събота, 10 януари 2026 г.

ДАНЧО МИТЕВ: БЕРОЕ МИ ДАДЕ ВСИЧКО

ДАНЧО МИТЕВ

Данчо Митев

Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.

  Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.

  Данчо, как започнахте да гоните топката?

  – Аз, като всяко малко дете по мое време, нямаше какво друго да правя, освен да играя футбол. На улицата, в училище, навсякъде. Когато бях в трети клас, участвах в мачове от училищните първенства на терена в квартал Кольо Ганчев. Там един треньор ме забеляза и започнах в неговата школа. Няколко години играх в регионалните първенства, а после продължих в юношите на Берое.
 
Кой Ви взе в мъжкия отбор?
  – Георги Белчев, но по настояване на Петко Петков, Бог да го прости. След като играх за младшата и старша възраст при няколко треньори, сред които Евгени Янчовски и Кольо Кордов, имах късмет да ме забележи Петко. Той току-що се бе върнал в Берое от Австрия и гледаше тренировки на юношите. Попитал Кордов кого може да вземат в представителния тим и той му отговорил: Данчо ще ви свърши работа. Тогава играех за дубъла на Берое – Волан, но съблекалните ни бяха една до друга. Един ден Белчев ме пусна в двустранната игра на мъжете в сряда, тренирах с тях и в четвъртък, а в петък ми каза да си събера багажа, защото отивам на режим с мъжете в Старозагорските бани за домакинския мач с Миньор Перник от Б група.
 
  Именно срещу перничани е Вашият дебют. Какво си спомняте от него?
  – Първо, изтръпнах, когато Белчев обяви, че започвам в стартовия състав. Бях едва на 17 години, а до мен в съблекалната имаше имена като Теньо Минчев, Кънчо Кашеров, Георги Стоянов-Бръснаря, лека му пръст, Петко Петков. Успях обаче да се справя, след като подадох за първия гол на Стефан Динев, вкарах втория и изработих дузпата за третия. Бихме ги с 4:0, а левият бек на съперника, който беше национал, ме потупа по рамото и ми каза: „Браво, моето момче“. Това обаче е нищо в сравнение с комплимента, който получих в един от следващите двубои.
 
  Кой Ви го направи?
– Великият Христо Бонев, който е огромна личност за родния футбол. Завършихме 1:1 с Локомотив в Пловдив и след срещата Петко Петков доведе Бонев при мен. Той ме прегърна и ми каза, че имам качества, да стигна далеч във футбола. Един млад играч да чуе тези думи лично от Бонев, може да си представите как съм се почувствал.
 
  През 1986 година се превръщате в едно от златните момчета на Стара Загора. Ако трябва да бъдете честен, кога усетихте, че може да станете шампиони?
  – Ние имахме силен отбор и в началото на сезона знаехме, че можем да се борим за медали, особено след сътресенията в Левски и ЦСКА след скандалния финал за Купата. В един момент обаче излязохме начело в класирането, а ни предстоеше мач с Етър на неутрален терен в Попово. Тогава Евгени Янчовски ни каза: „Момчета, имаме шанс да станем първи, защо да не го направим“. Бихме „болярите“ с 2:0 и до края се задържахме на върха.
  
  След успеха над Славия под Аязмото в последния кръг узаконявате титлата. Как го отпразнувахте?
  – Беше неописиуема еуфория и имах чувство, че трибуните ще се срутят. Хвърлих си обувките в публиката, а после се веселихме до зори в ресторанта на „Верея“. Но ефектът от този успех дойде по-късно, когато хората всеки ден ни спираха по улиците, за да си поговорят с нас и да вземат автограф. В тези моменти осъзнах какво значи народната любов и какво сме постигнали за града.
   
  Кои бяха любимите Ви партньори?
– Да играя в атака с Петко Петков, бе сбъдната мечта за мен. Георги Стоянов пък винаги ме усещаше и знаеше кога и къде да ми подаде топката. Страхотни бяха и всички мои съотборници от шампионския отбор.
 
 Към Вас интерес е проявявал Динамо Киев. Защо не преминахте в този клуб, който тогава бе страшилище в Европа?
   – Единствено заради правилото в нашата държава, което забраняваше на българските футболисти да излизат зад граница, ако не са навършили 28 години. Динамо ме поиска, когато ги бихме в контрола в снега в Стара Загора по време на зимната подготовка през февруари 1986-а. През есента на същата година играхме с тях и в КЕШ, сега Шампионска лига. Бях контузен, но влязох 15 минути преди края и направих дузпа, която Стоян Бончев превърна в изравнителен гол за 1:1. В Киев изгубихме с 0:2 и отпаднахме, но те бяха много силен отбор. С 8-9 национали в бившия СССР, все едно сега да срещнеш Барселона.
 
  Имало ли е и други оферти към Вас?
  – Да. В Левски не ме пусна партията, а в Славия – шефът. От Славия дойдоха генерали с една черна Волга и в разговор с Кеби му направиха конкректна оферта, мисля, че за 1 милион лева. Петко Петков обаче, който бе новият треньор на Берое, предупреди Кеби, че ако ме продаде, публиката ще скочи срещу него и така до сделка не се стигна.
 
  Съжалявате ли, че играхте само в един мач за националния отбор на България?
  – И да съжалявам, нищо не мога да върна или променя. По мое време Иван Вуцов, Да почива в мир, не сменяше крилата в националния и разчиташе на едни и същи играчи. Даваше се предимство на футболисти от столични клубове и във футбола имаше една приказка: „Момчето да е от София“. Пъд ръководството на Димитър Пенев все пак играх за България при 0:0 в контрола срещу Турция. Допускам, че той ми е направил реверанс, тъй като срещата бе в Стара Загора, и никога няма да забравя забавния му разбор.
 
  Какво е за Вас Берое?
  – Това е кауза за живот и клубът, който ме изгради като човек и личност. Берое ми даде всичко, но и аз според силите си дадох, каквото можах, на отбора и града.
 
  Къде ще празнувате довечера и какъв ще е Вашият тост?
  – Ще бъда с най-близките си хора – съпругата, двамата ни сина, снахите, внука и внучката. Бих си пожелал само здраве, тъй като другото зависи от мен и мога да го постигна. Така че здраве и късмет, за мен, за семейството и близките, за всички беройци и за всички“.
ДАНЧО МИТЕВ
ДАНЧО МИТЕВ
Синът на Стара Загора преди Берое – ЦСКА: НЯМА ДА ЗАГУБИМ ТОЗИ МАЧ

Синът на Стара Загора преди Берое – ЦСКА: НЯМА ДА ЗАГУБИМ ТОЗИ МАЧ

Днес рожден ден празнува бившият футболист на Берое, а доскоро и кондиционен треньор при зелено-белите Пламен Липенски, когото феновете на най-популярната игра с основание наричат Сина на Стара Загора, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в беройската история.

„Част съм от шампионския състав на Берое като играч. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник треньор в щаба на Стойчо Младенов. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон не вярвахме, че можем да триумфираме като първенци. Повярвахме в успеха на каузата ни след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата, с 3:2“, разказва Пламен Липенски.

И той си има собствена куриозна случка от шампионския сезон.

„Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен отбор. Той играеше силно срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев (Пловдив), който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха“.

повече информация
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ  ДО ОМАН

ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ  ДО ОМАН

Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.

Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.

Състезателна кариера

Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.

Треньорска кариера

Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).

повече информация
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС

ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС

Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.

Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.

В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.

Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.

повече информация

Pin It on Pinterest