ИМА ЛИ ВЕЧЕ НЯКОЙ, КОЙТО ДА СЕ СЪМНЯВА, ЧЕ БЕРОЕ Е ИНСТИТУЦИЯ
И друг път сме имали възможност чрез медията си да подчертаем, че Берое не е просто футболен клуб, а религия и неподправена любов. Доказа го за пореден път изминалата есен по терените в най-популярната игра у нас. Страничните наблюдатели, наричащи себе си познавачи и специалисти на царя на спортовете с марка БГ наричаха преди старта на сезона беройци трупа, която ще се бори за оцеляването си в елита. Но ето, че само няколко месеца по-късно основните елементи на тази трупа – футболистии чиито имена някои експери дори още не са запомнили, вече са в полезрението на редица наши клубове.
Берое е на седмо място във временното класиране на елита, на цели четири точки пред хвърлилия грешни пари за селекция ЦСКА, на четвъртфинал е в турнира за купата на България и е много по-вероятно да се бори за Европа догодина, отколкото да се забърка в битката за оцеляване. И всичко това е постигнато типично по береойски – почти без пари. Това го може само Берое. Не Ботев, Черно море или пловдивският Локомотив, а великият Берое.
Че ако някой от другите клубове в България беше отнесал толкова много съдийски тесли колкото зелено-белите досега щеше да вдигне вой до небесата. А под „Аязмото“ съдийството рядко е тема на коментар. Там се играе футбол. Единствено старозагорската публика е длъжник на Берое. Този отбор заслужава повече. През есента той почти нямаше слаб мач. Ако публика и отбор станат едно, тогава Берое го чака още по-знакова и силна пролет.
