ЧАСЪТ НА ФЕНА

Един от култовите фенове на Берое Валентин Тотев коментира ситуацията около славния зелено-бял тим. Той е и част от спортен клуб по риболов „Стара Загора“.

„Отстоявам тезата, че Берое трябва да рестартира и да извърви своя нов път от четвъртия ни футболен ешелон обратно към елита. Убеден съм, че стъпка по стъпка това е възможно. Беройският „проект“ с президент Ернан Банато се оказа измама. Аржентинецът дойде преди години на стадиона под „Аязмото“ с големи обещание, че ще инвестира в любимия на поколения старозагорци клуб и ще го развива. Не изпълни обаче нито един поет ангажимент. Берое в момента има огромни задължения. Тяхното погасяване ще е трудна задача. По тази причина е по-добре тимът да започне нов живот от най-ниското ниво на футболната ни йерархия. Направи ли го ще привлече и много повече публика в сравнение с тази, която в момента посещава мачовете на заралии. Да, изминаването на обратния път от аматьорските дивизии към групата на майсторите ще отнеме време. Той обаче е за предпочитане пред сегашното безперспективно състояние на Берое. Няма опасност да загубим подрастващите за зелено-бялата кауза. Стара Загора е единственият областен град в България, в който няма организиран фен клуб на Левски или ЦСКА. Това ще се запази и в бъдеше, въпреки сериозната синьо-червена пропаганда, заливаща ни отвсякъде“.

Предлагаме ви втора част от интервюто със знаковия привърженик на старозагорския баскетболен клуб Берое Иван Иванов, посветено на мъжкото направление на зелено-белите. 

ИМАШЕ ЛИ МЪЖКАТА ФОРМАЦИЯ НА БЕРОЕ ПОТЕНЦИАЛ ДА СТИГНЕ ПО-НАПРЕД ОТ ПЪРВИЯ КРЪГ НА ПЛЕЙОФИТЕ?
 
– Със сигурност. Слабата игра навън коства на тима по-добро класиране в редовния сезон. Само с две победи далеч от дома, няма как да се постигне нещо сериозно. Загубихме и много завързани мачове – с продължения във Варна, двете срещи в Перник, тук с Локомотив, поражение от Черно море с кош в последната секунда, срещу Балкан и други. Много рано се наложи поради една или друга причина смяна на чужденците, което също оказа влияние. Имахме потенциал за повече. Осмото място не подхожда на клуб като Берое и град като Стара Загора.
 
ДАНИЕЛ КЛЕЧКОВ Е ВЕЧЕ ВТОРИ СЕЗОН НАЧЕЛО НА ТИМА. УСПЯВА ЛИ ТОЙ ДА НАДГРАДИ ПОТЕНЦИАЛА МУ?
 
– Дани Клечков върши много добра работа. Полага много усилия, за да може Берое да играе атрактивен и бърз баскетбол. Този сезон трябваше отново да изгради почти изцяло нов отбор и се изисква време, за да може да наложи идеите си и играчите да се сработят. Надявам се, че ще запазим голямо ядро от състава и покрай него ще се надгради, за да сме по-конкурентноспособни през следващия шампионат. 

Баскетболният ни шампионат при дамите е вече зад гърба ни. Как го видя един от най-емблематичните фенове на баскетболен клуб Берое Иван Иванов. Баскетболният ни шампионат при дамите е вече зад гърба ни. Как го видя един от най-емблематичните фенове на баскетболен клуб Берое Иван Иванов. Втора част от интервюто ни с него, посветена на мъжката формация на баскетболните зелено-бели очаквайте след края на сезона.

ОЦЕНКАТА ВИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ТИМА В ПОСЛЕДНИЯ СЕЗОН?

– Това е най-слабият сезон в последните десетина години. Със сигурност има разочарование в отбора и сред феновете, но видях и положителни неща. В Еврокъп играхме срещу много силни съперници и имаше хубави моменти. Важното за мен е, че отборът ни бе подмладен. Това може би трябваше да се случи по-рано. На фона на българското първенство с три тима, именно това е пътят – да се развиват играчи. Монтана изгради ядро през последните три години и добави класа с наш бивш опитен състезател, случиха и на добри чужденки. Рилски спортист е млад отбор, но също играят доста време заедно. Ние направихме нов отбор, имаше голямо текучество на чужденки, както и смяна на треньори. Фактори, които оказаха влияние на целия сезон.

