Николай Демирев: ФУТБОЛЪТ МИ ДАДЕ НЕЗАБРАВИМИ ЕМОЦИИ И ТРАЙНИ ПРИЯТЕЛСТВА
Наскоро бившият футболист и администратор на Берое Николай Демирев навърши 60 години. За футбола, на и извън терена, разказва човекът, направил кариера и в бивша Чехословакия.
„Дебютирах в мъжкия отбор на Берое през 82-ра. Бяхме в Южната „Б“ група, а наставник на тима бе Георги Белчев. По онова време отборите от втория ешелон бяха задължени да започват мача с един юноша в стартовия състав, който да изкара на терена минимум 45 минути. Това изискване трябва да се въведе и сега. Виждате колко му е трудно на националния селекционер в момента Илиан Илиев да определя групата за срещите на трикольорите. Той буквално трябва да си я смуче от пръстите, защото родните състезатели, изявяващи се постоянно в тимовете си са кът“, коментира Николай Демирев.
„Има някои клубове, като Черно море, Ботев (Пловдив), Славия и столичният Септември, където се дава път на български футболисти и на собствени кадри. Повечето ни отбори обаче приоритетно се насочват към чужденци, защото търсят готови състезатели и гонят бързи резултати, а и ангажирането на наемник отвън често излиза по-евтино на футболните президенти от изграждането и интегрирането на собствени юноши при мъжете, а и нерядко българските футболисти имат неоправдано високи финансови изисквания. Аз заиграх при мъжете и благодарение на споменатото от мен правило за налагане на юноша при мъжете във втората ни дивизия. Постепенно израснах покрай по-опитните. Добих самочувствие и увереност и се утвърдих в мъжкия футбол“, спомня си Николай Демирев. А откъде идва култовият му прякор Бомбето, с който той е известен във футболните среди, не само в Стара Загора, но и в България.
„Като ме взеха в Берое бях на 18 години. Отидох за малко в казармата. Като се качих в съблекалнята при съотборниците ми, започнаха да ме наричат Бомбе на майтап, защото така казват на новобранците, отбиващи военната си служба. Така си останах Бомбето. Мачът на Берое с мое участие, който винаги ще помня, е двубоят ни срещу Динамо в Киев за КЕШ. На стадиона тогава имаше близо 100 000 зрители. Сблъсъкът с подобна публика трудно се забравя. В редиците на противника беше над половината титулярен състав на тогавашния СССР, воден от легендарния наставник Валерий Лобановски“.
През 80-те Николай Демирев реализира и трансфер в бивша Чехословакия, където играе с екипите на Римавска Собота и Дунайска Стреда.
„Отидох в бивша Чехословакия съвсем случайно. Взеха ме за участие в една реклама, благодарение на бившия шеф на старозагорското ВиК-дружество инж. Румен Райков. Изкарах там много хубави 4-5 години. В единия от сезоните бях и голмайстор на тамошното първенство. Темпераментът на местните хора е близък до нашия. Практикуваше се обаче по-силов футбол, с повече тичане, а познатия у нас стил беше по-техничен.“
В Берое след края на кариерата си Николай Демирев, в продължение на дълги години беше и администратор.
„Много хора незаслужено подценяват работата на административния директор във футболния клуб. Тя обаче съвсем не е лека, а е много отговорна. Много по-различна е от тази на футболиста. Той отговаря само за изявите си на терена, а администраторът отговаря почти за всичко в организационен план в един футболен отбор“.
За кратко Николай Демирев, след края на футболната си кариера изпълняваше и ролята на треньор в Берое. Бившият президент на тима Николай Банев си тръгна от клуба в началото на века. С него си замина и целия спортно-технически щаб, начело с наставника Радослав Здравков, а Демирев даваше указания на футболистите край тъча.
„Наричаха онзи отбор Лудата банда. Той спечели симпатията на цяла футболна България, Футболистите не бяха получавали заплати над половин година. Въпреки това взеха точка от шампиона по онова време Левски. Победиха и корави отбори като Беласица (Петрич) и Вихрен (Сандански). Момчетата жадуваха за изява, за да ги забележат от други отбори“, каза Николай Демирев.
„За съжаление в България в момента няма качествени централни нападатели. С тях трябва да се работи повече в школите още от ранна възраст. Ако мога да се върна в началото на кариерата си пак бих избрал футбола. Той ми даде много незабравими емоции и трайни контакти и приятелства“.
