неделя, 16 март 2025 г.

ФУТБОЛНИЯТ СТАРОЗАГОРЕЦ ОТ ШУМЕН 

ШАМПИОНСКИЯТ ОТБОР НА "БЕРОЕ"

Илия Илиев

          Днес рожден ден празнува легендарният десен бранител на Берое от миналото Илия Илиев. Той е привлечен под "Аязмото" в края на 70-те от Волов (Шумен), за да замени трагично загиналия след автомобилна катастрофа Петко Бароков. Илия Илиев оставя трайна следа с екипа на зелено-белите. Като футболист е шампион с тима през 86-та, има зад гърба си много международни мачове със заралии. За кратко Илия Илиев е и техен старши треньор в края на миналия век, когато Берое отпадна в четвърта дивизия.

        "Пожелавам си преди всичко здраве. Горд съм, че и двамата ми синове - Данаил и Здравко, ме наследиха във футбола. Сега вникът ми и син на Дидо - Радослав продължава традицията на фамилията в най-популярната игра. Тренира под ръководството на Стелиян Евтимов в школата на Берое. Левичар е. Изявява се по цялата лява зона на терена. Развива се много добре. Дай Боже да стане четвъртият Илиев, носил екипа на Берое във футбола", коментира рожденикът. 

          Той продължава да следи любимия Берое.

         "Гледам мачовете на отбора по телевизията. Съставът е на приливи и отливи. Редува хубави мачове със слаби игри. Дано да намери място в осмицата преди плейофите".
ШАМПИОНСКИЯТ ОТБОР НА "БЕРОЕ"

           Илия Илиев има много незабравими мигове с Берое.

    "Целият ни шампионски сезон и досега е пред очите ми - двубой след двубой. Триумфирахме с титлата, без някой да го е очаквал от нас и без да ни го е поставял като цел, някак на инат на цялата система, която тогава беше срещу нас и подрепяше опонента ни за върха Ботев (Пловдив). Не мога да забравя и беройските сблъсъци срещу гранда Ювентус в турнира за Купата на УЕФА в края на 70-те. В редиците на торинци имаше цели 8 национали на Италия, а бяхме близо до това да ги елиминираме. На мен и на други мои съотборници бе предложено да останем и да играем за "Старата госпожа". Тогава обаче това не беше възможно. В онези времена не се позволяваше на български футболисти да се състезават зад граница".
ПФК „Берое“ - Стара Загора

ПОРЕДНА ЗЕЛЕНО-БЯЛА ХУБАВА ИНИЦИАТИВА

Фен клуб Берое с радост ви съобщава, че от днес във всички автобуси, тролейбуси и електробуси по градската и междуселската транспортна мрежа на Стара Загора са поставени флагчета на Берое – символът на нашия град!

За нас е важно зелено-белите цветове да присъстват навсякъде в Стара Загора и да напомнят за връзката между клуба, града и поколенията беройци.

Благодарим на Община Стара Загора, „Автобусни и тролейбусни превози“ и „Зара Бус ООД“ за съдействието и отношението към инициативата.

Берое е Стара Загора. Стара Загора е Берое.

Един град. Един отбор. БЕРОЕ!

прочетете още...
ЕВГЕНИ ЯНЧОВСКИ

ТРЕНЬОРЪТ – ШАМПИОН НА 87

Личен празник днес отбелязва Евгени Янчовски – човекът, начертал пътя към шампионската титла на Берое през 1986 година.

Роден на 5 септември 1939 година във врачанското село Търнава, той започва да играе още като юноша в местния Любимец. По време на казармата се подвизава в Балкан (Ботевград), Ботев (Пловдив) и Левски (Карлово), а през 1960 година облича екипа на Берое. Остава верен на старозагорци в продължение на 14 сезони.

По време на престоя си в Стара Загора изиграва над 370 мача във всички турнири (включително рекордните 341 срещи в „А“ група). Бронзов медалист през 1972 година, двукратен финалист в турнира за Купата на Съветската армия (тогава със статут на национална купа), два пъти печели Балканската купа.

прочетете още...

НАЗДРАВИЦИ ЗА СТОЙЧО ДРАГОВ

Личен празник отбеляза бившият вратар на юношеския национален тим на България, Берое, Металург (Перник), Миньор (Перник) и Славия – Стойчо Драгов.

Роден на 30 август 1968 година в Гълъбово, той е юноша на Берое, като още през 1986 година е привлечен в първия тим на старозагорци. По-късно носи и капитанската лента на тима.

Драгов пази вратата на юношеския национален отбор на България, който през 1987 година достига до четвъртфиналите на световния шампионат (до 20 години) в Чили.

Стойчо играе без смяна в четирите срещи на селекцията на Христо Андонов.

прочетете още...