ИЗИСКАН МАЙСТОР
Радко Калайджиев
Наскоро рождеден ден празнува един от големите любимци на публиката на Берое от 80-те и 90-те Радко Калайджиев. Футболист, който беше нестандартен и винаги можеше да измислисли нещо нестандартно на терена.
Роден е на 28 септември 1967 г. в село Катунец, Ловешко. Висок е 173 см и тежи 70 кг. Играл е за Берое, ЦСКА, Литекс, Арсенал-Розова долина, Етникос (Гърция) и Ксамакс (Швейцария). В А група има 216 мача и 43 гола. Шампион на България през 1986 г. с Берое. В турнира за Купата на европейските шампиони е изиграл 2 мача за Берое. Участник с младежкия национален отбор на Световни първенства – Москва, Русия – 6-о място 1985 г. (играе 4 мача, вкарва 1 гол) и 8-о място в Чили през 1987 г. (4 мача и 1 гол). С юношеския национален отбор-до 19 години участва на Европейското първенство в ГДР – 6-о място. За А националния отбор има 2 мача, а за младежкия национален има 38 мача и 14 гола. Избран за най-добър футболист в Тулон, Франция, 1989 г. Младежки шампион с „Берое“ през 1986 г. Президент на „Берое“ 1995/96 година с Иво Балъков.
Той има два трансфера от Берое в ЦСКА. Беше капитан на младежкия национален отбор на България при старши треньора Христо Андонов-Пелето. Тогава за родната формация до 21 години играеше и Христо Стоичков.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.
Васил Драголов: КЪДЕТО И ДА СЪМ С УДОВОЛСТВИЕ СЕ ВРЪЩАМ В СТАРА ЗАГОРА
Тежки наздравици за рождения си ден днес трябва да вдигне бившият футболист и някогашен изпълнителен директор на Берое Васил Драголов. С неговия гол в началните минути във вратата на Славия, пазена от Антонио Ананиев, беройци побеждават „белите“, за да триумфират с шампионската титла през 86-а.
„Заслужено грабнахме титлата тогава. Повярвахме, че можем да я вземем след победата ни над Етър в Попово с 2:1. Болярите бяха корав опонент и бяха наказани да ни посрещнат извън Велико Търново в този двубой. Подчинихме ги и това ни даде криле да станем шампиони. Радостта в очите на старозагорци след последния съдийски сигнал на двубоя ни срещу Славия е още пред очите ми. Хората бяха буквално полудели от радост. Тогава имах малък лек автомобил Лада. Бях на градския площад с него, а вътре освен мен бяха още съпругата и двамата ми синове, а събралото се множество вдигна автомобила във въздуха и го понесе из площада. После заминах с националния отбор за участие на Световното първенство в Мексико“.
„Роден съм в Катуница. В Берое дойдох през 1980 година, като възпитаник на Спортното училище в Пазарджик, по настояване на тогавашния беройски ръководител Бончо Мерджанов. Професионалният ми път във футбола ме отведе на много места у нас и по света“.
