МАРИЯНА ДИМОВА: И ДВАДЕСЕТ ПЪТИ ДА СЕ РАЖДАМ,
ПАК БИХ ИЗБРАЛА ВОЛЕЙБОЛА
Марияна Димова е съосновател и е част от Управителния Съвет на волейболен клуб Берое 2016. „Запалва“ се по волейбола в начална училищна възраст в родната Нова Загора Влиза в старозагорското спортно училище с голям хъс през 1981-ва. Играла е в родната „А“ група при жените. Самата тя казва за себе си: „И двадесет пъти да се раждам, пак бих избрала спортното училище „Тодор Каблешков“ и волейбола“. Той ми даде много трудолюбие и дисциплина. Иска да предаде хъса си на подрастващите.
Вие сте сред съоснователите на волейболен клуб Берое 2016. Не е лесно да създаваш клуб в спорт, където традицията е била прекъсната?
– През 2012-та Жельо Желев организира събрание в сградата на старозагорска община с инициативата да се създаде волейболен клуб. Аз бях поканена като гост там. Изслушвайки концепцията на Жельо Желев, относно развитието на проекта, лично за себе си взех решението, че мога да бъда полезна и да дам приноса си за развитието му. С Жельо Желев имахме и допълнителна среща, в която му обясних, че мога да помагам като треньор, но трябва да селектираме деца, за да поставим основата на бъдещия клуб. Близо 6 месеца след това работихме по проекта „Волейболно училище“, който беше безвъзмезден за малчуганите и целеше да провери каква част от тях ще се запалят по спорта. Тренировките провеждахме във физкултурния салон на IX-то ОУ. След като събрахме достатъчно състезатели за две гарнитури при 15-годишните момичета и момчета, поставихме началото на клуба. На старта ни водеше главно огромният ентусиазъм. През 2014-та пък бе открита спортната зала „Иван Вазов“, в която започнахме да водим подготовка при по-добри условия. Дойдоха повече деца, увеличихме броя на гарнитурите в различните възрастови групи и колелото се завъртя. Тук е мястото да изкажа специалните си благодарности към Жельо Желев, че ми се довери и даде основен принос за възраждането на старозагорския волейбол. Благодаря и на всички, които ни протегнаха ръка в трудното начало.
Сега клубът е сред утвърдените в българския волейбол?
– Да и всяка година даваме по един национал за отделните формации на България. Това е изключително признание и голям успех за школата ни. В момента в нея тренират над 100 деца и юноши, основните ни отбори са при 15,17 и 19-годишните, които тренират под мое ръководство и на колегите Иван Тасев и Неделчо Бонев. Юношите ни старша възраст играха финал през изминалия сезон. Само нелепата контузия на основен състезател – Жасмин Величков им попречи да заемат по-предно класиране. Жасмин Величков е основен състезател сред националите ни до 19 години и в отбора на Берое. Отсъствието му се отрази и на представянето на тима му в неговата възраст – 17 г, който не успя да стигне до финала, а отпадна в квалификациите. За 15-годишните можем да говорим само с хвалебствия. Те бяха на крачка от класиране в Топ 4 на България. Нелепа загуба от отбора на Люлин с 3:2 гейма, ги лиши от битка за медалите. 13-годишните ни момчета са 6-ти в страната. Това им класиране определям като „черешката на тортата“, предвид крехката им възраст. Най-големият ни триумф е при 12-годишните, които са шампиони на България. Първенствата при 15, 17 и 19-годишните се подновяват на 19-ти и 20-ти октомври. По-малките – 10, 12 и 13-годишните стартират през март догодина.
Селектирате ли момчета от други градове?
– Да. При юношите старша възраст през миналата година привлякохме две нови попълнения от Варна и Русе. Сред 17-годишните имаме момче от Димитровград. Опитваме се да селектираме най-добрите млади волейболисти не само от региона, които искат да играят в Берое. Процесът не е лек. Да отделиш дете от семейството му в далечен от родния му град не е лесно, още повече, че спортните училища в страната нямат предишната си добра слава. Старозагорските училища са със запълнен брой ученици и в тях много трудно се намират свободни места, но се справяме с препятствията.
Притегателна сила ли е волейболният клуб Берое 2016 за подрастващите?
– Разбира се. Условията, които предоставяме са сред най-добрите в България. Грижата на президента на клуба Живко Желев е огромна. С хубавата база, която имаме, само Левски може да ни съперничи по комфорт у нас.
Какви са амбициите на отборите в детско-юношеската школа?
– И на треньорите, и на отборите, целите винаги са много високи. Даваме си сметка, че днешните деца са много различни от тези от предишните поколения. Стараем се да ги убеждаваме, че всички заедно – треньори и състезатели трябва да работим в една насока и в името на каузата Берое. Децата се приобщават към клуба. Всяка година провеждаме лагер с всички отбори сред подрастващите. Ние сме едно цяло. При старшата възраст гоним класиране във финалната четворка на България. Същата е целта и пред формацията ни при юношите младша възраст. През тази година 15-годишните ни деца ще играят срещу с година по-големи от тях опоненти. Класирането им на финал ще е голям успех.
