ЧАСЪТ НА ФЕНА

Днес 58 навършва един от най-успешните треньори в най-новата история на ПФК Берое Илиан Илиев.

През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата за треньор номер 1 на България за сезон 2009 – 2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.

След триумфа с първата във витрината на беройци купа на България, Илиан Илиев изведе беройци до първата им турнирна  изява на стария континент  през 21 век. Съперникът за Лига Европа е австрийският гранд Рапид (Виена). Преди сблъсъците Берое е раздиран от вътрешни проблеми, а варненският му наставник се прибира в морската столица. Връща се по-късно под „Аязмото“ и сглобява бързо нов отбор само от българи. Тази команда е принудена да приеме коравия Рапид в първи мач от общия им дуел на „Герена“, защото стадионът в Стара Загора не отговаря на европейските изисквания. Селекцията на заралии е експериментална, но подкрепяна от над 5 000 верни свои привърженици стига до бойко реми- 1:1,а попадението за символичните домакини е дело на централния нападател Владислав Златинов.

От повече от седмица светът е в плен на първенството на планетата по футбол. Така е и за директора на Областна дирекция „Земеделие“ Камен Кършибрадов, който е отявлен привърженик на немския национален отбор и на баварския колос Байерн (Мюнхен).

„Гръмката победа на Германия над Кюрасао със 7:1 не ме заблуждава. Успехът е убедителен, но той не беше постигнат срещу сериозен опонент. Всеки голям триумф обаче носи радост на феновете. Особено, когато е постигнат на най-големия футболен форум, какъвто е световното първенството, той се помни дълго и остава за вечни времена“, откровен е Камен  Кършибрадов.

По думите му резултатът 7:1 е леко историческо намигване за друга стряскаща победа на германците със същото голово изражение, но над Бразилия, на полуфинала на световния шампионат през 2014-а, на който именно кариоките са домакини.

„За Германия целта на всеки форум винаги е участие във финала. Ни повече, ни по-малко. Единственото слабо звено в сегашната формация на Бундестима е липсата на изявен централен нападател“.

Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.

Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.

Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.

Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.

Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.

Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.

Един от култовите фенове на Берое Валентин Тотев коментира ситуацията около славния зелено-бял тим. Той е и част от спортен клуб по риболов „Стара Загора“.

„Отстоявам тезата, че Берое трябва да рестартира и да извърви своя нов път от четвъртия ни футболен ешелон обратно към елита. Убеден съм, че стъпка по стъпка това е възможно. Беройският „проект“ с президент Ернан Банато се оказа измама. Аржентинецът дойде преди години на стадиона под „Аязмото“ с големи обещание, че ще инвестира в любимия на поколения старозагорци клуб и ще го развива. Не изпълни обаче нито един поет ангажимент. Берое в момента има огромни задължения. Тяхното погасяване ще е трудна задача. По тази причина е по-добре тимът да започне нов живот от най-ниското ниво на футболната ни йерархия. Направи ли го ще привлече и много повече публика в сравнение с тази, която в момента посещава мачовете на заралии. Да, изминаването на обратния път от аматьорските дивизии към групата на майсторите ще отнеме време. Той обаче е за предпочитане пред сегашното безперспективно състояние на Берое. Няма опасност да загубим подрастващите за зелено-бялата кауза. Стара Загора е единственият областен град в България, в който няма организиран фен клуб на Левски или ЦСКА. Това ще се запази и в бъдеше, въпреки сериозната синьо-червена пропаганда, заливаща ни отвсякъде“.

Предлагаме ви втора част от интервюто със знаковия привърженик на старозагорския баскетболен клуб Берое Иван Иванов, посветено на мъжкото направление на зелено-белите. 

ИМАШЕ ЛИ МЪЖКАТА ФОРМАЦИЯ НА БЕРОЕ ПОТЕНЦИАЛ ДА СТИГНЕ ПО-НАПРЕД ОТ ПЪРВИЯ КРЪГ НА ПЛЕЙОФИТЕ?
 
– Със сигурност. Слабата игра навън коства на тима по-добро класиране в редовния сезон. Само с две победи далеч от дома, няма как да се постигне нещо сериозно. Загубихме и много завързани мачове – с продължения във Варна, двете срещи в Перник, тук с Локомотив, поражение от Черно море с кош в последната секунда, срещу Балкан и други. Много рано се наложи поради една или друга причина смяна на чужденците, което също оказа влияние. Имахме потенциал за повече. Осмото място не подхожда на клуб като Берое и град като Стара Загора.
 
ДАНИЕЛ КЛЕЧКОВ Е ВЕЧЕ ВТОРИ СЕЗОН НАЧЕЛО НА ТИМА. УСПЯВА ЛИ ТОЙ ДА НАДГРАДИ ПОТЕНЦИАЛА МУ?
 
– Дани Клечков върши много добра работа. Полага много усилия, за да може Берое да играе атрактивен и бърз баскетбол. Този сезон трябваше отново да изгради почти изцяло нов отбор и се изисква време, за да може да наложи идеите си и играчите да се сработят. Надявам се, че ще запазим голямо ядро от състава и покрай него ще се надгради, за да сме по-конкурентноспособни през следващия шампионат. 

