Румен Брънеков: МНОГО ПАРТИЙНИ ВЕЛИЧИЯ СА ИСКАЛИ ДА НИ УЧАТ НА ФУТБОЛ, ТЕ ОБАЧЕ НЕ ЗНАЯТ КАК СТОИ ФУТБОЛНА ОБУВКА НА ЧОВЕШКИ КРАК
Румен Брънеков
Легендата на старозагорския детско-юношески футбол Румен Брънеков над десетилетие живее в София. Как той вижда развитието на най-популярната игра у нас и на Берое, научете от интервюто му пред Зара спорт.
„От много време не гледам мачовете от българския клубен футбол на стадиона. Отношенията в най-популярната игра у нас са ми много неприятни. Само псувни, обиди, никакво уважение към околните и към съперника. Гледам Берое само по телевизията. Тимът на моменти играе добре. Не мога да се оплача от видяното. Друго е обаче да знаеш, че ти си създал децата. Видял си ги как растат пред очите ти и играят. С чужденците е друго. Работата не става. Явно с децата в школите не се работи правилно. Ние българите, сме лошо племе. Гледаме само да обидим човека срещу себе си. Вместо да се радваме на чудото, което направи Карлос Насар в щангите, ние се ровим около глупостите в личния му живот. Търсим интригите, вместо да се радваме на големите ни световни спортни успехи. Носят ни ги Карлос Насар, художествените ни гимнастички и националите ни в мъжкия волейбол. Те правят чудеса. Ние, вместо да се радваме на това, плюем върху всичко.“
Румен Брънеков даде своето обяснение, защо е толкова слаб отборът на страната ни в мъжкия футбол.
„Гледах домакинската ни световна квалификация срещу Турция. Като ни вкараха първия гол, преместих на друг канал и се загледах как играят другите отбори. Върнах се после към нашия двубой. Радвам се, резултатът изравнен. Обнадеждих се. Първото полувреме криво-ляво стояхме добре. В отбора ни обаче има незрялост. Почват да играят правилно, мисленето в главите им обаче го няма. На състезателите им липсва тънкостта във футбола. Само с тичане, футбол не се играе. За него трябва и мисъл. Нея обаче не можем да я налеем в главите на футболистите. Футболът е прост спорт, но за умни хора. Футболът могат да го практикуват всички. На най-високото му ниво, в неговата есенция, трябва да се изявяват умни и разбрани момчета. Те трябва да живеят с футбола. Да са осъзнали, че той ще им донесе бъдеще. Аз не получавах разрешение от баща ми да стъпвам на стадиона. Даде ми го едва, когато влязох в мъжкия състав на Берое. Сегашните не желаят да има футбол. Щом борците взеха да ни бъзикат, че сме по-прости от тях, значи сме стигнали дъното. На мен на времето ми се подиграваха, че съм влязъл в спортното училище. После завърших и ВИФ. Оказа се, че съм бил прав в избора си. В България трябва да осъзнаем какво значи спортът. Неслучайно у нас има спортно министерство. Спортът е голяма работа. В другите държави хората цял живот живеят със спорта, а ние го подценяваме. Затова държави, които се учеха на спорт от нас ни задминаха, а стадионите ни са празни“.
Румен Брънеков дава своята рецепта за изход от кризата във футбола ни.
„Сами се перчим един на друг. В коментарното студио на мача ни срещу Турция и Вили Вуцов, и Гошо Гинчев се мъчеха да намереят положителни думи за отбора ни. И те самите не са убедени вътрешно, че могат да намерят нещо положително в изявите на националите ни. Нещо крият в себе си и в думите си. Това е страшно неприятно. И двамата бяха много добри спортисти. Вили Вуцов го харесвам и като треньор. Малко по-темпераментен е, но живее със спорта. Покрай баща си, пострада и той. Баща му беше с хайлайфа на София, покрай приятелството му с Иван Славков. Иван Вуцов беше добър футболист и добър национален селекционер. Не му достигнаха някои неща. Но още по негово време имахме добри футболисти. Ако някой се беше захванал с тях по правилния начин, да ги изведе на правилния път, още тогава България щеше да има големи успехи във футбола“.
