НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МАЧ В ИСТОРИЯТА НА БЕРОЕ
Днес се навършат 46 години от считания за най-велик мач в историята на Берое! На тази дата през 1979-а заралии подчиниха италианския гранд Ювентус с 1:0 под Аязмото в двубой от осминафиналите на Купата на носители на купи (КНК). Победата остава със златни букви в аналите на българския футбол, но не гарантира класиране напред за „зелените“.
Подвигът на Берое от 1979 година
Сезон 1979/1980 ще остане като един от най-добрите за Берое, който завършва на четвърто място в първенството. В турнира за Купата на съветската армия тимът губи втори пореден финал – този път от Славия (предходната кампания от Левски). С оглед на класирането от миналия сезон обаче заралии получават право да играят в европейските клубни турнири.
Първия съперник е съставът на „Арка“ (Гдиня, Полша). В Гдиня на 19 септември 1979 г. пред 22 000 души домакините повеждат в 22-рата минута с гол на Квятковски, но Теньо Тенев изравнява. През втората част Коринт бележи две попадения и поляците имат сериозен аванс. Той обаче е намален отново от Тенев – 3:2.
ОЩЕ: Подвигът на сливенските войводи, които обезвредиха Стоичков, Костадинов и ЦСКА
Реваншът се играе на 3 октомври 1979 г. на ст. „Локомотив“ пред близо 30 000 души. „Зелените“ си свършват работата още през първата част, отбелязвайки два гола чрез Георги Стоянов и Петко Петков. През второто полувреме не остават шанс на съперника и се класират за осминафиналите с общ резултат 4:3.
Тежък жребий в КНК, Ювентус идва в Стара Загора
Жребият за осминафиналите обаче е жесток. За съперник се пада един от най-именитите отбори в онези години – Ювентус. В редиците на „Старата госпожа“ се подвизават много национали на Италия. Същата Италия, която три години по-късно става световен шампион на Мондиал 1972 в Испания. На вратата е легендарният Дино Дзоф. Клаудио Джентиле и Марко Кабрини са стълбовете в отбрана. Халфовата линия изглежда убийствена с Гаетано Ширеа, Франко Каузио и младата надежда Марко Тардели. Атаката на „бианконерите“ оглавява един от най-големите голмайстори на „адзурите“ за всички времена Роберто Бетега. Начело на отбора е видният стратег Джовани Трапатони.
ОЩЕ: Ези-тура носи първата европейска титла на Италия
Пълна лудница преди мача
Сблъсъкът се играе на стадион „Локомотив“, защото игрището на Берое е разорано. По спешност е вдигната козирка, а истерията за билети в Стара Загора е невиждана. Стадионът с капацитет 15 000 зрители продава 30 000 билета. Това е прелюдията към двубоя, който с право се счита за един от най-големите успехи на българския клубен футбол въобще. В един луд следобед на 24 октомври 1979 г. Берое изиграва най-великия си мач в евротурнирите!
“Бог прощава, Берое – не!”
Гостите от Италия са посрещнати от зелено-бялата агитка с огромен 30-метров транспарант “Бог прощава, Берое – не!” Още от първите минути става ясно, че родният треньор Иван Танев печели тактически битката с Трапатони. Успешен ход на българина е поставянето на железния защитник Теньо Минчев да следи плътно Роберто Бетега. В предни позиции заралии атакуват смело. Налага се Дзоф няколко пъти да демонстрира рефлекс.
Бръснарят е големият герой
В 81-вата минута обаче Джентиле изпуска Петков, след което се вижда принуден да го събори в наказателното поле. Съдията Ешвайлер от Австрия е категоричен – дузпа за Берое! Зад топката застава Георги Стоянов – Бръснаря, който безпощадно матира легендарния вратар за 1:0. Малко по-късно Теньо Минчев получава червен картон и бива наказан за реванша на стадио „Комунале“.
Синът на Стара Загора преди Берое – ЦСКА: НЯМА ДА ЗАГУБИМ ТОЗИ МАЧ
Днес рожден ден празнува бившият футболист на Берое, а доскоро и кондиционен треньор при зелено-белите Пламен Липенски, когото феновете на най-популярната игра с основание наричат Сина на Стара Загора, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в беройската история.
„Част съм от шампионския състав на Берое като играч. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник треньор в щаба на Стойчо Младенов. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон не вярвахме, че можем да триумфираме като първенци. Повярвахме в успеха на каузата ни след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата, с 3:2“, разказва Пламен Липенски.
И той си има собствена куриозна случка от шампионския сезон.
„Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен отбор. Той играеше силно срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев (Пловдив), който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха. Затрудниха ни и завършихме при резултат 0:0, а тогава в двубоите без попадения точки не се присъждаха, а аз изтървах чист гол на празна врата. Хубаво поне, че този мой пропуск не се оказа фатален и спечелихме титлата. Незабравими моменти както и победата на Берое над Ювентус с 1;0 за КНК на стадион Локомотив. Триумфирахме с гол от дузпа на Георги Стоянов – Бръснаря, а победата е още по-сладка, заради факта, че в редиците на Старата госпожа личаха имената на цели 8 италиански национали“.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.
