ЕМБЛЕМАТИЧНИЯТ БЪЛГАРСКИ НАПАДАТЕЛ, КОЙТО ДЪРЖИ УНИКАЛНО ШАМПИОНСКО ПОСТИЖЕНИЕ И ОЦЕЛЯ ПО ЧУДО В КАТАСТРОФА СЪС СИРАКОВ
Мюмюн Кашмер
Мюмюн Кашмер (Милан Кашмеров) е един от силните български нападатели, които са се подвизавали по родните терени през миналия век. Той е единственият футболист, ставал шампион и с Левски, и с Берое. Със „сините“ триумфира през 1985-а, а година по-късно има основна роля за единствената до момента титла на заралии. След края на кариерата си се занимава с трансфери, а през 2016 година оцелява по чудо в катастрофа с настоящия мажоритарен собственик на Левски Наско Сираков.
Мюмюн Кашмер – нападателят, който поведе Берое към единствената титла на заралии в А група.
Кашмер е роден на 20 януари 1962 година в Кърджали. Играе последователно за Върбица (Бенковски), Арда (1979 – 1981, 1983 – 1984), Локомотив (София) (1981 – 1983), Левски (София) (1984 – 1985), Берое (1985 – 1989), Портимонензе (Португалия) (1989 – 1990) и Куартейрензе (Португалия) (1990), Бурсаспор (Турция) (1990 – 1992) и Коняспор (Турция) (1992).
Най-щастливи за централния нападател се оказват 1985 и 1986 година. При първата Мюмюн Кашмер има по-скоро периферна роля за титлата на Левски. „Сините“, предвождани от Васил Методиев, изпреварват вечния враг ЦСКА с 4 точки, за да се окичат със златото. Кашмер изиграва 7 мача, в които се разписва 1 път – при равенство 2:2 срещу Черно море. Освен това започва като титуляр в първия двубой от 1/16-финалите на КЕШ срещу Щутгарт (1:1) пред 35 000 зрители у дома.
Следва преминаване в Берое, където Мюмюн Кашмер е един от лидерите на тима. В единствения до момента шампионския сезон за клуба през 1986 година е голмайстор №1 на „зелените“ с 23 попадения в 29 мача. В първенството остава зад Атанас Пашев, който бележи 30 пъти. За заралии Кашмер има общо 94 мача и 43 гола, които му осигуряват трансфер в Портимоненсе. Кърджалиецът приключва кариерата си в Турция, където защитава цветовете на Бурсаспор и Коняспор.
Със „зелените крокодили“ е финалист за Купата на Турция, но е по-използван в шампионата. В мачовете от първенството Кашмер понякога си партнира с младия тогава Хакан Шукюр, който впоследствие се превръща в легенда на турския футбол. Бурса явно се харесва на Мюмюн като град и след края на кариерата си той се установява там. Занимава се с трансфери в ролята си на футболен агент.
През 2016 година преживява една от най-страшните случки в живота си. Той е спътник на своя добър приятел Наско Сираков, с когото се прибират заедно след погребението на Трифон Иванов. На влизане в София претърпяват тежка катастрофа, за която самият Кашмер разказва:
„Наско направи отиграването на живота си при катастрофата. Някакъв човек тръгна да прави обратен завой директно през мантинелите и щеше да се забие челно в нас. Сираков обаче го изигра на много високо ниво, завъртя колата и се ударихме странично. Имам самочувствието, че шофирам изключително добре, защото често пътувам на далечни разстояния, но като Наско много малко хора могат да реагират във въпросната ситуация“, не крие щастието си Кашмер.
Кърджалиецът ще бъде запомнен като един от класните нападатели на миналия век, който имаше основна роля за единствената шампионска титла на Берое. Години по-късно съдбата му се усмихва при тежък инцидент с легендата на Левски Наско Сираков, с когото поддържат добри приятелски отношения до ден днешен. Съвсем наскоро пък Кашмер придружаваше Христо Стоичков на събитие, на което Камата посрещна легендарния Палиука в музея си.
ИЛИАН ИЛИЕВ – ВАРНЕНСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ
Днес 58 навършва един от най-успешните треньори в най-новата история на ПФК Берое Илиан Илиев.
През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата за треньор номер 1 на България за сезон 2009 – 2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.
След триумфа с първата във витрината на беройци купа на България, Илиан Илиев изведе беройци до първата им турнирна изява на стария континент през 21 век. Съперникът за Лига Европа е австрийският гранд Рапид (Виена). Преди сблъсъците Берое е раздиран от вътрешни проблеми, а варненският му наставник се прибира в морската столица. Връща се по-късно под „Аязмото“ и сглобява бързо нов отбор само от българи. Тази команда е принудена да приеме коравия Рапид в първи мач от общия им дуел на „Герена“, защото стадионът в Стара Загора не отговаря на европейските изисквания. Селекцията на заралии е експериментална, но подкрепяна от над 5 000 верни свои привърженици стига до бойко реми- 1:1,а попадението за символичните домакини е дело на централния нападател Владислав Златинов.
МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ФЕН НА БАЙЕРН (МЮНХЕН)
От повече от седмица светът е в плен на първенството на планетата по футбол. Така е и за директора на Областна дирекция „Земеделие“ Камен Кършибрадов, който е отявлен привърженик на немския национален отбор и на баварския колос Байерн (Мюнхен).
„Гръмката победа на Германия над Кюрасао със 7:1 не ме заблуждава. Успехът е убедителен, но той не беше постигнат срещу сериозен опонент. Всеки голям триумф обаче носи радост на феновете. Особено, когато е постигнат на най-големия футболен форум, какъвто е световното първенството, той се помни дълго и остава за вечни времена“, откровен е Камен Кършибрадов.
По думите му резултатът 7:1 е леко историческо намигване за друга стряскаща победа на германците със същото голово изражение, но над Бразилия, на полуфинала на световния шампионат през 2014-а, на който именно кариоките са домакини.
„За Германия целта на всеки форум винаги е участие във финала. Ни повече, ни по-малко. Единственото слабо звено в сегашната формация на Бундестима е липсата на изявен централен нападател“.
ХРИСТО БЕЛЧЕВ НА 75
Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.
Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.
Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.
Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.
Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.
Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.
