ЕМБЛЕМАТИЧНИЯТ БЪЛГАРСКИ НАПАДАТЕЛ, КОЙТО ДЪРЖИ УНИКАЛНО ШАМПИОНСКО ПОСТИЖЕНИЕ И ОЦЕЛЯ ПО ЧУДО В КАТАСТРОФА СЪС СИРАКОВ
Мюмюн Кашмер
Мюмюн Кашмер (Милан Кашмеров) е един от силните български нападатели, които са се подвизавали по родните терени през миналия век. Той е единственият футболист, ставал шампион и с Левски, и с Берое. Със „сините“ триумфира през 1985-а, а година по-късно има основна роля за единствената до момента титла на заралии. След края на кариерата си се занимава с трансфери, а през 2016 година оцелява по чудо в катастрофа с настоящия мажоритарен собственик на Левски Наско Сираков.
Мюмюн Кашмер – нападателят, който поведе Берое към единствената титла на заралии в А група.
Кашмер е роден на 20 януари 1962 година в Кърджали. Играе последователно за Върбица (Бенковски), Арда (1979 – 1981, 1983 – 1984), Локомотив (София) (1981 – 1983), Левски (София) (1984 – 1985), Берое (1985 – 1989), Портимонензе (Португалия) (1989 – 1990) и Куартейрензе (Португалия) (1990), Бурсаспор (Турция) (1990 – 1992) и Коняспор (Турция) (1992).
Най-щастливи за централния нападател се оказват 1985 и 1986 година. При първата Мюмюн Кашмер има по-скоро периферна роля за титлата на Левски. „Сините“, предвождани от Васил Методиев, изпреварват вечния враг ЦСКА с 4 точки, за да се окичат със златото. Кашмер изиграва 7 мача, в които се разписва 1 път – при равенство 2:2 срещу Черно море. Освен това започва като титуляр в първия двубой от 1/16-финалите на КЕШ срещу Щутгарт (1:1) пред 35 000 зрители у дома.
Следва преминаване в Берое, където Мюмюн Кашмер е един от лидерите на тима. В единствения до момента шампионския сезон за клуба през 1986 година е голмайстор №1 на „зелените“ с 23 попадения в 29 мача. В първенството остава зад Атанас Пашев, който бележи 30 пъти. За заралии Кашмер има общо 94 мача и 43 гола, които му осигуряват трансфер в Портимоненсе. Кърджалиецът приключва кариерата си в Турция, където защитава цветовете на Бурсаспор и Коняспор.
Със „зелените крокодили“ е финалист за Купата на Турция, но е по-използван в шампионата. В мачовете от първенството Кашмер понякога си партнира с младия тогава Хакан Шукюр, който впоследствие се превръща в легенда на турския футбол. Бурса явно се харесва на Мюмюн като град и след края на кариерата си той се установява там. Занимава се с трансфери в ролята си на футболен агент.
През 2016 година преживява една от най-страшните случки в живота си. Той е спътник на своя добър приятел Наско Сираков, с когото се прибират заедно след погребението на Трифон Иванов. На влизане в София претърпяват тежка катастрофа, за която самият Кашмер разказва:
„Наско направи отиграването на живота си при катастрофата. Някакъв човек тръгна да прави обратен завой директно през мантинелите и щеше да се забие челно в нас. Сираков обаче го изигра на много високо ниво, завъртя колата и се ударихме странично. Имам самочувствието, че шофирам изключително добре, защото често пътувам на далечни разстояния, но като Наско много малко хора могат да реагират във въпросната ситуация“, не крие щастието си Кашмер.
Кърджалиецът ще бъде запомнен като един от класните нападатели на миналия век, който имаше основна роля за единствената шампионска титла на Берое. Години по-късно съдбата му се усмихва при тежък инцидент с легендата на Левски Наско Сираков, с когото поддържат добри приятелски отношения до ден днешен. Съвсем наскоро пък Кашмер придружаваше Христо Стоичков на събитие, на което Камата посрещна легендарния Палиука в музея си.
Синът на Стара Загора преди Берое – ЦСКА: НЯМА ДА ЗАГУБИМ ТОЗИ МАЧ
Днес рожден ден празнува бившият футболист на Берое, а доскоро и кондиционен треньор при зелено-белите Пламен Липенски, когото феновете на най-популярната игра с основание наричат Сина на Стара Загора, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в беройската история.
„Част съм от шампионския състав на Берое като играч. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник треньор в щаба на Стойчо Младенов. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон не вярвахме, че можем да триумфираме като първенци. Повярвахме в успеха на каузата ни след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата, с 3:2“, разказва Пламен Липенски.
И той си има собствена куриозна случка от шампионския сезон.
„Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен отбор. Той играеше силно срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев (Пловдив), който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха. Затрудниха ни и завършихме при резултат 0:0, а тогава в двубоите без попадения точки не се присъждаха, а аз изтървах чист гол на празна врата. Хубаво поне, че този мой пропуск не се оказа фатален и спечелихме титлата. Незабравими моменти както и победата на Берое над Ювентус с 1:0 за КНК на стадион Локомотив.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.
