вторник, 03 март 2026 г.

ДА СИ СПОМНИМ ЗА СТОЙКО СТОЙКОВ

СТОЙКО СТОЙКОВ

Стойко Стойков

3-ти март е национален празник, но е и „черна“ дата в историята на ПФК Берое и на старозагорския футбол. На този ден, преди 7 лета, едва на 52-годишна възраст ни напусна сърцатият централен бранител на зелено-белите от 80-те и 90-те години Стойко Стойков, известен в града ни с прякора – Телето. 

Той е капитан на зелено-белите при култовия им президент Атанас Атанасов – Кеби, когато поема и капитанската лента на заралии. Именно при варненския бизнесмен са най-хубавите спомени в спортната кариера на Стойко Стойков. Тя, в почти целия си вид, е преминала на стадиона под „Аязмото“. Единствено в сезон 94-95 защитникът преминава в Нефтохимик, без да остави трайна следа с екипа на бургазлии. 

ШАМПИОНСКИЯТ ОТБОР НА "БЕРОЕ"

Стойко Стойков е шампион с Берое през 86-та. Запитан приживе дали е участвал в уговорени мачове, играчът отговори лаконично: „Никога през живота си“.

СТОЙКО СТОЙКОВ
ПФК „Берое“ - Стара Загора

ИЛИАН ИЛИЕВ – ВАРНЕНСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ

Днес 58 навършва един от най-успешните треньори в най-новата история на ПФК Берое Илиан Илиев.

През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата за треньор номер 1 на България за сезон 2009 – 2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.

След триумфа с първата във витрината на беройци купа на България, Илиан Илиев изведе беройци до първата им турнирна  изява на стария континент  през 21 век. Съперникът за Лига Европа е австрийският гранд Рапид (Виена). Преди сблъсъците Берое е раздиран от вътрешни проблеми, а варненският му наставник се прибира в морската столица. Връща се по-късно под „Аязмото“ и сглобява бързо нов отбор само от българи. Тази команда е принудена да приеме коравия Рапид в първи мач от общия им дуел на „Герена“, защото стадионът в Стара Загора не отговаря на европейските изисквания. Селекцията на заралии е експериментална, но подкрепяна от над 5 000 верни свои привърженици стига до бойко реми- 1:1,а попадението за символичните домакини е дело на централния нападател Владислав Златинов.

повече информация

МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ФЕН НА БАЙЕРН (МЮНХЕН)

От повече от седмица светът е в плен на първенството на планетата по футбол. Така е и за директора на Областна дирекция „Земеделие“ Камен Кършибрадов, който е отявлен привърженик на немския национален отбор и на баварския колос Байерн (Мюнхен).

„Гръмката победа на Германия над Кюрасао със 7:1 не ме заблуждава. Успехът е убедителен, но той не беше постигнат срещу сериозен опонент. Всеки голям триумф обаче носи радост на феновете. Особено, когато е постигнат на най-големия футболен форум, какъвто е световното първенството, той се помни дълго и остава за вечни времена“, откровен е Камен  Кършибрадов.

По думите му резултатът 7:1 е леко историческо намигване за друга стряскаща победа на германците със същото голово изражение, но над Бразилия, на полуфинала на световния шампионат през 2014-а, на който именно кариоките са домакини.

„За Германия целта на всеки форум винаги е участие във финала. Ни повече, ни по-малко. Единственото слабо звено в сегашната формация на Бундестима е липсата на изявен централен нападател“.

повече информация

ХРИСТО БЕЛЧЕВ НА 75

Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.

Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.

Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.

Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.

Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.

Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.

повече информация

Pin It on Pinterest