Иван Стоянов: СЪРЦЕТО МИ ПРИНАДЛЕЖИ САМО НА БЕРОЕ

Иван Стоянов

                    „Очаквам медали от Кристин Илийна и Христо Яначков от европейския шампионат при момичетата и момчетата. Ако има ден за отличие може да се пребори и Григор Чернаков на континенталната надпревара при юношите“, прогнозира звездата на спортния клуб по борба Берое Иван Стоянов.

                  „Представяне над нивото му на световното първенство до 23 години очаквам и от брат си Радомир Стоянов, който вече се състезава за Левски. Стори ли го може да си дойде с медал от големия форум. Талантлив е и е много амбициран. Според мен в Левски събраха много силен отбор, При „сините“, под ръководството на националните селекционери при жените и мъжете Симеон Щерев и Радослав Великов, брат ми обогатява значително техническите си умения в борбата. Развива се и в кондиционно отношение. Преминаването му в Левски определям като стъпка напред в кариерното му развитие. Що се отнася до мен, аз съм създаден като борец в Берое и до края на кариерата си ще се състезавам само за родния ми клуб“, категоричен е Иван Стоянов.

            Той допълни, че остава в титулярната си категория до 74 кг. „На 95% преодолях контузията, която имах. Амбициите ми в борбата се повишават. Наблюдавах на живо държавния шампионат за мъже в Пловдив. Оптимист съм, че националите ни ги очакват много по-силни преборвания на международната сцена, в сравнение с преди. В представителните отбори на страната вече не се разчита чак толкова много на натурализирани чужденци, а доколкото ги има, правилата и за тях са такива, каквито са и за нас. Вече не толерират натурализираните чужденци, пускайки ги на големите форуми, дори при слабо представяне в родните шампионати. Само така борбата ни ще се радва на възход.“

                        Иван Стоянов се готви за участие на световното първенство до 23 години.
                   „Преди това ще изпробвам нивото си на силния международен турнир в Египет. В края на ноември е световното до 23 години. Убеден съм в доброто си представяне там и минималната ми цел е достигане до полуфинал. Ще се готвя с Левски, без да правя трансфер там. Голямата ми амбиция е олимпиадата в Лос Анжелис, а после мога да стана треньор, а защо не и президент на клуба по борба Берое. Бях пред отказване от големия спорт. Премислих и реших, че след толкова лишения това не е правилно. Подобен ход не би бил в стила на фамилия Стоянови. Сега съм два пъти по-амбициран за големите успехи на тепиха.“