Румен Брънеков: МНОГО ПАРТИЙНИ ВЕЛИЧИЯ СА ИСКАЛИ ДА НИ УЧАТ НА ФУТБОЛ, ТЕ ОБАЧЕ НЕ ЗНАЯТ КАК СТОИ ФУТБОЛНА ОБУВКА НА ЧОВЕШКИ КРАК
Румен Брънеков
Легендата на старозагорския детско-юношески футбол Румен Брънеков над десетилетие живее в София. Как той вижда развитието на най-популярната игра у нас и на Берое, научете от интервюто му пред Зара спорт.
„От много време не гледам мачовете от българския клубен футбол на стадиона. Отношенията в най-популярната игра у нас са ми много неприятни. Само псувни, обиди, никакво уважение към околните и към съперника. Гледам Берое само по телевизията. Тимът на моменти играе добре. Не мога да се оплача от видяното. Друго е обаче да знаеш, че ти си създал децата. Видял си ги как растат пред очите ти и играят. С чужденците е друго. Работата не става. Явно с децата в школите не се работи правилно. Ние българите, сме лошо племе. Гледаме само да обидим човека срещу себе си. Вместо да се радваме на чудото, което направи Карлос Насар в щангите, ние се ровим около глупостите в личния му живот. Търсим интригите, вместо да се радваме на големите ни световни спортни успехи. Носят ни ги Карлос Насар, художествените ни гимнастички и националите ни в мъжкия волейбол. Те правят чудеса. Ние, вместо да се радваме на това, плюем върху всичко.“
Румен Брънеков даде своето обяснение, защо е толкова слаб отборът на страната ни в мъжкия футбол.
„Гледах домакинската ни световна квалификация срещу Турция. Като ни вкараха първия гол, преместих на друг канал и се загледах как играят другите отбори. Върнах се после към нашия двубой. Радвам се, резултатът изравнен. Обнадеждих се. Първото полувреме криво-ляво стояхме добре. В отбора ни обаче има незрялост. Почват да играят правилно, мисленето в главите им обаче го няма. На състезателите им липсва тънкостта във футбола. Само с тичане, футбол не се играе. За него трябва и мисъл. Нея обаче не можем да я налеем в главите на футболистите. Футболът е прост спорт, но за умни хора. Футболът могат да го практикуват всички. На най-високото му ниво, в неговата есенция, трябва да се изявяват умни и разбрани момчета. Те трябва да живеят с футбола. Да са осъзнали, че той ще им донесе бъдеще. Аз не получавах разрешение от баща ми да стъпвам на стадиона. Даде ми го едва, когато влязох в мъжкия състав на Берое. Сегашните не желаят да има футбол. Щом борците взеха да ни бъзикат, че сме по-прости от тях, значи сме стигнали дъното. На мен на времето ми се подиграваха, че съм влязъл в спортното училище. После завърших и ВИФ. Оказа се, че съм бил прав в избора си. В България трябва да осъзнаем какво значи спортът. Неслучайно у нас има спортно министерство. Спортът е голяма работа. В другите държави хората цял живот живеят със спорта, а ние го подценяваме. Затова държави, които се учеха на спорт от нас ни задминаха, а стадионите ни са празни“.
Румен Брънеков дава своята рецепта за изход от кризата във футбола ни.
„Сами се перчим един на друг. В коментарното студио на мача ни срещу Турция и Вили Вуцов, и Гошо Гинчев се мъчеха да намереят положителни думи за отбора ни. И те самите не са убедени вътрешно, че могат да намерят нещо положително в изявите на националите ни. Нещо крият в себе си и в думите си. Това е страшно неприятно. И двамата бяха много добри спортисти. Вили Вуцов го харесвам и като треньор. Малко по-темпераментен е, но живее със спорта. Покрай баща си, пострада и той. Баща му беше с хайлайфа на София, покрай приятелството му с Иван Славков. Иван Вуцов беше добър футболист и добър национален селекционер. Не му достигнаха някои неща. Но още по негово време имахме добри футболисти. Ако някой се беше захванал с тях по правилния начин, да ги изведе на правилния път, още тогава България щеше да има големи успехи във футбола“.
„Изходът сега за най-популярния спорт у нас ли? Изходът е хората, които дават работа във футбола, да не се месят в спорта. Правеха го преди демокрацията, правят го и днес. И аз като съм бил треньор в Берое разни партийни величия са ми казвали, че не моя милост, а те определят стартовия състав. И съм си хващал шапката. Много са причините да не остана трайно в мъжкия футбол. Много партийни величия са влизали в съблекалнята да ни учат на футбол. Те обаче не знаят как стои футболна обувка на човешки крак“.
„Аз се върнах в детско-юношеския футбол на края на кариерата си, защото знам, че там ми е силата и там мога да съм полезен. След като с Гошко Белчев ни изгониха като треньори на мъжкия отбор на Берое, в началото на 80-те, Петко Петков ме върна като наставник на дублиращия тим, вместо Тодор Кръстев. А бяха ме освободили точно от там, малко преди това. Във футбола се месят хора, които хабер си нямат от него. Треньорите в школите пък тренират децата, сякаш са мъже. Момчетата са готови за мъжки футбол след 16-тата си годишнина. Тогава осъзнават като мъже, че във футболът е бъдещето им. Много талати са си отишли, защото са се плъзнали по съблазните на живота. Други пък рано си повярваха, че са големи футболисти и навириха нос. Футболът не е само тренировки. Старши треньорът е този, който трябва да предаде на възпитаниците си, че той е есенцията на живота“.
Синът на Стара Загора преди Берое – ЦСКА: НЯМА ДА ЗАГУБИМ ТОЗИ МАЧ
Днес рожден ден празнува бившият футболист на Берое, а доскоро и кондиционен треньор при зелено-белите Пламен Липенски, когото феновете на най-популярната игра с основание наричат Сина на Стара Загора, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в беройската история.
„Част съм от шампионския състав на Берое като играч. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник треньор в щаба на Стойчо Младенов. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон не вярвахме, че можем да триумфираме като първенци. Повярвахме в успеха на каузата ни след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата, с 3:2“, разказва Пламен Липенски.
И той си има собствена куриозна случка от шампионския сезон.
„Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен отбор. Той играеше силно срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев (Пловдив), който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха“.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.
