МАН ЮНАЙТЕД – НАЧИН НА ЖИВОТ И СИМВОЛ НА ПОБЕДАТА
Не случайно срещата ни с може би най-страстния фен на Манчестър Юнайтед в Стара Загора Стефан Славов започна с един от култовите рефрени на агитката на „червените дяволи“: „Глори, глори, Ман Юнайтед“. За обичта към манчестърци говори човекът, за когото отборът от Театъра на мечтите, както наричат клубния стадион на Юнайтед е много повече от футболен тим.
Как избра Ман Юнайтед?
– Още през 92-ра-93-та преди „червените дяволи“ да триумфират с шампионската титла във Висшата лига на Англия покрай моите приятели и покрай бъдещия ми кум Евгени започнах да гледам мачове. Тогава още нямах любим отбор извън България и избрах Ман Юнайтед. Харесаха ми много две от водещите фигури на клуба в онзи период, в последствие превърнали се в легенди в световен мащаб – уелсците Марк Хюз и Райън Гигс. В последствие ме заплени магьосникът с вдигнатата яка на фланелката Ерик Кантона. Той е фигура с особена харизма, допринесла за не един трофей на Манчестър Юнайтед. За жалост прекрати кариерата си твърде рано. Много по-малко от желаното успях да се насладя на изявите му на терена. Убеден, съм, че той имаше още какво да даде на футбола.
Мачът, който никога няма да забравиш?
– На първо място разбира се е обратът ни срещу Байерн (Мюнхен) във финала за Шампионската лига с 2:1 в края на 90-те, след головете на Шерингам и Солскяр. Длъжен съм да призная, че тогава баварците бяха споходени от малшанс. По-важен за мен обаче е двубоят срещу Ювентус на полуфинала, същата година. Губихме с 2:0 от „Старата госпожа“ от Торино. Но я победихме с 2:3. Истинският ни капитан по онова време Рой Кийн се жертва в името на отбора. Вкара гол. Заедно с друг култов герой Пол Скоус обаче не участваха в споменатия финал. В него се видя истинският дух на Ман Юнайтед. Това е тим, който никога не се предава.
Усещаш ли като дерби сблъсъка с нашумелия градски съперник Манчестър Сити?
– Сити винаги са ни били дразнител. В последните години, те са фактор във Висшата лига. Статистиката показва, че през последните шампионати, те доминират в нея. Малко хора знаят, че шест години живях в Англия, близо до стадиона на Манчестър Сити. Да минавам покрай феновете им, не ми беше никак лесно. У мен винаги имаше чувство на вътрешна провокация.
Големият враг на Манчестър Юнайтед обаче си остава Ливърпул?
– Определено това е огромният футболен дразнител за всеки истински запалянко на „червените дяволи“. Ливърпул е не просто най-големият ни дразнител. Те са и кръвният ни враг. Съперничим си главно заради факта, че имаме най-много титли на Англия и трофеи на европейско ниво. Сблъсъкът по тези показатели ни прави вечни опоненти – на и извън игрището.
Кой е мачът между двата отбора, който никога няма да забравиш?
– Гледал съм подобни дербита и на живо. Веднага ми изниква сблъсъкът през 2009-та, когато отстъпихме тежко с 1:4 с червен картон на бранителя ни Неманя Видич. Тогава видях как феновете ни се предават. Аз обаче бях убеден, че въпреки неуспеха, последван от нов такъв срещу Фулъм, Манчестър Юнайтед ще бъдат шампиони във въпросния сезон – 2008-09. Тогава част от отбора ни бе и родната звезда Димитър Бербатов. Това беше първият му сезон на „Олд Трафорд“, с незабравимия обрат срещу Тотнъм от 0:2, до 5:2 в наша полза.
Бил си на „Олд Трафорд“, какво е усещането да си на този митичен стадион?
– Бил съм там много пъти. С това сбъднах една своя детска мечта. Имаше седмици дори, в които по два пъти посещавах срещи на любимия отбор. Ида ли там – целият настръхвам. Правя го и сега, докато говоря за това. Пърият ми домакински двубой беше през 2001 година срещу Депортиво Ла Коруня от Шампионската лига. Загубихме с 2:3 с гол на Рууд Ван Нистелрой, а за испанците вкара Диего Тристан. Първите три мача на Юнайтед, които гледах в Манчестър на нашия стадион, завършиха със загуби.
Какво за теб е Манчестър Юнайтед?
