събота, 10 януари 2026 г.

ДАНЧО МИТЕВ: БЕРОЕ МИ ДАДЕ ВСИЧКО

Данчо Митев

Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.

Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.

Данчо, как започнахте да гоните топката?

– Аз, като всяко малко дете по мое време, нямаше какво друго да правя, освен да играя футбол. На улицата, в училище, навсякъде. Когато бях в трети клас, участвах в мачове от училищните първенства на терена в квартал Кольо Ганчев. Там един треньор ме забеляза и започнах в неговата школа. Няколко години играх в регионалните първенства, а после продължих в юношите на Берое.

Кой Ви взе в мъжкия отбор?

– Георги Белчев, но по настояване на Петко Петков, Бог да го прости. След като играх за младшата и старша възраст при няколко треньори, сред които Евгени Янчовски и Кольо Кордов, имах късмет да ме забележи Петко. Той току-що се бе върнал в Берое от Австрия и гледаше тренировки на юношите. Попитал Кордов кого може да вземат в представителния тим и той му отговорил: Данчо ще ви свърши работа. Тогава играех за дубъла на Берое – Волан, но съблекалните ни бяха една до друга. Един ден Белчев ме пусна в двустранната игра на мъжете в сряда, тренирах с тях и в четвъртък, а в петък ми каза да си събера багажа, защото отивам на режим с мъжете в Старозагорските бани за домакинския мач с Миньор Перник от Б група.

Именно срещу перничани е Вашият дебют. Какво си спомняте от него?

– Първо, изтръпнах, когато Белчев обяви, че започвам в стартовия състав. Бях едва на 17 години, а до мен в съблекалната имаше имена като Теньо Минчев, Кънчо Кашеров, Георги Стоянов-Бръснаря, лека му пръст, Петко Петков. Успях обаче да се справя, след като подадох за първия гол на Стефан Динев, вкарах втория и изработих дузпата за третия. Бихме ги с 4:0, а левият бек на съперника, който беше национал, ме потупа по рамото и ми каза: „Браво, моето момче“. Това обаче е нищо в сравнение с комплимента, който получих в един от следващите двубои.

Кой Ви го направи?

– Великият Христо Бонев, който е огромна личност за родния футбол. Завършихме 1:1 с Локомотив в Пловдив и след срещата Петко Петков доведе Бонев при мен. Той ме прегърна и ми каза, че имам качества, да стигна далеч във футбола. Един млад играч да чуе тези думи лично от Бонев, може да си представите как съм се почувствал.

През 1986 година се превръщате в едно от златните момчета на Стара Загора. Ако трябва да бъдете честен, кога усетихте, че може да станете шампиони?

– Ние имахме силен отбор и в началото на сезона знаехме, че можем да се борим за медали, особено след сътресенията в Левски и ЦСКА след скандалния финал за Купата. В един момент обаче излязохме начело в класирането, а ни предстоеше мач с Етър на неутрален терен в Попово. Тогава Евгени Янчовски ни каза: „Момчета, имаме шанс да станем първи, защо да не го направим“. Бихме „болярите“ с 2:0 и до края се задържахме на върха.

След успеха над Славия под Аязмото в последния кръг узаконявате титлата. Как го отпразнувахте?

– Беше неописиуема еуфория и имах чувство, че трибуните ще се срутят. Хвърлих си обувките в публиката, а после се веселихме до зори в ресторанта на „Верея“. Но ефектът от този успех дойде по-късно, когато хората всеки ден ни спираха по улиците, за да си поговорят с нас и да вземат автограф. В тези моменти осъзнах какво значи народната любов и какво сме постигнали за града.

Кои бяха любимите Ви партньори?

– Да играя в атака с Петко Петков, бе сбъдната мечта за мен. Георги Стоянов пък винаги ме усещаше и знаеше кога и къде да ми подаде топката. Страхотни бяха и всички мои съотборници от шампионския отбор.

Към Вас интерес е проявявал Динамо Киев. Защо не преминахте в този клуб, който тогава бе страшилище в Европа?

