„Във финала на шампионата при юношите старша възраст се наложихме в собствената си зала „Иван Вазов“ над Славия с 3:1 гейма. Благодаря на публиката, която беше изпълнила съоръжението до краен предел. Тя има огромна роля за триумфа ни. Пречупихме „белите“ чисто емоционално. Те не можаха да се справят с нашата емоция, а и с „горещата“ подкрепа на феновете ни, ги предизвикахме да правят повече грешки“, отбеляза Огнян Христов.

                                    Той и още няколко момчета от шампионите с юношите старша възраст на волейболен клуб Берое 2016 вече са част от представителната формация на клуба и чакат своя шанс за по-трайно присъствие при мъжете.

                                    „Убеден съм, че можем да се преборим и да сме основни състезатели и при мъжете. Качествата ги имаме. Остава само да работим още. Да се развиваме и да подобряваме играта си. Жасмин Величков ще продължи кариерата си в Италия. Аз също имам оферти от чужбина и не е изключено да замина зад граница“.

                              А какво накара русенецът Огнян Христов да избере да играе волейбол в Стара Загора?

                                   „Стара Загора е спортен и волейболен град. Волейболът тук е на много високо ниво. Това ми помогна и на мен за двете години, откакто съм в града на липите, значително да надградя възможностите си на игрището“.

                                   Огнян Христов не крие амбицията си да играе редовно в основния състав на мъжката формация на беройци.

                                    „Ако остана в Стара Загора ще дам всичко от себе си за още по-доброто представяне на Берое 2016 на родната и на международната сцена. Следващата дестинация в кариерата ми по всяка вероятност ще е САЩ. Там виждам перспектива за бъдещето си. На първо място обаче пред мен стои задачата да подобря играта си във всеки един компонент. От позицията на моите 19 години, едва ли има елемент от играта ми, който да е завършен напълно. Желанието ми е да подобря, както психиката си, така и физическата си форма“.

                               Що се отнася до мъжкия отбор на Берое и личното ми присъствие в него, то винаги ще казвам, че отборът не се състои само от един човек, а от шестима души. Всеки един от тях трябва винаги да е готов да даде приноса си за общия успех. Във всеки отбор, независимо на какво ниво е той, няма титуляри или резерви. Всеки волейболист трябва да е готов по всяко време да се изяви и да даде максимума от себе си в името на отбора. В Берое имам щастието да играя с много опитни състезатели, с които се сприятелих. Те ми помагат много за личностното ми развитие – на и извън терена. Те ми показаха тънкости във волейбола, които иначе не бих могъл да усвоя. Това са изключителни личности, не само за родния волейбол. За мен е привилегия, че имам възможност да играя редом с тях и да се докосна до опита им“.