ВЕДНЪЖ БЕРОЕЦ, ЗАВИНАГИ БЕРОЕЦ
Бивш оператор на ПФК Берое Иван Евстатиев с носталгия си спомня отминалите участия на зелено-белите в Европа. Той живее в Дюселдорф и е категоричен, че немците никога няма да ни простят, че в качеството им на световен шампион ги отстранихме на четвъртфинала в САЩ през 94-та с 2:1.
„Тогава героят на мача Йордан Лечков играеше в Хамбург. По негови думи в интервюта, той е бил игнориран от всякъде и съжалява, че е останал да играе там. Такива са немците. Не те обиждат, но всячески ти показват, ако не си желан.
В Германия направилите име в Байер (Леверкузен)-Димитър Бербатов и в Щутгарт Красимир Балъков са на особена почит и уважение. Балъков е легенда за швабите от града на „Мерцедес“. Толкова много го обичат, че говорейки за него, говорят като за немски футболист. Обичат го в цяла Германия. Бербатов пък е икона в Леверкузен. На два пъти в Дюселдорф идваха фенове на Селтик и на Манчестър Юнайтед за срещи с Байер (Леверкузен) и Борусия (Мьонхенгладбах) от европейските клубни турнири. В автобуса феновете на червените дяволи се прегърнаха с тези на Леверкузен и запяха в чест на Бербатов. Като чуха, че съм от България пък скандираха фамилията на Митко в един глас. Чувството е уникално. Изпитах, го и когато фенове на Селтик скандираха името на Стелиян Петров преди мача на любимците им срещу Борусия (Мьонхенгладбах).
Ваньо си е роден и заклет бероец. „Фен съм на Берое и в продължение на 5 години бях служител на клуба. Първите ми впечатления от мачове на Берое са от началото на 80-те. Няма да забравя един двубой срещу Беласица с победа на старозагорци с 4:2. Тогава за заралии още играеше легендата им Петко Петков. Той е уникален, и като човек, и като футболист. Харизмата му е, че във футболно отношение в Стара Загора никой не може да е по-голям от него. Вечна му памет. Много ме заболя, когато разбрах за кончината му. От него научих много интересни неща от кухнята на футбола и покрай него. В Берое заработих благодарение на друга зелено-бяла легенда – Иван Вутов. Познавам се още с Евгени Янчовски, със Сашо Танев и Боби Станков. Това са хора, благодарение на които футболът в Стара Загора бе спасен. Сред треньорите най-много ми допадна работата с Илиан Илиев, Ханс Кодрич и Аспарух Никодимов. Сред футболистите любици са ми героите от шампионския отбор на Берое. С почти всички от тях се познавам. Познавам и цялото семейство на прочутия бивш беройски бос – Атанас Атанасов-Кеби. Няма да забравя и камерунския врата на Берое Даниел Беконо – голям ексцентрик- на и извън терена.
Националният селекционер Илиан Илиев е с уникално чувство за хумор“, категоричен е Ваньо Евстатиев.
По думите му сегашната формация на Берое с боса Ернан Банато е интересна. „Шовинизмът на българина и в частност на старозагореца пита защо няма наши играчи. За съжаление школата на Берое, в последно време не е това , което ни се иска на всички. Прословутото клише, което гласи, че трябва да имаме терени и стадиони, за да имаме футболисти, може и да е банално, но е истина. Някои стадиони у нас бяха реноверина в нашенски – български вариант. За родните стандарти даден терен може и да е хубав и да е лош по утвърдените световни стандарти. Дразни ме фактът, че лошата ни спортна инфраструктура не прави впечатление на никого. Само подобрявайки я, а също и цялостната визия на футбола ни, можем да го направим привлекателен за подрастващите и да разчитаме, че можем да имаме добри играчи в бъдеще. Футболът ни не е чак толкова зле. Според мен е малко под средното европейско ниво. Клубното ни първенство е интересно, като изключим вечната тенденция да се подкрепят силните на деня. Нашенските комични ситуации с ВАР не могат да се видят по белия свят. Връщам се на тезата си, че сегашната формация на Берое е интересна. Над 90% от футболистите и от персонала са чужденци. Това са играчи, идващи от ниските дивизии на държавите си. Въпреки това са на прилично ниво и показват огромно желание за изява. Много хора не харесват наставника Хосе Луис Ачиари и предшественика му Густаво Араголаса. Те обаче са хора с различен от нашия начин на мислене. Не се оправдават със странични фактори при неуспех, както често правим ние в България. Двамата въведоха нещо ново във футбола ни. И Ернан Банато е интересен човек. Не го познавам лично, но дойде в труден момент и благодарение на него Берое все още е в елита. С някои свои маркетингови ходове, като екипа с Роналдиньо например, Банато направи така, че около Берое започна да се шуми. Зашумя се и около трансфера на Себастиян Виа в Берое. Банато е човек с богата комуникация в Латинска Америка. Има възможност да пласира футболисти на Берое зад граница и така да издържа клуба. Подкрепяйте Берое заради марката, а не заради една или друга свързана с клуба личност. Лошото е, че Банато не познава народопсихологията на българина. Някои от идеите му обаче са трудни приложими и още по трудно приемливи. Подкрепяйте Берое заради самия клуб и заради символите, които го олицетворяват. Нека това, което ни обединява – обичта към Берое – е по-силно от това, което ни разделя. Твърдо вярвам, че само така ще върнем на Берое незабравимия спомен от купите, суперкупата, призовите класирания и незабравимите битки от времето на Илиан Илиев и Петър Хубчев. Убеден съм, че тези славни мигове скоро пак ще ги има“.
Интервюто е правено преди уволнението на беройския наставникн Хосе Луис Ачиари.
