Доскоро футболният тим на беройци беше наричан от редица централни и  уж авторитетни  медии сбирщина от наемници, вредна за най-популярната игра у нас, защото нямала перспектива и събирала играчи, които не само, че са чужденци, ами днес са тук, утре ги няма. И видите ли така Берое не можел да привлича трайно дори симпатиите у страничния наблюдател и, камо ли на собствените си запалянковци, затрудняващи се да запомнят имената на състезателите, носещи зелено-белия екип. Един колега, очевиднои голям специалист и тънак познавач на народопсихологията в най-популярната игра, не само в роден, а и в межсународен аспект се втурна да обяснява от екрана как старши тревньорите на Левски и ЦСКА Станислав Генчев и Алвксандър Томаш изживявали от сърце победите и загубите на двата пишман родни гранда с минала слава и измъчени фенове, защото се изявявали за тях като играчи и били закърмени със синята и червената идея. Нищо, че единият е от Дряново, а другият от Велико Търново и понеже са родени през 70-те и 80-те години на миналия век са разбрали, че Левски и ЦСКА играят в синьо и червено, когато са стъпили на жълтите павета в София. Изяли са по една баничка там и са станали левскар и цесекар още от деца, както се пее в една банална червена песен. Та те, милите са гледали „любимите“ си Левски и ЦСКА преди това само по телевизията, вероятно на черно-бял екран, с надежда тате или дядо да ги заведе у кумшията с цветния телевизор. И същата тази мантра пее, как беройският наставник Хосу Урибе гледал на успехите си при старозагорци, само като на бизнес. Е-ее стига вече де, колеги. Излагате се с дребните си заяждания на тема Берое. Те стигнагнаха дотам, да твърдят, че в руския модел на пловдивския Ботев с абсурдните и непродуктивни филиали във Втора и Трета лига, имало повеч смисъл, от това, което е сега Берое. То почна да звучи като прехвалената Индустриална зона на Пловдив. Тя уж е много хубава, ама в нея не работят много пловдивчани, а гости на Филибето, главно от Родопите. Истинските пловдивчани, с малки изключения отдавна не са в Пловдив, а по чужбина. Не, че Пловдив е лощ град. Напротив. Но далеч не е раят на Земята. Идете в Столипеново или в Изгрев и ще си помислите, че сте в държава от третия свят.  Но, стига с Левски и ЦСКА и Ботев. Те винаги ще си имат фенове и пропаганда у нас, дето да ги четкат колко са велики. На Ботев-Тракия също да им напомним, че е хубаво като ни пеят: „Има резултат един. Май, че беше 8:1 е хубаво дядо или тате да им припомнят, че през 86-та, към която се отнася рефренът, шампион е Берое, а втори е Ботев.  Ние да си гледаме Берое, че си нямаме филми, пълнещи салоните. Или държавен глава от тепетата да ни спасява от изпадане с президентски указ.  Но имаме нещо много повече. Берое показа за пореден път колко е велик. С няколко победи зелено-белите вече не са симпатичните чужденци, а неотменим фактор, с който всички по родните футболни терени е редно да се съобразяват. И ние, на стадиона под „Аязмото“ си знаем, че захаросаната ни ябълка си има катранени страни. Не всичко ни е наред и това е повече от видно. Но пък не сме клуб без перспектива. И друг път сме казвали – Берое не е Ернан Банато. Подкрепяйте го независимо от това дали споделяте политиката на собственика или не.

             Берое е вашият – на феновете. На Вас дето живеете със зелено-бялата идея. Докажете, че тя е истинска Ваша кауза като идвате на мачовете.