Хосу Урибе

                          Всеки, който следи процесите около ПФК Берое и напускането на наставника Хосу Урибе, си има своя истина за случващото се в лагера на зелено-белите в последно време и особено след срамното шампионатно домакинско поражение от пловдивския Ботев с 6:0. Ние няма да се правим на съдници, за това кой е крив и кой е прав. Грозно е обаче веднага след като испанският специалист си тръгна от града ни да започнат всякакви грозни слухове по негов адрес и да се изтъква, че непристойно поведение извън терена е причина за отстраняването му от заемания пост. Излагаме се пред чужденците с типичните ни балкански нрави. 

                          По Урибе злословят хора, които преди това бяха  готови да целуват земята, по която ходи той. Нищо ново под слънцето. В България сме царе да величаем някого, а после, с още по-голяма сила да се отречем от него. Нека да запомним Хосу Урибе и работата му в Берое само с хубаво и с добро. Той стори невъзможното. Класира в горната половина на таблицата отбор без пари, срещу когото бяха почти всички. Въпреки ненормалните условия за работа, Урибе се захвана и се труди здраво, за да докара беройци до предно класиране - и успя. 

                      Всички се чудеха, защо под "Аязмото" е привлечен Алберто Салидо. Обидно го наричаха Късокрачко. Сега той е втори голмайстор в отбора, след Леандро Годой и е най-спряганото име за трансфер в друг тим от сегашната селекция на заралии. Всичко това е благодарение на Хосу Урибе.

                        Шапки долу пред този голям човек, накарал беройските фенове да скандират името му.