Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.

Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.

Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.

За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.

Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.

С Берое той е два пъти голмайстор на „А“ група – през сезон 1973/74 с 20 гола и през 1975/76 с 19. Вписва името си със златни букви и в историята на „Б“ група, където през сезон 1974/75 става голмайстор с рекордните 51 попадения. Със старозагорци печели и две балкански титли.

В началото на 1981 година Петков заиграва за Аустрия Виена, с който за сезон и половина става шампион и носител на Купата на Австрия. По-късно записва сезон и в Академик Свищов. За националния отбор на България има 33 мача.

Петко Петков остава символ, пример и вечна легенда за Берое и българския футбол..