Ивко Ганчев: БЕРОЕ НЕ Е ПРОСТО МОЯТ КЛУБ, ТОВА Е КЛУБЪТ НА СЪРЦЕТО МИ
Ивко Ганчев
„Благодаря на кмета, г-н Живко Тодоров за засвидетелстваните ми чест и уважение. Те са знак на уважение и към ветераните на ПФК Берое. Аз съм една малка част от историята на футбола и спорта в града“, каза по време на връчването на почетен плакет на Община Стара Загора за неговият 60-годишен юбилей, случил се на 21 юли легендарният вратар и шампион с Берое Ивко Ганчев.
„Титлата през 86-та като футболист и първата в историята на зелено-белите купа на България като помощник треньор през 2011-та са едни от най-сладките ми успехи във футбола с родния ми клуб. Берое не е просто моят клуб. Това е клубът на сърцето ми“, допълни Ивко Ганчев.
„Не е тайна, че футболният ми път стартира като полеви играч. После като вратар, но в кариерата ми в Турция имам голове от дузпи. Броят им е 4 или 5. От съвременните вратари един от най-добрите в моите очи е Тибо Куртуа. Съвременните вратари все по-често участват в изграждането на атаките на своя отбор. Когато отново чуем прочутия беройски рефрен „Тръгвайте беройци в атака“, тогава и Берое ще има свой кадър под рамката на представителния тим. Моят любим вратар беше немската легенда Тони Шумахер. Вярвам в неподражаемия стил на вратаря. Аз определям като най-силно качество в собствената си игра възможността да предугаждам ходовете на противниковите нападатели. Често ги отчайвах излезем ли сами очи в очи, един срещу друг. Така се шегуваше с нас вратарите и съотборникът ми от шампионския отбор на Берое Данчо Митев, замахва той да бие към рамката, а ние легнем в краката му. „Чакайте бе. Много ви е рано да си лягате. Светло е още“, майтапеше се Данчо“.
Нищо във футбола не идва даром. Случва се само с много труд“, обърна се със съвет към младите вратари Ивко Ганчев.
Синът на Стара Загора преди Берое – ЦСКА: НЯМА ДА ЗАГУБИМ ТОЗИ МАЧ
Днес рожден ден празнува бившият футболист на Берое, а доскоро и кондиционен треньор при зелено-белите Пламен Липенски, когото феновете на най-популярната игра с основание наричат Сина на Стара Загора, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в беройската история.
„Част съм от шампионския състав на Берое като играч. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник треньор в щаба на Стойчо Младенов. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон не вярвахме, че можем да триумфираме като първенци. Повярвахме в успеха на каузата ни след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата, с 3:2“, разказва Пламен Липенски.
И той си има собствена куриозна случка от шампионския сезон.
„Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен отбор. Той играеше силно срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев (Пловдив), който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха. Затрудниха ни и завършихме при резултат 0:0, а тогава в двубоите без попадения точки не се присъждаха, а аз изтървах чист гол на празна врата. Хубаво поне, че този мой пропуск не се оказа фатален и спечелихме титлата. Незабравими моменти както и победата на Берое над Ювентус с 1;0 за КНК на стадион Локомотив. Триумфирахме с гол от дузпа на Георги Стоянов – Бръснаря, а победата е още по-сладка, заради факта, че в редиците на Старата госпожа личаха имената на цели 8 италиански национали“.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.


























