НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МАЧ В ИСТОРИЯТА НА БЕРОЕ
Днес се навършат 46 години от считания за най-велик мач в историята на Берое! На тази дата през 1979-а заралии подчиниха италианския гранд Ювентус с 1:0 под Аязмото в двубой от осминафиналите на Купата на носители на купи (КНК). Победата остава със златни букви в аналите на българския футбол, но не гарантира класиране напред за „зелените“.
Подвигът на Берое от 1979 година
Сезон 1979/1980 ще остане като един от най-добрите за Берое, който завършва на четвърто място в първенството. В турнира за Купата на съветската армия тимът губи втори пореден финал – този път от Славия (предходната кампания от Левски). С оглед на класирането от миналия сезон обаче заралии получават право да играят в европейските клубни турнири.
Първия съперник е съставът на „Арка“ (Гдиня, Полша). В Гдиня на 19 септември 1979 г. пред 22 000 души домакините повеждат в 22-рата минута с гол на Квятковски, но Теньо Тенев изравнява. През втората част Коринт бележи две попадения и поляците имат сериозен аванс. Той обаче е намален отново от Тенев – 3:2.
ОЩЕ: Подвигът на сливенските войводи, които обезвредиха Стоичков, Костадинов и ЦСКА
Реваншът се играе на 3 октомври 1979 г. на ст. „Локомотив“ пред близо 30 000 души. „Зелените“ си свършват работата още през първата част, отбелязвайки два гола чрез Георги Стоянов и Петко Петков. През второто полувреме не остават шанс на съперника и се класират за осминафиналите с общ резултат 4:3.
Тежък жребий в КНК, Ювентус идва в Стара Загора
Жребият за осминафиналите обаче е жесток. За съперник се пада един от най-именитите отбори в онези години – Ювентус. В редиците на „Старата госпожа“ се подвизават много национали на Италия. Същата Италия, която три години по-късно става световен шампион на Мондиал 1972 в Испания. На вратата е легендарният Дино Дзоф. Клаудио Джентиле и Марко Кабрини са стълбовете в отбрана. Халфовата линия изглежда убийствена с Гаетано Ширеа, Франко Каузио и младата надежда Марко Тардели. Атаката на „бианконерите“ оглавява един от най-големите голмайстори на „адзурите“ за всички времена Роберто Бетега. Начело на отбора е видният стратег Джовани Трапатони.
ОЩЕ: Ези-тура носи първата европейска титла на Италия
Пълна лудница преди мача
Сблъсъкът се играе на стадион „Локомотив“, защото игрището на Берое е разорано. По спешност е вдигната козирка, а истерията за билети в Стара Загора е невиждана. Стадионът с капацитет 15 000 зрители продава 30 000 билета. Това е прелюдията към двубоя, който с право се счита за един от най-големите успехи на българския клубен футбол въобще. В един луд следобед на 24 октомври 1979 г. Берое изиграва най-великия си мач в евротурнирите!
“Бог прощава, Берое – не!”
Гостите от Италия са посрещнати от зелено-бялата агитка с огромен 30-метров транспарант “Бог прощава, Берое – не!” Още от първите минути става ясно, че родният треньор Иван Танев печели тактически битката с Трапатони. Успешен ход на българина е поставянето на железния защитник Теньо Минчев да следи плътно Роберто Бетега. В предни позиции заралии атакуват смело. Налага се Дзоф няколко пъти да демонстрира рефлекс.
Бръснарят е големият герой
В 81-вата минута обаче Джентиле изпуска Петков, след което се вижда принуден да го събори в наказателното поле. Съдията Ешвайлер от Австрия е категоричен – дузпа за Берое! Зад топката застава Георги Стоянов – Бръснаря, който безпощадно матира легендарния вратар за 1:0. Малко по-късно Теньо Минчев получава червен картон и бива наказан за реванша на стадио „Комунале“.
ДАНЧО МИТЕВ: БЕРОЕ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.
Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.
ШЕСТ ГОДИНИ БЕЗ ГОЛОВОТО ТОРПЕДО НА БЕРОЕ
Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.
Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.
Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.
За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.
Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.
ОТ БОРЦОВАТА ШКОЛА В СТАРА ЗАГОРА ДО ОЛИМПИЙСКИ ТРИУМФ В РИМ: НЕПОБЕДЕНИЯТ БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ ОЛИМПИАДАТА 1960
България има огромни традиции в борбата – спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров – борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.
Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим
Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.