– Единствено заради правилото в нашата държава, което забраняваше на българските футболисти да излизат зад граница, ако не са навършили 28 години. Динамо ме поиска, когато ги бихме в контрола в снега в Стара Загора по време на зимната подготовка през февруари 1986-а. През есента на същата година играхме с тях и в КЕШ, сега Шампионска лига. Бях контузен, но влязох 15 минути преди края и направих дузпа, която Стоян Бончев превърна в изравнителен гол за 1:1. В Киев изгубихме с 0:2 и отпаднахме, но те бяха много силен отбор. С 8-9 национали в бившия СССР, все едно сега да срещнеш Барселона.

Имало ли е и други оферти към Вас?

– Да. В Левски не ме пусна партията, а в Славия – шефът. От Славия дойдоха генерали с една черна Волга и в разговор с Кеби му направиха конкректна оферта, мисля, че за 1 милион лева. Петко Петков обаче, който бе новият треньор на Берое, предупреди Кеби, че ако ме продаде, публиката ще скочи срещу него и така до сделка не се стигна.

Съжалявате ли, че играхте само в един мач за националния отбор на България?

– И да съжалявам, нищо не мога да върна или променя. По мое време Иван Вуцов, Да почива в мир, не сменяше крилата в националния и разчиташе на едни и същи играчи. Даваше се предимство на футболисти от столични клубове и във футбола имаше една приказка: „Момчето да е от София“. Пъд ръководството на Димитър Пенев все пак играх за България при 0:0 в контрола срещу Турция. Допускам, че той ми е направил реверанс, тъй като срещата бе в Стара Загора, и никога няма да забравя забавния му разбор.

Какво е за Вас Берое?

– Това е кауза за живот и клубът, който ме изгради като човек и личност. Берое ми даде всичко, но и аз според силите си дадох, каквото можах, на отбора и града.

Къде ще празнувате довечера и какъв ще е Вашият тост?

– Ще бъда с най-близките си хора – съпругата, двамата ни сина, снахите, внука и внучката. Бих си пожелал само здраве, тъй като другото зависи от мен и мога да го постигна. Така че здраве и късмет, за мен, за семейството и близките, за всички беройци и за всички“.

ЧАСЪТ НА ФЕНА

ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН

четвъртък, 19 мар. 2026 г. | ЧАСЪТ НА ФЕНА

Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.

Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.

Състезателна кариера

Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.

Треньорска кариера

Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).

повече информация

ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС

четвъртък, 19 мар. 2026 г. | ЧАСЪТ НА ФЕНА

Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.

Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.

В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.

Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.

повече информация

Васил Драголов: КЪДЕТО И ДА СЪМ С УДОВОЛСТВИЕ СЕ ВРЪЩАМ В СТАРА ЗАГОРА

вторник, 17 мар. 2026 г. | ЧАСЪТ НА ФЕНА

Тежки наздравици за рождения си ден днес трябва да вдигне бившият футболист и някогашен изпълнителен директор на Берое Васил Драголов. С неговия гол в началните минути във вратата на Славия, пазена от Антонио Ананиев, беройци побеждават „белите“, за да триумфират с шампионската титла през 86-а.

„Заслужено грабнахме титлата тогава. Повярвахме, че можем да я вземем след победата ни над Етър в Попово с 2:1. Болярите бяха корав опонент и бяха наказани да ни посрещнат извън Велико Търново в този двубой. Подчинихме ги и това ни даде криле да станем шампиони. Радостта в очите на старозагорци след последния съдийски сигнал на двубоя ни срещу Славия е още пред очите ми. Хората бяха буквално полудели от радост. Тогава имах малък лек автомобил Лада. Бях на градския площад с него, а вътре освен мен бяха още съпругата и двамата ми синове, а събралото се множество вдигна автомобила във въздуха и го понесе из площада. После заминах с националния отбор за участие на Световното първенство в Мексико“.

„Роден съм в Катуница. В Берое дойдох през 1980 година, като възпитаник на Спортното училище в Пазарджик, по настояване на тогавашния беройски ръководител Бончо Мерджанов. Професионалният ми път във футбола ме отведе на много места у нас и по света“.

повече информация