„Изходът сега за най-популярния спорт у нас ли? Изходът е хората, които дават работа във футбола, да не се месят в спорта. Правеха го преди демокрацията, правят го и днес. И аз като съм бил треньор в Берое разни партийни величия са ми казвали, че не моя милост, а те определят стартовия състав. И съм си хващал шапката. Много са причините да не остана трайно в мъжкия футбол. Много партийни величия са влизали в съблекалнята да ни учат на футбол. Те обаче не знаят как стои футболна обувка на човешки крак“.
„Аз се върнах в детско-юношеския футбол на края на кариерата си, защото знам, че там ми е силата и там мога да съм полезен. След като с Гошко Белчев ни изгониха като треньори на мъжкия отбор на Берое, в началото на 80-те, Петко Петков ме върна като наставник на дублиращия тим, вместо Тодор Кръстев. А бяха ме освободили точно от там, малко преди това. Във футбола се месят хора, които хабер си нямат от него. Треньорите в школите пък тренират децата, сякаш са мъже. Момчетата са готови за мъжки футбол след 16-тата си годишнина. Тогава осъзнават като мъже, че във футболът е бъдещето им. Много талати са си отишли, защото са се плъзнали по съблазните на живота. Други пък рано си повярваха, че са големи футболисти и навириха нос. Футболът не е само тренировки. Старши треньорът е този, който трябва да предаде на възпитаниците си, че той е есенцията на живота“.
ИЛИАН ИЛИЕВ – ВАРНЕНСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ
Днес 58 навършва един от най-успешните треньори в най-новата история на ПФК Берое Илиан Илиев.
През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата за треньор номер 1 на България за сезон 2009 – 2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.
След триумфа с първата във витрината на беройци купа на България, Илиан Илиев изведе беройци до първата им турнирна изява на стария континент през 21 век. Съперникът за Лига Европа е австрийският гранд Рапид (Виена). Преди сблъсъците Берое е раздиран от вътрешни проблеми, а варненският му наставник се прибира в морската столица. Връща се по-късно под „Аязмото“ и сглобява бързо нов отбор само от българи. Тази команда е принудена да приеме коравия Рапид в първи мач от общия им дуел на „Герена“, защото стадионът в Стара Загора не отговаря на европейските изисквания. Селекцията на заралии е експериментална, но подкрепяна от над 5 000 верни свои привърженици стига до бойко реми- 1:1,а попадението за символичните домакини е дело на централния нападател Владислав Златинов.
МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ФЕН НА БАЙЕРН (МЮНХЕН)
От повече от седмица светът е в плен на първенството на планетата по футбол. Така е и за директора на Областна дирекция „Земеделие“ Камен Кършибрадов, който е отявлен привърженик на немския национален отбор и на баварския колос Байерн (Мюнхен).
„Гръмката победа на Германия над Кюрасао със 7:1 не ме заблуждава. Успехът е убедителен, но той не беше постигнат срещу сериозен опонент. Всеки голям триумф обаче носи радост на феновете. Особено, когато е постигнат на най-големия футболен форум, какъвто е световното първенството, той се помни дълго и остава за вечни времена“, откровен е Камен Кършибрадов.
По думите му резултатът 7:1 е леко историческо намигване за друга стряскаща победа на германците със същото голово изражение, но над Бразилия, на полуфинала на световния шампионат през 2014-а, на който именно кариоките са домакини.
„За Германия целта на всеки форум винаги е участие във финала. Ни повече, ни по-малко. Единственото слабо звено в сегашната формация на Бундестима е липсата на изявен централен нападател“.
ХРИСТО БЕЛЧЕВ НА 75
Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.
Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.
Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.
Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.
Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.
Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.
