Кънчо Кашеров: БЕРОЕ Е МАРКА, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВА ВИНАГИ НА НИВО ЕЛИТ
Кънчо Кашеров
Легендата и шампион с Берое като футболист Кънчо Кашеров е отптимист, че тимът ще излезе от кризата.
„Състезателите в зелено-бяло не играят нищо. Само се размотават. Предстои им важно домакинство за задължителни три точки срещу Спартак (Варна). Оттук, нататък обаче важен е всеки следващ мач. 12-тата позиция във временното класиране на елита не отива на отбор като Берое. Не ги знам какво тренират и какво правят. Терените са им виновни. Ние едно време играехме на сгурията. Тренировките бяхая пълни с публика. Сега теренът им е крив. Искали да тренират на градския стадион. Кой ще те пусне там?“
„Винаги съм оптимист за бъдещето на Берое. Оптимизмът ми обаче вече започва да се изпарява. Като ги гледам какво играят, три пъти не могат да си подадат топката. Като не игра Салидо в два-три мача, няма кой да бие удар в противниковата врата. Имаме много контузени футболисти. Как се контузват – не ги знам. Оправдават се с лошите терени. Какво се оправдават с тях? Терените като бяха хубави, кой ще им ги поддържа? Само общината ли ще ги поддържа?“
„Четох интервюто на Живко Тодоров. Ами, човекът си е прав. Банато, ни пари дава, ни нищо. Какво, ще го издържаме ли този, какво ще го правим? Стара Загора му помага достатъчно. Базите му правят. Това му оправят, онова му оправят. И треньорът. Онзи ден, на домакинството срещу Локомотив (София), публиката скача, подкрепя отбора, а нашето треньорче се скри под козирката и само върти очички. Стани, извикай, нахъсай малко отбора, виждаш, че нещата не вървят“.
„Берое трябва да се стяга и да работи, Само с приказки и с търсене на оправдание, няма да стане. Не ги знам какво тренират. През първите полувремена на мачовете, държат и правят нещо. След 60-тата минута започваме да ходим по игрището. Оптимист съм, че ще излезем от кризата. Всички останали отбори бягат и играят с желание. Правят го даже опашкарите – Монтана, Добруджа и Спартак (Варна). В Берое няма хъс и борбеност. Само имитират движения“.
„Надявам се на победа над варненския Спартак. Статистиката е на наша страна. Трябват ни обаче желание и хъс за успех. Гледам от Берое хубави спирания и подавания, но оттам нататък, няма нищо. Разчитам, че ще подчиним соколите от морската столица. Апетитът идва с яденето. Трябва да прекъснем серията без победа. Евентуален триумф над спартаклии би ни донесъл самочувствие. Мисля, че ще победим Спартак. Момчетата да се стягат. Теньорите също. Напред чакаме само на Салидо. Надявам се, че в Берое нещата ще се оправят. Стискам им палци да се стегнат. Оптимист съм и мисля, че ще победим Спартак. Берое е марка, която трябва да съществува постоянно на ниво елит“, обобщи Кънчо Кашеров.
ДАНЧО МИТЕВ: БЕРОЕ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.
Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.
ШЕСТ ГОДИНИ БЕЗ ГОЛОВОТО ТОРПЕДО НА БЕРОЕ
Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.
Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.
Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.
За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.
Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.
ОТ БОРЦОВАТА ШКОЛА В СТАРА ЗАГОРА ДО ОЛИМПИЙСКИ ТРИУМФ В РИМ: НЕПОБЕДЕНИЯТ БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ ОЛИМПИАДАТА 1960
България има огромни традиции в борбата – спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров – борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.
Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим
Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.
