С назначаването на доскорошния секекционер на младежкия национален отбор по футбол Александър Димитров за предводител на мъжкия ни държавен тим в най-популярната игра, от родната футболна централа показаха поредна управленска немощ. Няма как да сложиш начело на тима, лице на българския футбол неопитен специалист и това да е оправдано. Александър Димитров не се е доказал никъде и не е постигнал значими успехи в досегашната си работа. Видно е, че учи футбола в социалните мрежи. Служи си с „тежки“, „напудрени“ фрази, които само той си разбира. В краткия си път на клубната ни футболна сцена не остави следа. Като селекционер на младежите пък се отчете само с някои по-„сладки“ победи, без обаче да класира малките лъвчета на голям форум. Каква стратегия в дългосрочен план може да предложи този човек, никаква. Авторитетът му във футболно отношение е почти нулев, пък и кой от капацитетите ни в царя на спортовете би го взел на сериозно? Отговорът е, ясен – почти никой. На тях името му не говори почти нищо. Още преди да го назначат на поста, Александър Димитров твърдеше, че да е национален селекционер за него не е самоцел. Ами тогава защо се кандидатираш бе, драги? Стой си на сянка при младежите. Там щеше да изкараш с десетилетия, без никой да забележи. Не, че и фигурата на националния селекционер по футбол вълнува много хора у нас. От много време този тим няма успехи. Не играе красиво и не предизвиква интерес. Мести се из Разград, София и Пловдив, без какъвто и да е било ефект, защото публиката винаги е малко, При все това обаче дори и този безличен национален отбор не заслужава този още по-безличен селекционер. Да си национален треньор е чест. Националният отбор не е училище за амбициозни кариеристи. Освен Александър Димитров за национален селекционер се спрягаха още Димитър Димитров-Херо, Стойчо Младенов, Любослав Пенев и др. Ама те вече били треньори на националния по няколко пъти. И какво тогава, да го оставим в ръцете на ученика Сашко, та да си експериментира с него както си иска. Жалко, много жалко! Босът на БФС Георги Иванов и екипът му просто се излагат с жалкия си избор. Признавам си, че бях от хората, които не бяха чак толкова настроени срещу Иванов, когато стана президент на БФС. Като футболист той беше силен характер. Имах надежда, че поне малко ще го демонстрира и като шеф. Георги Иванов тотално ме разочарова. Длъжен беше лично да проведе сериозни преговори с доказан специалист за национален селекционер. И да го е направил обаче не е успял. А това вече доказва, че и голяма заплата да е била сложена на масата, тя не е изкушила никого. И сега, Сашко. Той е поредното доказателство, че националният отбор по футбол е под нулата. Толкова е замръзнал, че дори никой не реагира срещу новия национален селекционер. Ама нямало материал. С тези футболисти, толкова. Това го твърдят мнозина и не са прави.

             Едно време Франция, като отпадна от нас за САЩ 94 рестартира целия си футболен модел и малко по-късно постигна големи успехи. Има ги и Хърватия, нищо че е по-малка от нас по маселение. А ние си стоим в блатото, защото така ни харесва. Грандиозен абсурд е твърдението, че Александър Димитров е временен вариант и след няколко мача може да бъде заменен. И кой ще дойде да сърба чужда попара, като тогава всички влакове ще са вече изпуснати.

          И за да е върхът на сладоледа пълен от БФС взеха, че сложиха за заместник на Александър Димитров в младежкия национален отбор Тодор Янчев. Така големите ни футболни люде демонстрираха последователност. За тях всеки абсурд е последван от още по-голям абсурд. Ако Александър Димитров не става за национален селекционер, Тодор Янчев дваж по-не става за треньор на младежите. Нямаме нищо против бившия капитан на ЦСКА, обаче той беше на последната си работа като наставник на Ботев (Враца) за по-малко от месец, а това казва всичко. Оцениха го бързо и го пратиха да си ходи. Момчето от намиращото се близо до Павел баня село Турия, просто не става за футболен треньор. Този занаят не е за добри, тихи и скромни господа като него. 

            И при мъжете, и при младежите, националните ни отбори никакви ги няма. Не е случаен фактът, че стават все повече хората у нас, които зоват футболът в България да стане аматьорски спорт и постепенно да се развива до професионален. Дали са прави, оставяме на вашата преценка. По скромното ни мнение, експериментите във футбола ни станаха твърде много и не водят до нищо добро.