Днес 62 години навършва бившият вратар на Берое, шампион със зелено-белите, а в по-новата история и спортен директор на тима Валентин Грудев. 

      „Първоначално тренирах баскетбол и бях много добър в този спорт. За най-популярната игра ме откри една от легендите в старозагорския детско-юношески футбол Румен Брънеков. Абсолютно споделям тезата, че вратарският пост е най-неблагодарният във футбола. Вратарят може да спаси сто противникови положения и да сбърка само веднъж в даден мач. Ако грешката му обаче е фатална се помни именно тя, а не добрите му изяви“, откровен е Вальо.

            А как той си спомня шампионския за Берое сезон 85/86.

     „В него бях резерва на Ивко Ганчев. Всички в отбора вярвахме, че можем да триумфираме с титлата. Постигнахме авторитетна победа над силния тим на Ботев (Враца) на негов терен. По-рано командата от Северозападна България успя да подчини Левски на „Герена“ с гръмкото 6:2. Успехът над врачани ни даде криле. После още един сладък триумф над Етър в Попово с 2:1 след гол на капитана ни бате Теньо Минчев, допълнително ни наля сили. Бате Теньо рядко вкарва, но с този негов гол и победата над болярите си отворихме пътя към върха. Но връщайки се към началото, избрах футбола, когато бях 3-4 клас. В старозагорското спортно училище за 11 места по футбол кандидатстваха над 400 деца. Училищните дворове бяха пълни със спортуващи. Трябва да отидеш половин час по-рано от уреченото и пак няма гаранция, че ще успевеш да играеш. Не е като сега. Има игрища, но те постеят“.

       Вальо Грудев има около 40 мача за юношеския и за младежкия национален отбор на България.

      „Участвал съм на две европейски първенства.  Имам три много силни двубоя срещу Холандия, Белгия и Испания. Бяхме в една група на континенталния форум за юноши в Хелзинки. Играл съм срещу световни звезди като Ван Бастен, Гулит, Рийкард и др. Най-голямата ми гордост е, че съм побеждавал два пъти един от най-трудните опоненти на Берое в исторически план – ЦСКА. Побеждавал съм ги и като футболист, през 90-те при треньора Борис Ангелов след гола на Тодор Станев. Тогава бях капитан на Берое. Близо 30 години по-късно пак победих ЦСКА под „Аязмото“ с Берое, но вече като спортен директор на зелено-белите. Победихме ги с 2:1, а наставник ни беше Александър Томаш. Това са двете последни победи на Берое над ЦСКА в Стара Загора. Аз съм човек, който захване ли се с нещо го върши както трябва. Много съм доволен, че докато бях спортен директор на Берое, успяхме да изградим много силен отбор с добър колектив. Успяхме да внедрим немалко българи, а капитан на отбора беше Мартин Райнов. Направихме добра сплав от чужденци и наши момчета. Заехме две четвърти места в елита. Липсата на малко късмет ни попречи да играем в Европа.“

          Обяснението на Валентин Грудев, за това защо от години Берое не може да изгради качествен вратар.

          „За вратарския пост характерът е много важно нещо. През Берое в най-ново време минаха много талантливи вратари. Михаил Михайлов и Иван Гошев имаха данни. Иван Гошев обаче се пречупи психически от неубедителни свои изяви в някои мачове“.

       Събеседникът ни напомни, че през идната 2026-та, ще се навършат 40 години от спечелването на шампионската титла от Берое.

           „Дано за любимия ни клуб и за родния футбол предстоят по-добри времена, като тези във волейбола сега. Твърдо съм убеден, че със сегашното ръководство на БФС футболът ни няма да се оправи. Пропуснахме да дадем футболната власт в ръцете на чисти и неопетнени момчета. На решителния конгрес в битката за ръководния пост между Георги Иванов и Димитър Бербатов някои клубове предадоха футбола“.

            „За Берое жалко е големият отлив на публика. Психиката на българина обаче бързо се обръща. С по-добри резултати и с малко повече българи, публиката ще се върне на стадиона. Местните хора обичат отбора, а стражът му – Артур Мота е сред най-добрите под рамката в родното първенство“.