– Любов, страст, начин на живот, религия. Всичко, което видях в Англия ме убеди, че на Острова феновете наистина живеят с и за футбола. За мен Манчестър Юнайтед винаги ще бъде любов, страст и символ на победата.
Защо стадионите в Англия са винаги пълни?
– Там футболът е религия. Феновете не се интересуват нито в коя дивизия, нито на кое място е отборът, на който симпатизират. Подкрепят любимия си тим до край. Не се интересуват слаб, силен ли е той, на върха ли е или се бори за оцеляването си, запалянковците го подкрепят и го следват.
Връщам те към ерата на сър Алекс Фъргюсън. Той като мениджър ли с харизмата си правеше от Юнайтед футболна сила, не само в Англия?
– Определено той е харизматична личност. В годините, докато ни беше мениджър, сме имали и силни, и слаби периоди. Фърги обаче умееше да извади на преден плам потенциала на отделния футболист, за да го приобщи към каузата на отбора. В състава му винаги имаше т.нар. черноработници, които му носеха победите. Имаше и изявени лидери, които по-трудно се управляват и менажират. Харизмата на сър Алекс обаче показваше, че отборът е над всяка индивидуалност. Преборил се с много звезди. В очите му дори през телевизионния екран се вижда как все още той милее за отбора.
След него се изредиха много треньори и нито един не успя да го замени до момента?
– Той вдигна летвата в клуба твърде високо. Очакванията към отбора са винаги големи. Това, което сър Алекс е постигнал и сравненията с него, тежат на предшествениците му. Лично и на живо пожелах на Солскяр да върне старата слава на клуба, докато му беше мениджър. Исках да успее, не се получи. Първенството стана много силно. Днешните футболисти трудно се подчиняват. Конкуренцията ни сред другите тимове се засили.
Трофеите в последните години във витрината на Ман Ю намаляха?
– О-оо, да! (Следва тежка въздишка). Кризата в клуба продължава вече единадесета година. В последния сезон взехме купата на Англия. Значим трофей, защото е най-цененият на Острова. В моите очи обаче той e слаба утеха. Убеден съм, че феновете на Ман Ю мечтаят за шампионската титла.
Много от вашите привърженици не харесва настоящия мениджър Ерик тен Хаг?
– Кредитът на доверие към него се изчерпва. Предполагам, че сегашният сезон ще му е последният. Положителните промени под негово ръководство бяха само през първия сезон. После се оправда с множество контузени играчи. Оправданията му обаче вече не вървят. Правим множество трансфери. Това, колкото е полезно, толкова е вредно. С подобно огромно текучество, облик на отбор не се гради. Настоящият мениджър има желаните от самият него изпълнители. Няма и сериозни контузии, но резултатите не са на лице. Нужен ни е още един градивен халф. Всички критикуват капитана Бруно Фернандеш. Ако обаче всички се раздават колкото него, ще имаме повече победи. С настоящата игра, финиширане в Топ 4 би било успех за края на първенството. Участваме все пак в Лига Европа. Там всичко е възможно. Сезонът е дълъг. Можем да спечелим турнира.
Кой е точният мениджър за Юнайтед?
– Бих заложил на Карло Анчелоти. Успехите му най-много отговарят на изискванията при нас.
Феновете на „червените дяволи‘“ имаха сериозни претенции към шефовете на клуба, заради водената от тях политика?
– Ще е добре, ако клубът има нов собственик. Не вярвам обаче скоро настоящите шефове да пуснат кокала. Той е твърде сладък. Юнайтед е клуб, който носи много дивиденти.
Има два фен клуба на Манчестър Юнайтед в България. Търсите ли обединението.
– Нека фен клубовете да са два. Оправдавам този ход, за да има алтернатива. И за двата фен клуба мога да бъда полезен, защото имам много контакти в Англия и в самия клуб Манчестър Юнайтед. Нямам проблеми и мога да работя и с двамата председатели на фен клубовете у нас. С единия вече работя, на другия предложих услугите си, Два фен клуба на Манчестър Юнайтед в малка страна като България са твърде много, но може и да е за добро. Дори в Стара Загора привържениците на клуба са разделени. Това вече е безумие. Аз моята магия към Ман Юнайтед ще я нося в сърцето си докато съм жив. Бил съм на няколко събирания и вечери с клубни легенди. Познавам лично българинът, прекръстил се на Манчестър Юнайтед. Горд съм, че български футболист, в лицето на Димитър Бербатов игра за отбора с успех и си спечели уважението на феновете.