Баскетболният ни шампионат при дамите е вече зад гърба ни. Как го видя един от най-емблематичните фенове на баскетболен клуб Берое Иван Иванов. Баскетболният ни шампионат при дамите е вече зад гърба ни. Как го видя един от най-емблематичните фенове на баскетболен клуб Берое Иван Иванов. Втора част от интервюто ни с него, посветена на мъжката формация на баскетболните зелено-бели очаквайте след края на сезона.

ОЦЕНКАТА ВИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ТИМА В ПОСЛЕДНИЯ СЕЗОН?

– Това е най-слабият сезон в последните десетина години. Със сигурност има разочарование в отбора и сред феновете, но видях и положителни неща. В Еврокъп играхме срещу много силни съперници и имаше хубави моменти. Важното за мен е, че отборът ни бе подмладен. Това може би трябваше да се случи по-рано. На фона на българското първенство с три тима, именно това е пътят – да се развиват играчи. Монтана изгради ядро през последните три години и добави класа с наш бивш опитен състезател, случиха и на добри чужденки. Рилски спортист е млад отбор, но също играят доста време заедно. Ние направихме нов отбор, имаше голямо текучество на чужденки, както и смяна на треньори. Фактори, които оказаха влияние на целия сезон.

„Нашият съгражданин, политологът от социологическа агенция „МЯРА“ Първан Симеонов е заклет бероец. Наближава да отбележим две знакови годишнини – 110 години организиран футбол в Стара Загора и 40 години от титлата на Берое. Екипът ни потърси мнението на именития заралия за бъдещето пред зелено-белите. 

„Време е да създаваме нова легенда за Берое и за старозагорския футбол. Не можем да живеем само с легендата около титлата или годишнината на Берое. Имаше легендаризация около клуба, дори в настоящия му аржентински вариант. Създава се леко усмихната идентичност около него. Май е време за нова легенда вече. Не искам да изказвам крайно мнение, за да съм в конфликт с нечия чужда теза или сценарий. С Банато или  с някой друг, ако бъде поискан, клубът трябва да се развива последователно. Трябва да се развива най-вече детско-юношеският футбол. Важно е и клубът да стои далече от политиката. Като политолог знам, че това е невъзможно, но като бероец ми се иска клубът да стои далече от политиката“, категоричен е Първан Симеонов.

Оптимист ли е той дали Берое ще запази елитния си статут? 

„Не знам дали ще останем в Първа лига през настоящия сезон. Генерално обаче съм оптимист за бъдещето на Берое. За да си бероец, трябва да си оптимист. Аз съм такъв“.

Летен ден – 12 април през 1985 г., България, все още народна република. Банкет след приятелски мач. Легендарният треньор Валерий Лобановски, каращ своя втори славен период в киевското Динамо, смело редува водка с бира, а колегата му от Берое Евгени Янчовски едва удържа темпото на „съветския другар“. Лобановски сякаш дави в алкохол раздразнението си от загубата на подопечните му от старозагорския тим с 1:3 в контрола под Аязмото. На следващата сутрин, противно на логиката, е „кукуряк“ и избива яда си върху своите възпитаници с наказателна тренировка още в 7:00 часа.

Вечерта обаче не пропуска да направи своето предсказание пред треньора на Берое: „Ако играете и в първенството така, както срещу нас, непременно ще станете шампиони!“ и изказва искреното си съжаление, че няма в състава си дясно крило като Данчо Митев, за да го направи веднага титуляр и в Сборная, която също води. Твърде смела прогноза, ако вземем предвид, че през сезон 1984/85 г. тимът, под ръководството на клубната легенда Петко Петков, едва се спасява в последния кръг като завършва 12-и, само на точка от първия изпаднал.

Днес Стойчо Младенов празнува своя 69 рожден ден.

Започва кариерата си в Димитровград (1974 – 1976). Голмайстор на Берое (1976 – 1979) и ЦСКА (1980 – 1986, 158 мача и 80 гола). По-късно играе в Белененсеш (1986 – 1989), Витория (1989 – 1991), играещ треньор на Ещорил (1991 – 1993).

Старши треньор на португалските Ещорил, Олянензе (1993 – 1995) и Белененсеш (1997)-1998), ЦСКА (пом. треньор през 1995 – 1997, шампион и носител на купата, треньор от лятото на 2002 до октомври 2003, шампион), Литекс, Калитея (Гърция). Футболист № 1 на България през 1983 и носител на Купата за индивидуално спортсменство за 1982 г. „Заслужил майстор на спорта“ (1980).

7-кратен шампион на България с ЦСКА: 4 пъти като футболист (1980, 1981, 1982, 1983), веднъж като помощник-треньор (1997) и 2 пъти като старши треньор (2003, 2008). Носител на Купата на страната през 1983, 1985 като футболист и през 1997 като помощник-треньор. Треньор №1 на българското първенство с ЦСКА през 2003 и 2008.

През 1982 г. в 1/4-финален мач за КЕШ, между ЦСКА и действащия тогава европейски клубен шампион Ливърпул, Младенов се разписва на два пъти във вратата на англичаните и „армейците“ продължават напред след победа с 2:0.