събота, 10 януари 2026 г.

ДАНЧО МИТЕВ: БЕРОЕ МИ ДАДЕ ВСИЧКО

ДАНЧО МИТЕВ

Данчо Митев

Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.

  Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.

  Данчо, как започнахте да гоните топката?

  – Аз, като всяко малко дете по мое време, нямаше какво друго да правя, освен да играя футбол. На улицата, в училище, навсякъде. Когато бях в трети клас, участвах в мачове от училищните първенства на терена в квартал Кольо Ганчев. Там един треньор ме забеляза и започнах в неговата школа. Няколко години играх в регионалните първенства, а после продължих в юношите на Берое.
 
Кой Ви взе в мъжкия отбор?
  – Георги Белчев, но по настояване на Петко Петков, Бог да го прости. След като играх за младшата и старша възраст при няколко треньори, сред които Евгени Янчовски и Кольо Кордов, имах късмет да ме забележи Петко. Той току-що се бе върнал в Берое от Австрия и гледаше тренировки на юношите. Попитал Кордов кого може да вземат в представителния тим и той му отговорил: Данчо ще ви свърши работа. Тогава играех за дубъла на Берое – Волан, но съблекалните ни бяха една до друга. Един ден Белчев ме пусна в двустранната игра на мъжете в сряда, тренирах с тях и в четвъртък, а в петък ми каза да си събера багажа, защото отивам на режим с мъжете в Старозагорските бани за домакинския мач с Миньор Перник от Б група.
 
  Именно срещу перничани е Вашият дебют. Какво си спомняте от него?
  – Първо, изтръпнах, когато Белчев обяви, че започвам в стартовия състав. Бях едва на 17 години, а до мен в съблекалната имаше имена като Теньо Минчев, Кънчо Кашеров, Георги Стоянов-Бръснаря, лека му пръст, Петко Петков. Успях обаче да се справя, след като подадох за първия гол на Стефан Динев, вкарах втория и изработих дузпата за третия. Бихме ги с 4:0, а левият бек на съперника, който беше национал, ме потупа по рамото и ми каза: „Браво, моето момче“. Това обаче е нищо в сравнение с комплимента, който получих в един от следващите двубои.
 
  Кой Ви го направи?
– Великият Христо Бонев, който е огромна личност за родния футбол. Завършихме 1:1 с Локомотив в Пловдив и след срещата Петко Петков доведе Бонев при мен. Той ме прегърна и ми каза, че имам качества, да стигна далеч във футбола. Един млад играч да чуе тези думи лично от Бонев, може да си представите как съм се почувствал.
 
  През 1986 година се превръщате в едно от златните момчета на Стара Загора. Ако трябва да бъдете честен, кога усетихте, че може да станете шампиони?
  – Ние имахме силен отбор и в началото на сезона знаехме, че можем да се борим за медали, особено след сътресенията в Левски и ЦСКА след скандалния финал за Купата. В един момент обаче излязохме начело в класирането, а ни предстоеше мач с Етър на неутрален терен в Попово. Тогава Евгени Янчовски ни каза: „Момчета, имаме шанс да станем първи, защо да не го направим“. Бихме „болярите“ с 2:0 и до края се задържахме на върха.
  
  След успеха над Славия под Аязмото в последния кръг узаконявате титлата. Как го отпразнувахте?
  – Беше неописиуема еуфория и имах чувство, че трибуните ще се срутят. Хвърлих си обувките в публиката, а после се веселихме до зори в ресторанта на „Верея“. Но ефектът от този успех дойде по-късно, когато хората всеки ден ни спираха по улиците, за да си поговорят с нас и да вземат автограф. В тези моменти осъзнах какво значи народната любов и какво сме постигнали за града.
   
  Кои бяха любимите Ви партньори?
– Да играя в атака с Петко Петков, бе сбъдната мечта за мен. Георги Стоянов пък винаги ме усещаше и знаеше кога и къде да ми подаде топката. Страхотни бяха и всички мои съотборници от шампионския отбор.
 
