АЛТЕРНАТИВА НА БАНАТО МОЖЕ ДА ИМА САМО, АКО ХОРАТА С ПАРИ В ГРАДА ГО РЕШАТ
Десислав Тенев
Отборът на Берое не надгради през изминалия шампионат“, убеден е журналистът от „Радио Стара Загора“ Десислав Тенев.
„Дали си 6-ти, 8-ми, или 10-ти е все едно, защото не си постигнал нищо. Целите на Берое трябва да бъдат много по-високи. Реалността обаче е такава, че със сегашното управление, те няма как да бъдат много по- високи. Няма как да наречем успешен за „зелено-белите“ сезон, в който те са записали една от най-срамните загуби в историята си – 0:6 от Ботев (Пловдив). Когато заплатите в отбора не се плащат редовно, както става в Берое, сериозни резултати няма как да се очакват. Предишният наставник Хосу Урибе си тръгна. Около името му се създаде ореол, като на много голям треньор. Ако той беше чак такъв, нямаше да дойде в България. Хосу Урибе със сигурност разбира от футбол и е много по-голям специалист от предишните двама беройски наставници в ерата Банато – Араголаса и Ачиари, но Урибе няма как да работи в перспектива, без финансова стабилност. Дали при загубата от канарчетата, Урибе е бил бойкотиран от футболистите, или собственикът на Берое е искал да го изгони, остава загадка. Твърде е вероятно и двете неща да са факт“.
„Бъдещето на Берое трябва да бъде обезпечено от сериозен собственик, какъвто клубът няма. Много футболни марки като Берое, пловдивските Ботев и Локомотив и варненският Спартак са във финансова криза. Ако БФС спазва стриктно разпоредбите си, футболно първенство на ниво елит у нас няма да има. Футболната ни централа трябва да спази законите, колкото и болезнено да е това. Професионалните тимове трябва да бъдат намалени. Очевидно е, че в българския футбол пари няма. Ако той стане полупрофесионален или аматьорски, потърпевш ще е единствено собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев. Само той у нас печели реално от футбола. Разградчани вече 14 години са трън в очите на т. нар. столични грандове. В Лудогорието обаче си изградиха структурно клуба на всички нива и проектът им е печеливш. Останалите отбори, типично по български, само завиждат на разградчани и вместо да се опитат да се доближат до тях, ги ползват като оправдание за собствените си грешки“.
Десислав Тенев подкрепя идеята за налагане на повече български футболисти в елитните родни отбори.
„Стъпки в тази насока отдавна трябваше да бъдат направени. Четирима титуляри на мач и един играч до 21 години на резервната скамейка изведнъж обаче е твърде завишена бройка. Това, плюс вратичката за плащане на 400 000 лв. от отбор, който не спазва правилото, са врати в полето, които създават предпоставки за корупция и неравнопоставеност между тимовете. Правила за повече българи в отборите ни трябва да има, но без споменатите вратички. Футболът ни би станал полуаматьорски, но със сигурност ще имаме повече успехи и по-силен национален отбор, отколкото в момента“.
Колегата очаква новото първенство в първата ни футболна лига да не е по-силно от предходното.
„За Берое е слабо вероятно то да е по-успешно от предишното. Финансовите проблеми на Банато започват все повече да тежат на клуба. Очевидно е, че проблемите на Банато само се задълбочават. Не падне ли забраната от ФИФА, Берое няма да може да картотекира нови футболисти. „Зелено-белите“ ги чака борба за оцеляване в елита. Силно се надявам, че след близо 20 години, някое момче от старозагорските футболни школи ще се наложи в голямата игра. За кризата в тукашните детско-юношески школи са си виновни самите те. Сега школата е отделена от ПФК Берое. Въпреки това всичките тимове на „зелено-белите“ сред подрастващите са на дъното на класирането в отделните възрасти. ПФК Берое тънеше във финансов лукс над десетилетие, а не постигна кой знае какви резултати. На това отгоре и не наложи нито един свой кадър при мъжете. За десет години се наслушахме само на празни приказки от псевдо футболни специалисти“.
Мъжкият отбор на Берое го чака борба за оцеляване, ако не падне забраната за картотекиране на нови футболисти. Падне ли тя, тимът ще е в средата на таблицата, както беше през миналото първенство. На силните на деня е удобно тимът да е в елита. И какво като е там и живурка, без цел и перспектива? Ако Банато не оправи финансовите си проблеми, до 2-3 години Берое няма да го има.
Стара Загора няма никаква полза от Берое в това състояние. В клубната история на „зелено-белите“, големите успехи винаги са предшествани от изпадане от елита. По-добре е на всеки десет години Берое да има един успех, който ще се помни винаги, отколкото за този период клубът да се обрече на безцелно живуркане в елита. Алтернатива на Банато може да има само ако хората с пари в града го решат. Те не са решили и няма да решат да има силен Берое. На този етап не виждам алтернатива на Банато“.
Десо е категоричен, че няма как Стара Загора да претендира, че е спортен град при моментното състояние на градския стадион и това на бившия стадион Локомотив.
„Градският стадион трябва да се ремонтира изцяло и да се поддържат футболните терени в Стара Загора. Без хубави терени няма да имаме елитен футбол. Стара Загора поне засега се сбогува с идеята за многофункционална спортна зала. Адмирации за случващото се във ВК Берое 2016 при мъжете. Очевидно хората във волейбола работят от любов към спорта. И те, като всички допускат някои малки грешки, но чрез тях за първи път от много години, Стара Загора е поставена на важна световна спортна сцена. Старозагорският волейбол дава състезатели, които имат възможност да се реализират в доказано клубно първенство като италианското. Нейн продукт е и националът Руси Желев. Стискам палци на отбора в европейските турнири. Вярвам, че през новия сезон ще донесат медали на Стара Загора. Жалко е обаче това, че тимът играе във физкултурен салон, а градът ни остана единствен от големите без адекватна спортна зала. Лицето на един град са колективните спортове, там трябва да бъдат насочени усилията на местната власт, бизнес и общност.“
ДАНЧО МИТЕВ: БЕРОЕ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.
Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.
ШЕСТ ГОДИНИ БЕЗ ГОЛОВОТО ТОРПЕДО НА БЕРОЕ
Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.
Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.
Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.
За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.
Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.
ОТ БОРЦОВАТА ШКОЛА В СТАРА ЗАГОРА ДО ОЛИМПИЙСКИ ТРИУМФ В РИМ: НЕПОБЕДЕНИЯТ БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ ОЛИМПИАДАТА 1960
България има огромни традиции в борбата – спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров – борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.
Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим
Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.
