Ивко Ганчев: БЕРОЕ НЕ Е ПРОСТО МОЯТ КЛУБ, ТОВА Е КЛУБЪТ НА СЪРЦЕТО МИ
Ивко Ганчев
„Благодаря на кмета, г-н Живко Тодоров за засвидетелстваните ми чест и уважение. Те са знак на уважение и към ветераните на ПФК Берое. Аз съм една малка част от историята на футбола и спорта в града“, каза по време на връчването на почетен плакет на Община Стара Загора за неговият 60-годишен юбилей, случил се на 21 юли легендарният вратар и шампион с Берое Ивко Ганчев.
„Титлата през 86-та като футболист и първата в историята на зелено-белите купа на България като помощник треньор през 2011-та са едни от най-сладките ми успехи във футбола с родния ми клуб. Берое не е просто моят клуб. Това е клубът на сърцето ми“, допълни Ивко Ганчев.
„Не е тайна, че футболният ми път стартира като полеви играч. После като вратар, но в кариерата ми в Турция имам голове от дузпи. Броят им е 4 или 5. От съвременните вратари един от най-добрите в моите очи е Тибо Куртуа. Съвременните вратари все по-често участват в изграждането на атаките на своя отбор. Когато отново чуем прочутия беройски рефрен „Тръгвайте беройци в атака“, тогава и Берое ще има свой кадър под рамката на представителния тим. Моят любим вратар беше немската легенда Тони Шумахер. Вярвам в неподражаемия стил на вратаря. Аз определям като най-силно качество в собствената си игра възможността да предугаждам ходовете на противниковите нападатели. Често ги отчайвах излезем ли сами очи в очи, един срещу друг. Така се шегуваше с нас вратарите и съотборникът ми от шампионския отбор на Берое Данчо Митев, замахва той да бие към рамката, а ние легнем в краката му. „Чакайте бе. Много ви е рано да си лягате. Светло е още“, майтапеше се Данчо“.
Нищо във футбола не идва даром. Случва се само с много труд“, обърна се със съвет към младите вратари Ивко Ганчев.
ДАНЧО МИТЕВ: БЕРОЕ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.
Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.
ШЕСТ ГОДИНИ БЕЗ ГОЛОВОТО ТОРПЕДО НА БЕРОЕ
Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.
Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.
Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.
За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.
Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.
ОТ БОРЦОВАТА ШКОЛА В СТАРА ЗАГОРА ДО ОЛИМПИЙСКИ ТРИУМФ В РИМ: НЕПОБЕДЕНИЯТ БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ ОЛИМПИАДАТА 1960
България има огромни традиции в борбата – спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров – борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.
Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим
Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.