„Нашият съгражданин, политологът от социологическа агенция „МЯРА“ Първан Симеонов е заклет бероец. Наближава да отбележим две знакови годишнини – 110 години организиран футбол в Стара Загора и 40 години от титлата на Берое. Екипът ни потърси мнението на именития заралия за бъдещето пред зелено-белите. 

„Време е да създаваме нова легенда за Берое и за старозагорския футбол. Не можем да живеем само с легендата около титлата или годишнината на Берое. Имаше легендаризация около клуба, дори в настоящия му аржентински вариант. Създава се леко усмихната идентичност около него. Май е време за нова легенда вече. Не искам да изказвам крайно мнение, за да съм в конфликт с нечия чужда теза или сценарий. С Банато или  с някой друг, ако бъде поискан, клубът трябва да се развива последователно. Трябва да се развива най-вече детско-юношеският футбол. Важно е и клубът да стои далече от политиката. Като политолог знам, че това е невъзможно, но като бероец ми се иска клубът да стои далече от политиката“, категоричен е Първан Симеонов.

Оптимист ли е той дали Берое ще запази елитния си статут? 

„Не знам дали ще останем в Първа лига през настоящия сезон. Генерално обаче съм оптимист за бъдещето на Берое. За да си бероец, трябва да си оптимист. Аз съм такъв“.

Летен ден – 12 април през 1985 г., България, все още народна република. Банкет след приятелски мач. Легендарният треньор Валерий Лобановски, каращ своя втори славен период в киевското Динамо, смело редува водка с бира, а колегата му от Берое Евгени Янчовски едва удържа темпото на „съветския другар“. Лобановски сякаш дави в алкохол раздразнението си от загубата на подопечните му от старозагорския тим с 1:3 в контрола под Аязмото. На следващата сутрин, противно на логиката, е „кукуряк“ и избива яда си върху своите възпитаници с наказателна тренировка още в 7:00 часа.

Вечерта обаче не пропуска да направи своето предсказание пред треньора на Берое: „Ако играете и в първенството така, както срещу нас, непременно ще станете шампиони!“ и изказва искреното си съжаление, че няма в състава си дясно крило като Данчо Митев, за да го направи веднага титуляр и в Сборная, която също води. Твърде смела прогноза, ако вземем предвид, че през сезон 1984/85 г. тимът, под ръководството на клубната легенда Петко Петков, едва се спасява в последния кръг като завършва 12-и, само на точка от първия изпаднал.

Днес Стойчо Младенов празнува своя 69 рожден ден.

Започва кариерата си в Димитровград (1974 – 1976). Голмайстор на Берое (1976 – 1979) и ЦСКА (1980 – 1986, 158 мача и 80 гола). По-късно играе в Белененсеш (1986 – 1989), Витория (1989 – 1991), играещ треньор на Ещорил (1991 – 1993).

Старши треньор на португалските Ещорил, Олянензе (1993 – 1995) и Белененсеш (1997)-1998), ЦСКА (пом. треньор през 1995 – 1997, шампион и носител на купата, треньор от лятото на 2002 до октомври 2003, шампион), Литекс, Калитея (Гърция). Футболист № 1 на България през 1983 и носител на Купата за индивидуално спортсменство за 1982 г. „Заслужил майстор на спорта“ (1980).

7-кратен шампион на България с ЦСКА: 4 пъти като футболист (1980, 1981, 1982, 1983), веднъж като помощник-треньор (1997) и 2 пъти като старши треньор (2003, 2008). Носител на Купата на страната през 1983, 1985 като футболист и през 1997 като помощник-треньор. Треньор №1 на българското първенство с ЦСКА през 2003 и 2008.

През 1982 г. в 1/4-финален мач за КЕШ, между ЦСКА и действащия тогава европейски клубен шампион Ливърпул, Младенов се разписва на два пъти във вратата на англичаните и „армейците“ продължават напред след победа с 2:0.

Днес 50 години навършва председателят на Областния съвет на БФС в Стара Загора Стелиян Попчев. Като футболист е играл за Берое, Олимпик (Тетевен), Черно море, Миньор (Раднево), Дунав (Русе) и Локомотив (Стара Загора). Бил е директор на ДЮШ на Берое и административен и изпълнителен директор на зелено-белите.