 Към Вас интерес е проявявал Динамо Киев. Защо не преминахте в този клуб, който тогава бе страшилище в Европа?
   – Единствено заради правилото в нашата държава, което забраняваше на българските футболисти да излизат зад граница, ако не са навършили 28 години. Динамо ме поиска, когато ги бихме в контрола в снега в Стара Загора по време на зимната подготовка през февруари 1986-а. През есента на същата година играхме с тях и в КЕШ, сега Шампионска лига. Бях контузен, но влязох 15 минути преди края и направих дузпа, която Стоян Бончев превърна в изравнителен гол за 1:1. В Киев изгубихме с 0:2 и отпаднахме, но те бяха много силен отбор. С 8-9 национали в бившия СССР, все едно сега да срещнеш Барселона.
 
  Имало ли е и други оферти към Вас?
  – Да. В Левски не ме пусна партията, а в Славия – шефът. От Славия дойдоха генерали с една черна Волга и в разговор с Кеби му направиха конкректна оферта, мисля, че за 1 милион лева. Петко Петков обаче, който бе новият треньор на Берое, предупреди Кеби, че ако ме продаде, публиката ще скочи срещу него и така до сделка не се стигна.
 
  Съжалявате ли, че играхте само в един мач за националния отбор на България?
  – И да съжалявам, нищо не мога да върна или променя. По мое време Иван Вуцов, Да почива в мир, не сменяше крилата в националния и разчиташе на едни и същи играчи. Даваше се предимство на футболисти от столични клубове и във футбола имаше една приказка: „Момчето да е от София“. Пъд ръководството на Димитър Пенев все пак играх за България при 0:0 в контрола срещу Турция. Допускам, че той ми е направил реверанс, тъй като срещата бе в Стара Загора, и никога няма да забравя забавния му разбор.
 
  Какво е за Вас Берое?
  – Това е кауза за живот и клубът, който ме изгради като човек и личност. Берое ми даде всичко, но и аз според силите си дадох, каквото можах, на отбора и града.
 
  Къде ще празнувате довечера и какъв ще е Вашият тост?
  – Ще бъда с най-близките си хора – съпругата, двамата ни сина, снахите, внука и внучката. Бих си пожелал само здраве, тъй като другото зависи от мен и мога да го постигна. Така че здраве и късмет, за мен, за семейството и близките, за всички беройци и за всички“.
ДАНЧО МИТЕВ
ДАНЧО МИТЕВ
ШЕСТ ГОДИНИ БЕЗ ГОЛОВОТО ТОРПЕДО НА БЕРОЕ

ШЕСТ ГОДИНИ БЕЗ ГОЛОВОТО ТОРПЕДО НА БЕРОЕ

Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.

Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.

Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.

За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.

Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.

повече информация
ОТ БОРЦОВАТА ШКОЛА В СТАРА ЗАГОРА ДО ОЛИМПИЙСКИ ТРИУМФ В РИМ: НЕПОБЕДЕНИЯТ БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ ОЛИМПИАДАТА 1960

ОТ БОРЦОВАТА ШКОЛА В СТАРА ЗАГОРА ДО ОЛИМПИЙСКИ ТРИУМФ В РИМ: НЕПОБЕДЕНИЯТ БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ ОЛИМПИАДАТА 1960

България има огромни традиции в борбата – спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров – борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.

Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим

Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.

повече информация
СТАНИСЛАВ ТАНЕВ: ДАНО БЕРОЕ ДА ОСТАНЕ В ЕЛИТА, ТО СИ Е ВАЖНО ЗА СТАРА ЗАГОРА

СТАНИСЛАВ ТАНЕВ: ДАНО БЕРОЕ ДА ОСТАНЕ В ЕЛИТА, ТО СИ Е ВАЖНО ЗА СТАРА ЗАГОРА

Станислав Танев (Сашо Камилата) отбелязва днес своята 60-годишнина.

Припомняме, че той в края на миналия век, заедно с Боян Станков, Филип Данаилов и тогавашният президент на БФС Иван Славков-Батето върнаха ФК Берое в елита след продължило няколко сезона мизерстване из аматьорските групи.

По онова време Сашо и Страхил Димчев ръководят Олимпик (Галата), който по-късно се мести в Тетевен и става част от родната „А“ група. Задържа се там само един сезон и изпада във втория ешелон.

Станислав е роден в Стара Загора и му е ясно, че докато се състезава от името на Тетевен, на Олимпик ще му е трудно да се задържи в групата на майсторите. Мечтата му е да премести тима на старозагорска земя, но не успява. Това обаче не го отказва. На следващия сезон Олимпик пак придобива елитен статут и се завръща в него под името Олимпик-Берое. Сезонът е 1999-2000.

повече информация

Pin It on Pinterest