„Сините искаха да ни направят техен сателит, който да не се напряга срещу тях, а да „скача“ на ЦСКА, Червените вече си имаха солидна сателитна мрежа, в лицето на сериозни отбори като Ботев (Пловдив), Черно море, Сливен и Ботев (Враца) Левски си бе дал сметка, че само със стабилни сателити може да се конкурира с ЦСКА за титлата. Преди мача ни срещу левскарите ни возеха нас футболистите един по един в една кола. Караха ни да подписваме документи. Обещаха ни чинове. А аз като капитан попитах шефовете ни: „От „Герена“ изпълниха ли си обещанията, та да искат да им „лягаме““. Получих отрицателен отговор и тогава казах, че щом е така, ние този мач ще го играем. Левскарите, като разбраха, че с нас няма да стане, решиха да се подсигурят, гарантирайки си „услугите“ на съдията Трендафилов от Асеновград. На мача дойде и големият левскар и тогавашен вътрешен министър Ангел Солаков. Реферът зачете на софиянци нередовен изравнителен гол, а Ангел Солаков и другият голям партиец и също „запален“ левскар Борис Велчев бяха в основата за изваждането ни от елита“.