„За мен е чест да съм сред ветераните на Берое. Те са част от историята на футболния клуб“, коментира Стелиян Попчев по време на срещата, на която знаковият халф на Берое от 70-те и 80-те Кънчо Кашеров получи куп награди за своята 70-годишнина.

„В историята има факти, които се помнят винаги. Берое е ставал шампион един път. Още помня как Кънчо Кашеров излизаше на загрявката жонглирайки първо с лявото, после с дясното рамо напред. Това ме е запалило по футбола е допринесло за обичта ми към Берое. Това са неща, които дават бъдещето на един клуб. За да го има, той има история. Да я помним и да не я забравяме. Кънчо Кашеров е запалил много деца по футбола. Водил ги е и ще продължава да ги води на множество турнири. Такива трябва да бъдат всички ветерани на Берое. От името на БФС съм му приготвил един плакет за футбола в Стара Загора“, подчерта Стелиян Попчев и продължи:

„През 2011 година, благодарение на господин Живко Тодоров бе направено осветлението на градския стадион „Берое“. След това, се появи изискване към всички клубове да имат осветление, ако искат да провеждат мачове от елита. Тогава кметът появи далновидност“.

Наскоро бившият дефанзивен халф на Берое от 70-те и 80-те години Кънчо Кашеров чукна 70 лазарника. А футболните му спомени нямат край. 

„Сега съм треньор на подрастващи в клуб Атлетик. Във всяка една детска възраст има малчугани, които се развиват по-бързо и такива, които се развиват по-бавно. Важното е по какъв начин им се дава път за развитие. Аз си спомням като дойдох в Берое през 1973 година при мъжете. От 70-та съм при беройци, но заиграх в представителната им формация три години по-късно. В първите ми стъпки треньор на мъжкия отбор на Берое беше Христо Младенов. С Теньо Минчев бяхме станали европейски шампиони малко по-късно, като част от националния отбор на нашата възраст. Бяхме млади, а Христо Младенов ни налагаше и двамата в мъжкия отбор на Берое. В първите мачове не можех да се ориентирам и не знаех къде се намирам. Влизах от юношеска възраст в мъжкия отбор. Като човек и като, футболист, и като личност израснах благодарение на моите колеги. Това винаги съм го казвал. Имах честта да играя с Тодор Кръстев, с Христо Тодоров-Цуки, с Борис Киров, с Евгени Янчовски. Всички те навремето бяха идоли в Стара Загора. Спомням си, че като дойдох от Нова Загора в Стара Загора, на центъра до бившия ресторант „България“ бяха градските тоалетни. Не можеш да минеш от хора. Викаха му Амонячният център. Загубим ли на собствен терен и да сме играли добре, не смеехме да минем през центъра“.

Днес 81 години навършва славният ветеран на Берое Борис Киров-Бате Боре.

„На моите години искам само здраве, нищо друго. Запалих се по футбола на улицата, гонейки парцалената топка“, разказва Борис Киров.

„Дойдох в Берое от отбора на Горубсо (Мадан) през 1966-а. Старозагорци вече се бяха утвърдили в елита като водещ отбор с Янчо Димитров, Петър Жеков, Петко Петков, Георги Белчев и други. Аз бях голям майстор на финта. Развинтвал съм бившият национал и футболист на Левски Стефан Аладжов в сблъсъците ни срещу „сините“. В един мач дори преодолях почти целия отбор на противника, а вратарят ни Тодор Кръстев ми вика: „Боре, ела при мен, защото само мен не си финтирал, бе. Незабравимите ми мачове с Берое не са един или два. Разбира се дуела ни срещу Атлетик (Билбао) в осминафинала за КНК през 73-74-та няма как да го забравя. Първият мач  ги разгромихме с убедителното 3:0, а на реванша, след геройства на Тодор Кръстев, загубихме само с 1:0 и отстранихме славния баски отбор“.

А голът, който Киров ще си спомня винаги?

„Още в първия си сезон за Берое се разписах срещу ЦСКА. Вървяхме към равенство – 3:3. С мое попадение обаче стигнахме до успеха и крайният резултат 4:3 под „Аязмото“. Това беше и първият ми гол с беройската фланелка. Ако пък ме питате на кой треньор съм най-благодарен, то отговорът ми без колебание е един – Христо Младенов. Под негово ръководство имам 4 мача в националния отбор. Дебютирах за държавния тим срещу Кипър. Бях в групата срещу Северна Ирландия. Играх още срещу Италия и СССР. Имам четири победи с националния екип“.