Днес 86 години навършва рекордьорът по мачове с екипа на Берое, като футболист и негов треньор в шампионската 86-та Евгени Янчовски. Той е роден в село Търнава - Белослатинско. Заиграва с екипа на Берое малко след по-големия си брат Петко. Тогава по-младият представител на фамилия Янчовски е на 21 години. Като футболист Евгени остава в Стара Загора цели 14 сезона. В тях записва 341 мача в "А група" и бележи 32 гола с фланелката на заралии.

          С Берое е двукратен носител на Балканската купа през 1968 г. и 1969 г., двукратен финалист за националната купа през 1967/68 и 1972/73, както и бронзов медалист в шампионата през 1971/72. „ Заслужил майстор на спорта “ от 1968 г. Награден със сребърен орден на труда през 1968 г. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1972 г. За Берое има 10 мача и 2 гола в евротурнирите (4 мача и 1 гол за КНК и 6 мача с 1 гол за Купата на УЕФА ).

         Между 1963 г. и 1968 г. Янчовски изиграва 16 мача за националния отбор, в които бележи един гол. Включен е в състава на България за световното първенство в Англия'66, но не влиза в игра по време на шампионата. Сребърен медалист от Олимпийските игри в Мексико'68. Бележи единственият си гол за България на 2 октомври 1968 г., непосредствено преди началото на олимпиадата, в контрола срещу Гана, която е спечелена с 10:0.

       Ето как с няколко думи големият специалист си спомня най-сладкия миг във футболната история на Стара Загора, когато под негово ръководство, в сезон 85/86 Берое триумфира с шампионската титла за пръв и единствен път в славната си история.

     „Преди старта на първенството никой не ни беше поставил за задача да ставаме шампиони. Победата ни над Етър в Попово (болярите бяха наказани и домакинствата там) като гост ни даде увереност, че можем да триумфираме със златните медали. Аз останах без парична премия за титлата, защото покойният вече ръководител Димо Тодоров ме помоли да се откажа от нея, за да останат повече пари за футболистите. И ми беше обещано, че парите ще ми бъдат изплатени на по-късен етап. Аз се съгласих, но не ги дочаках. Но това не е важно. Моралното удовлетворение и голямата радост, която донесохме на града – нямат цена."

        "Пожелавам си преди всичко здраве. То е най-важното. Предстои ми да се снабдя с клубна карта на Берое за новия сезон. Планирам да дойда на домакинския мач срещу Лудогорец. Берое ми хареса като игра с човек по-малко при гостуването си срещу Арда в Кърджали - 2:2. Храбро завоювана точка от нашите момчета и то с човек по-малко на негостоприемен терен. Предстои ни шампионатен сблъсък у дома срещу Ботев (Враца). Този мач няма да е лесен за нас. Противникът е в подем. Аз съм на особена почит сред врачани. Бил съм треньор при тях в продължение на година, а и родното ми село - Търнава е само на 5 километра от Враца".