Слави Жеков: ПЪРВАТА НИ КУПА НА БЪЛГАРИЯ ДОЙДЕ МАЛКО КАТО ВЪВ ФИЛМИТЕ, НАПРАВИХМЕ ОБАЧЕ НЕЩО ГОЛЯМО ЗА ГРАДА
Слави Жеков
Наскоро ПФК Берое отбеляза две знакови годишнини. На 5 май се навършиха 15 години от завоюването на първата купа във витрината на зелено-белите с тогавашен наставник настоящият национален селекционер Илиан Илиев. Ден по-късно – на Гергьовден отбелязахме 109 години от създаването на Берое и на организирания футбол в Стара Загора. Ето с какво свързва двете знакови събития капитанът на първия тим, носител на купата за заралии и настоящ треньор в детско-юношеската им школа Слави Жеков.
„Радостта от спечелването на първата купа в историята на Берое беше много голяма. Повярвахме, че можем да спечелим трофея, след като елиминирахме ЦСКА в 1/4- финаланата фаза от надпреварата под „Аязмото“ с 1:0 с попадение на Искрен Писаров. Тогава истински повярвахме, че е настъпил моментът да вземем този трофей, отбягвал толкова много пъти на Берое през годините. Финалът ни стадиона в Ловеч ни изправи срещу втородивизионния по отнова време състав на Поморие, начело с Петър Хубчев. Напрежението на мача през цялото време бе при нас, а не у съперника. Бяхме фаворитът. От нас се очакваше едва ли не само да протегнем ръце и купата сама да дойде. Нямахме право на загуба. Не успяхме да вкараме ранен гол. Леко напрежение скова действията ни на терена. В крайна сметка, след късно попадение на Дончо Атанасов, миг преди да изтекат продълженията след края на редовното време и да прибегнем към лотарията на дузпите, стигнахме до „сладкия“ успех, потопил в бурна радост футболна Стара Загора. Първата ни купа на България дойде малко като във филмите. Считам обаче, че успехът помага на силните. Ние бяхме по-класният отбор от Поморие. Съдбата ни „намигна“ и изпълнихме голямата си цел. Заслужавахме тази награда, защото се трудехме много през цялата година. Мобилизирахме се, радвам се, че направихме нещо голямо за града“.
Слави Жеков припомни, че спечелената купа на страната изпрати беройци в предварителните кръгове на турнира Лига Европа – първа сериозна международна изява за тях след шампионския им сезон.
Слави Жеков е един от последните юноши на Берое, наложили се в мъжкия тим.
5 май, 2010 г., Берое печели първата си купа на България по футбол

Синът на Стара Загора преди Берое – ЦСКА: НЯМА ДА ЗАГУБИМ ТОЗИ МАЧ
Днес рожден ден празнува бившият футболист на Берое, а доскоро и кондиционен треньор при зелено-белите Пламен Липенски, когото феновете на най-популярната игра с основание наричат Сина на Стара Загора, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в беройската история.
„Част съм от шампионския състав на Берое като играч. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник треньор в щаба на Стойчо Младенов. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон не вярвахме, че можем да триумфираме като първенци. Повярвахме в успеха на каузата ни след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата, с 3:2“, разказва Пламен Липенски.
И той си има собствена куриозна случка от шампионския сезон.
„Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен отбор. Той играеше силно срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев (Пловдив), който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха. Затрудниха ни и завършихме при резултат 0:0, а тогава в двубоите без попадения точки не се присъждаха, а аз изтървах чист гол на празна врата. Хубаво поне, че този мой пропуск не се оказа фатален и спечелихме титлата. Незабравими моменти както и победата на Берое над Ювентус с 1;0 за КНК на стадион Локомотив. Триумфирахме с гол от дузпа на Георги Стоянов – Бръснаря, а победата е още по-сладка, заради факта, че в редиците на Старата госпожа личаха имената на цели 8 италиански национали“.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.




