Какво е нивото на детско-юношеския ни волейбол?
– При момчетата прилична класа в България могат да предложат 3-4 клуба. Нивото на волейбола сред момчетата в региона е много ниско. Особено при юношите старша и младша възраст Берое 2016 е без никаква конкуренция. Това пречи на отборите ни в подготовката им за по-нататъшните им изпитания. Ние не отстъпваме на конкурентите си в големите региони на страната, какъвто е София-град, нито в тактическо, нито във физическо отношение. Нямаме обаче големия брой мачове срещу силни противници на регионално ниво, на какъвто се радват те. Във волейбола се израства само с мачове. Почти никой от противниците ни в региона обаче не иска да играе контроли срещу нас. С малко проверки преди заключителната фаза на първенствата на национално ниво, сме в неведение за реалното състояние на отборите ни.
Школата на Берое 2016 дава все повече кадри на представителния тим на клуба?
– Това е най-голямата гордост на школата. „Черешката на тортата“ са юношите старша възраст. Класира ли се гарнитурата в тази възраст добре и играе ли добре, значи и при по-малките формации се работи правилно. При условие пък, че се интегрират 2-3 момчета от юношите старша възраст в мъжкия отбор на клуба и в националния тим-още по-добре. Малките се учат от големите. Искат да бъдат като тях и процесът тръгва в специално русло. Руси Желев е голямата гордост на школата. Той е стожер на на нашия отбор и е много отговорен състезател. Стоян Димитров, който сега е в Нефтохимик, Дейвид Барутов, който се разви много благодарение на работата си с Иван Тасев и Мирослав Живков. Жасмин Величков, пък почти от самото начало на кариерата си тренира с мъжкия отбор. Сега е сред най-добрите млади волейболисти на България. С изявите си при 17 и 19-годишните национали показва, че в Берое е играл с мъжете. Всички изброени от мен са кадри на Берое. Имаме и две по-малки деца, които също са част от своите национални гарнитури. Едното се контузи, а можеше да е сред най-добрите на световното за деца под 16-годишна възраст. Работим и резултатите са видими. Най-важното обаче е децата да имат желание да станат волейболисти. В нашия клуб малчуганите се интегрират много добре към спорта и към прехода в отделните възрасти. Старши треньорът на мъжкия ни тим и на националния отбор до 19 години Мирослав Живков, дава възможност на по-талантливите млади волейболисти на Берое да се готвят с батковците две години по-рано от навършване на нужната възраст. Така те наистина чувстват, че са част от клуба и имат стимул за работа. Истината за бъдещето на родния волейбол е в развитието на повече местни кадри. Нужна е обаче и много работа в тренировъчния процес.
В какво състояние е базата на клуба?
– В много добро. Надявам се, че Община Стара Загора ще ни подкрепи за изграждането на по-голяма трибуна и за подобряване състоянието на съблекалните. Убедена съм, че с тези подобрения, базата ни ще е сред най-добрите в България.
Изгражда ли се волейболна култура в Стара Загора?
– В тази насока винаги може да се иска повече. Ние от ВК Берое“ 2016 разчитаме много на публиката. Тя е в основата на изграждането на волейболната култура. Много е важно как се обличат и в какви цветове се разхождат хората из града. Да не забравяме, че нашият цвят е зеленият. Нека всички, които идват на волейболните ни мачове да са облечени в зелено. Предлагаме на феновете подобаващ спектакъл, редно е и местните запалянковци да отвърнат с подкрепа на ниво. Така волейболният спектакъл ще е истински. Старозагорският волейбол дължи доброто си ниво на целия екип, изграден в клуба. Като започнем от старши треньора на представителния тим Мирослав Живков, минем през треньорите в школата – в мое лице и на колегите Иван Тасев и Неделчо Бонев и продължим през случващото се ежедневно в тренировъчния процес и всички работещи в клуба – лекари, кинезитерапевти, статистици и др. Всички в клуба сме едно семейство. Благодаря и на момчетата от мъжкия отбор за грижите и вниманието дори и към най-малките сред подрастващите. Това е голям стимул за доброто представяне и израстването им. Желая на президента и на всички служители на клуба здраве и все такава отдаденост към старозагорския волейбол. Да изпратим по-успешна спортно-състезателна година и да радваме запалянковците с победи. Сърдечно благодаря на управителя на фирма „РУДИН“ Живко Желев за доверието към мен и за удоволствието от съвместната ни работа. Старозагорският волейбол му дължи много. Без неговите усилия и огромна отдаденост на волейбола, този спорт нямаше да се радва на успехите, които има на местно и на национално ниво.
