ВАЛЕНТИН ГРУДЕВ СЕ ГОРДЕЕ ЧЕ УЧАСТВАЛ В ДВЕТЕ ПОСЛЕДНИ ПОБЕДИ НА БЕРОЕ НАД ЦСКА В СТАРА ЗАГОРА
Валентин Грудев
Днес 62 години навършва бившият вратар на Берое, шампион със зелено-белите, а в по-новата история и спортен директор на тима Валентин Грудев.
„Първоначално тренирах баскетбол и бях много добър в този спорт. За най-популярната игра ме откри една от легендите в старозагорския детско-юношески футбол Румен Брънеков. Абсолютно споделям тезата, че вратарският пост е най-неблагодарният във футбола. Вратарят може да спаси сто противникови положения и да сбърка само веднъж в даден мач. Ако грешката му обаче е фатална се помни именно тя, а не добрите му изяви“, откровен е Вальо.
А как той си спомня шампионския за Берое сезон 85/86.
„В него бях резерва на Ивко Ганчев. Всички в отбора вярвахме, че можем да триумфираме с титлата. Постигнахме авторитетна победа над силния тим на Ботев (Враца) на негов терен. По-рано командата от Северозападна България успя да подчини Левски на „Герена“ с гръмкото 6:2. Успехът над врачани ни даде криле. После още един сладък триумф над Етър в Попово с 2:1 след гол на капитана ни бате Теньо Минчев, допълнително ни наля сили. Бате Теньо рядко вкарва, но с този негов гол и победата над болярите си отворихме пътя към върха. Но връщайки се към началото, избрах футбола, когато бях 3-4 клас. В старозагорското спортно училище за 11 места по футбол кандидатстваха над 400 деца. Училищните дворове бяха пълни със спортуващи. Трябва да отидеш половин час по-рано от уреченото и пак няма гаранция, че ще успевеш да играеш. Не е като сега. Има игрища, но те постеят“.
Вальо Грудев има около 40 мача за юношеския и за младежкия национален отбор на България.
„Участвал съм на две европейски първенства. Имам три много силни двубоя срещу Холандия, Белгия и Испания. Бяхме в една група на континенталния форум за юноши в Хелзинки. Играл съм срещу световни звезди като Ван Бастен, Гулит, Рийкард и др. Най-голямата ми гордост е, че съм побеждавал два пъти един от най-трудните опоненти на Берое в исторически план – ЦСКА. Побеждавал съм ги и като футболист, през 90-те при треньора Борис Ангелов след гола на Тодор Станев. Тогава бях капитан на Берое. Близо 30 години по-късно пак победих ЦСКА под „Аязмото“ с Берое, но вече като спортен директор на зелено-белите. Победихме ги с 2:1, а наставник ни беше Александър Томаш. Това са двете последни победи на Берое над ЦСКА в Стара Загора. Аз съм човек, който захване ли се с нещо го върши както трябва. Много съм доволен, че докато бях спортен директор на Берое, успяхме да изградим много силен отбор с добър колектив. Успяхме да внедрим немалко българи, а капитан на отбора беше Мартин Райнов. Направихме добра сплав от чужденци и наши момчета. Заехме две четвърти места в елита. Липсата на малко късмет ни попречи да играем в Европа.“
Обяснението на Валентин Грудев, за това защо от години Берое не може да изгради качествен вратар.
„За вратарския пост характерът е много важно нещо. През Берое в най-ново време минаха много талантливи вратари. Михаил Михайлов и Иван Гошев имаха данни. Иван Гошев обаче се пречупи психически от неубедителни свои изяви в някои мачове“.
Събеседникът ни напомни, че през идната 2026-та, ще се навършат 40 години от спечелването на шампионската титла от Берое.
„Дано за любимия ни клуб и за родния футбол предстоят по-добри времена, като тези във волейбола сега. Твърдо съм убеден, че със сегашното ръководство на БФС футболът ни няма да се оправи. Пропуснахме да дадем футболната власт в ръцете на чисти и неопетнени момчета. На решителния конгрес в битката за ръководния пост между Георги Иванов и Димитър Бербатов някои клубове предадоха футбола“.
„За Берое жалко е големият отлив на публика. Психиката на българина обаче бързо се обръща. С по-добри резултати и с малко повече българи, публиката ще се върне на стадиона. Местните хора обичат отбора, а стражът му – Артур Мота е сред най-добрите под рамката в родното първенство“.
Синът на Стара Загора преди Берое – ЦСКА: НЯМА ДА ЗАГУБИМ ТОЗИ МАЧ
Днес рожден ден празнува бившият футболист на Берое, а доскоро и кондиционен треньор при зелено-белите Пламен Липенски, когото феновете на най-популярната игра с основание наричат Сина на Стара Загора, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в беройската история.
„Част съм от шампионския състав на Берое като играч. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник треньор в щаба на Стойчо Младенов. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон не вярвахме, че можем да триумфираме като първенци. Повярвахме в успеха на каузата ни след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата, с 3:2“, разказва Пламен Липенски.
И той си има собствена куриозна случка от шампионския сезон.
„Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен отбор. Той играеше силно срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев (Пловдив), който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха. Затрудниха ни и завършихме при резултат 0:0, а тогава в двубоите без попадения точки не се присъждаха, а аз изтървах чист гол на празна врата. Хубаво поне, че този мой пропуск не се оказа фатален и спечелихме титлата. Незабравими моменти както и победата на Берое над Ювентус с 1;0 за КНК на стадион Локомотив. Триумфирахме с гол от дузпа на Георги Стоянов – Бръснаря, а победата е още по-сладка, заради факта, че в редиците на Старата госпожа личаха имената на цели 8 италиански национали“.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.
