ЕДНА ГЛАВА НА 41
Иво Иванов
Днес 41 години навършва бившият футболист и капитан на Берое Иво Иванов. Централният бранител е носил още екипите на Левски, Верея и Спартак (Варна). В момента е капитан на третодивизионния Розова долина. Работи и като тревньор на подрастващи в школата на казанлъчани.
Иво Иванов е български футболист , който играе като централен защитник за Розова долина (Казанлък). Роден е на 11 март 1985 г.
Кариера
Берое
В мъжкия тим на „Берое“ попада през 2003 година, когато отборът е поет от Аспарух Никодимов. Първата му поява със зелената фланелката в официална среща е на 23 август 2003 г. в гостуване на „Шумен“ в мач от Б група. Още през този сезон е номиниран в класацията „Юлиян Манзаров“ за най-проспериращ млад футболист.
Оттогава Иво Иванов е неизменно част от отбора на „Берое“. В началото на 2008 г. след като всички футболисти на Берое разтрогват договорите си с отбора, Иво Иванов преминава в Ботев Пловдив и води подготовка с тима около месец. Когато „Берое“ е възстановен, Иво Иванов се връща в отбора, заедно с друг бероец Жельо Желев.
В последните 2 сезона в Берое Иво Иванов е най-постоянния централен бранител на „зелените“ и е редовен титуляр в селекцията на Илиан Илиев. Той отбелязва победното попадение за отбора във вратата на „Спортист“ Своге още в началото на мача, както и първия гол при класическата победа с 3:0 над водача в класирането „Литекс“, има и червен картон получен в Мездра при гостуването на местния „Локомотив“.
Получава приз за „Най-добър защитник на България за сезон 2009/2010“.
Левски
През месец юни 2010 г., Иванов подписва договор с Левски София. Изиграва важни мачове с ЦСКА София, АИК, КАА Гент. След злополучен автогол в срещата с Лил ОСК, е оставен на резервната скамейка за известно време. С помощта на борбения си дух, Иво Иванов успява отново да се пребори за титулярно място
Завръщане в Берое
След 2-годишен период на „Герена“, Иво Иванов се завръща в Берое, където е един от стълбовете в отбора.
Национален отбор на България
На 11 ноември 2009 г. получава повиквателна за националния отбор на България и седем дни по-късно играе в мач срещу Малта, спечелен с 4:1 от българите.
Успехи
- Берое (Стара Загора)
- Получава прякора Главътъ заради ефектния автогол, който си отбелязва само 20 сек след като е влязъл в игра в мача с Лил.
- Купа на България – 2010
- Купа на България – 2013
- Суперкупа на България – 2013
- Всеизвестно е, че Иво Иванов е един от последните качествени кадри на беройската школа. Прякорът му е Главата. Възпитаник е на тукашното Спортно училище „Тодор Каблешков“. Феновете на зелено-белите още не могат да му простят преминаването в Левски преди години и изказването, че с трансфера си при „сините“ е сбъднал своя детска мечта. Те обаче не бива да забравят и следното.
- Някогашният бос на беройци Николай Банев си бе тръгнал. Разпадна се след него и Лудата банда. Месният бизнес успява да събере през зимата това, което е останало от нея. Иво Иванов и Жельо Желев тренират с пловдивския Ботев, без договори. Близо месец преди старта на втория полусезон на двамата се отваря възможност да се върнат в Стара Загора в новосформираната формация на „зелените“. Канарчетата имат претенции към тях и не желаят да ги пуснат в града на липите. Тогава Иво роди култувата фраза: „Барман ще стана, но в Ботев няма да играя“.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.
Васил Драголов: КЪДЕТО И ДА СЪМ С УДОВОЛСТВИЕ СЕ ВРЪЩАМ В СТАРА ЗАГОРА
Тежки наздравици за рождения си ден днес трябва да вдигне бившият футболист и някогашен изпълнителен директор на Берое Васил Драголов. С неговия гол в началните минути във вратата на Славия, пазена от Антонио Ананиев, беройци побеждават „белите“, за да триумфират с шампионската титла през 86-а.
„Заслужено грабнахме титлата тогава. Повярвахме, че можем да я вземем след победата ни над Етър в Попово с 2:1. Болярите бяха корав опонент и бяха наказани да ни посрещнат извън Велико Търново в този двубой. Подчинихме ги и това ни даде криле да станем шампиони. Радостта в очите на старозагорци след последния съдийски сигнал на двубоя ни срещу Славия е още пред очите ми. Хората бяха буквално полудели от радост. Тогава имах малък лек автомобил Лада. Бях на градския площад с него, а вътре освен мен бяха още съпругата и двамата ми синове, а събралото се множество вдигна автомобила във въздуха и го понесе из площада. После заминах с националния отбор за участие на Световното първенство в Мексико“.
„Роден съм в Катуница. В Берое дойдох през 1980 година, като възпитаник на Спортното училище в Пазарджик, по настояване на тогавашния беройски ръководител Бончо Мерджанов. Професионалният ми път във футбола ме отведе на много места у нас и по света“.
