ЕДНА ГЛАВА НА 41
Иво Иванов
Днес 41 години навършва бившият футболист и капитан на Берое Иво Иванов. Централният бранител е носил още екипите на Левски, Верея и Спартак (Варна). В момента е капитан на третодивизионния Розова долина. Работи и като тревньор на подрастващи в школата на казанлъчани.
Иво Иванов е български футболист , който играе като централен защитник за Розова долина (Казанлък). Роден е на 11 март 1985 г.
Кариера
Берое
В мъжкия тим на „Берое“ попада през 2003 година, когато отборът е поет от Аспарух Никодимов. Първата му поява със зелената фланелката в официална среща е на 23 август 2003 г. в гостуване на „Шумен“ в мач от Б група. Още през този сезон е номиниран в класацията „Юлиян Манзаров“ за най-проспериращ млад футболист.
Оттогава Иво Иванов е неизменно част от отбора на „Берое“. В началото на 2008 г. след като всички футболисти на Берое разтрогват договорите си с отбора, Иво Иванов преминава в Ботев Пловдив и води подготовка с тима около месец. Когато „Берое“ е възстановен, Иво Иванов се връща в отбора, заедно с друг бероец Жельо Желев.
В последните 2 сезона в Берое Иво Иванов е най-постоянния централен бранител на „зелените“ и е редовен титуляр в селекцията на Илиан Илиев. Той отбелязва победното попадение за отбора във вратата на „Спортист“ Своге още в началото на мача, както и първия гол при класическата победа с 3:0 над водача в класирането „Литекс“, има и червен картон получен в Мездра при гостуването на местния „Локомотив“.
Получава приз за „Най-добър защитник на България за сезон 2009/2010“.
Левски
През месец юни 2010 г., Иванов подписва договор с Левски София. Изиграва важни мачове с ЦСКА София, АИК, КАА Гент. След злополучен автогол в срещата с Лил ОСК, е оставен на резервната скамейка за известно време. С помощта на борбения си дух, Иво Иванов успява отново да се пребори за титулярно място
Завръщане в Берое
След 2-годишен период на „Герена“, Иво Иванов се завръща в Берое, където е един от стълбовете в отбора.
Национален отбор на България
На 11 ноември 2009 г. получава повиквателна за националния отбор на България и седем дни по-късно играе в мач срещу Малта, спечелен с 4:1 от българите.
Успехи
- Берое (Стара Загора)
- Получава прякора Главътъ заради ефектния автогол, който си отбелязва само 20 сек след като е влязъл в игра в мача с Лил.
- Купа на България – 2010
- Купа на България – 2013
- Суперкупа на България – 2013
- Всеизвестно е, че Иво Иванов е един от последните качествени кадри на беройската школа. Прякорът му е Главата. Възпитаник е на тукашното Спортно училище „Тодор Каблешков“. Феновете на зелено-белите още не могат да му простят преминаването в Левски преди години и изказването, че с трансфера си при „сините“ е сбъднал своя детска мечта. Те обаче не бива да забравят и следното.
- Някогашният бос на беройци Николай Банев си бе тръгнал. Разпадна се след него и Лудата банда. Месният бизнес успява да събере през зимата това, което е останало от нея. Иво Иванов и Жельо Желев тренират с пловдивския Ботев, без договори. Близо месец преди старта на втория полусезон на двамата се отваря възможност да се върнат в Стара Загора в новосформираната формация на „зелените“. Канарчетата имат претенции към тях и не желаят да ги пуснат в града на липите. Тогава Иво роди култувата фраза: „Барман ще стана, но в Ботев няма да играя“.
ИЛИАН ИЛИЕВ – ВАРНЕНСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ
Днес 58 навършва един от най-успешните треньори в най-новата история на ПФК Берое Илиан Илиев.
През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата за треньор номер 1 на България за сезон 2009 – 2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.
След триумфа с първата във витрината на беройци купа на България, Илиан Илиев изведе беройци до първата им турнирна изява на стария континент през 21 век. Съперникът за Лига Европа е австрийският гранд Рапид (Виена). Преди сблъсъците Берое е раздиран от вътрешни проблеми, а варненският му наставник се прибира в морската столица. Връща се по-късно под „Аязмото“ и сглобява бързо нов отбор само от българи. Тази команда е принудена да приеме коравия Рапид в първи мач от общия им дуел на „Герена“, защото стадионът в Стара Загора не отговаря на европейските изисквания. Селекцията на заралии е експериментална, но подкрепяна от над 5 000 верни свои привърженици стига до бойко реми- 1:1,а попадението за символичните домакини е дело на централния нападател Владислав Златинов.
МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ФЕН НА БАЙЕРН (МЮНХЕН)
От повече от седмица светът е в плен на първенството на планетата по футбол. Така е и за директора на Областна дирекция „Земеделие“ Камен Кършибрадов, който е отявлен привърженик на немския национален отбор и на баварския колос Байерн (Мюнхен).
„Гръмката победа на Германия над Кюрасао със 7:1 не ме заблуждава. Успехът е убедителен, но той не беше постигнат срещу сериозен опонент. Всеки голям триумф обаче носи радост на феновете. Особено, когато е постигнат на най-големия футболен форум, какъвто е световното първенството, той се помни дълго и остава за вечни времена“, откровен е Камен Кършибрадов.
По думите му резултатът 7:1 е леко историческо намигване за друга стряскаща победа на германците със същото голово изражение, но над Бразилия, на полуфинала на световния шампионат през 2014-а, на който именно кариоките са домакини.
„За Германия целта на всеки форум винаги е участие във финала. Ни повече, ни по-малко. Единственото слабо звено в сегашната формация на Бундестима е липсата на изявен централен нападател“.
ХРИСТО БЕЛЧЕВ НА 75
Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.
Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.
Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.
Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.
Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.
Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.
