Нямаше да вземам думата след загубата на Берое срещу Левски в поредния кръг на футболния ни елит, защото предварително ми беше ясно какво ще стане, ако зелено-белите се опънат на сините, както и какви ще са коментарите на колегите-журналисти след това. Ама то бива наглост, бива фенщина на дребно и то в национален ефир, та се не трае.

            Абе никой не е казал, че Берое е надиграл домакините, или, че е по-добър от тях, бе неуважаеми уж колеги журналисти. Берое претендираше за недаден картон на опонента си и за това, че нарушения за Левски бяха давани, а за Берое подминавани. И се почна една демагогия в национален ефир от хора с претенции да формират общественото мнение. Нямаше да ме е яд на тях и щях да ги подмина. Познавам ги лично и знам, че са капацитети, но само в собствените си очи.

             Те обаче в своята явна немощ взеха, че отвориха пак любимата си тема, че в Берое няма или почти няма българи. Ами има един. Казва се Викторио Вълков. Обикаля много наши клубове, включително и прехваления ЦСКА. Само под „Аязмото“ обаче се наложи и играе титуляр при всички чуждестранни треньори от ерата на президента Ернан Банато. Играе титуляр още от времето преди да е станал пълнолетен. Стигна дори до младежкия национален отбор на България. Левски обаче го контузиха и го извадиха от селекцията на Тодор Янчев. Има и втори – Стефан Гаврилов и той не излиза от титулярните единадесет, стига да е здрав. Има и трети – Мирослав Георгиев. Ролята на централният нападател при беройци може и да е по-периферна, но поне му се дава шанс, а той не може много. Роден специалист отдавна да го е натирил, или да го е прати във Втора лига, в забвение. А „лошите“ наставници на Берое от чужбина търпеливо го чакат да се разгърне. Ама това с българите, както и да е. Него го слушаме до втръсване и ще продължим да го слушаме. 

             Ама, че Берое не е градска кауза, да излиза от устата на хора, които посещават Стара Загора веднъж на десетилетие и то случайно, си е висша форма на наглост. Абе, спрете се, бе. Само Берое ли ви е трън в очите. Заради вас журналистиката често вече не е определяна като професия, а като празнодумие.

                 Много сте малки пред големия Берое. А той е, бил е и ще бъде, още дълго след нас.