понеделник, 06 април 2026 г.
ЕДНА ЛЕГЕНДА НА 70
Кънчо Кашеров
Днес рожден ден и кръгла годишнина празнува бившият футболист и помощник треньор на Берое Кънчо Кашеров. Като състезател той е шампион със зелено-белите и е асистент на Теньо Минчев, когато легендарният капитан е старшия на тима в началото на 90-те при колоритния президент Атанас Атанасов - Кеби. Кънчо Кашеров е и дългогодишен учител по физкултура в старозагорското Основно училище "Митьо Станев".
"Събрахме се с ветераните от шампионския отбор да се почерпим и да се отдадем на хубави спомени", каза Кънчо Кашеров.
Точно споменатият шампионски сезон е най-скъп в кариерата му.
Кънчо Митков Кашеров е бивш български футболист, дефанзивен полузащитник.
Играл е за Берое (1975 – 1987), Спартак (Варна) (1987 – 1988), Локомотив (Стара Загора) (1988 – 1989) и Розова долина (1989 – 1990).
Има 284 мача и 21 гола в А група (258 мача с 19 гола за Берое и 26 мача с 2 гола за Спартак).
С отбора на Берое е шампион на България през 1986 и двукратен носител на Балканската клубна купа през 1983 и 1984 г.
Има 7 мача за А националния отбор (1983 – 1987). За Берое има 10 мача в евротурнирите (2 за КЕШ, 4 за КНК и 4 за купата на УЕФА).
Със своя темперамент, борбеност и всеотдайност той е една от големите фигури в отбора на Берое през 80-те години. Треньор на Локомотив (Стара Загора).
Няма мое, няма твое – целият свят е „Берое“!
Имаме сърца на герои – бият само, само за „Берое“!
В мене бият две сърца! Две сърца – едното мое и едно за „Берое“!
СОЛИДЕН СЕЗОН ЗА БЕРОЕ И… ШУМЕН СКАНДАЛ В СТАРА ЗАГОРА
През сезон 1993/1994 година Берое е предвождан от две от големите фигури в клубната си история – старши треньор е Теньо Минчев, а негов асистент – Кънчо Кашеров.
Те имат нелеката задача да задържат нивото на отбора и след напускането на някои основни единици. В крайна сметка отборът завършва на 7-а позиция, само две точки зад петия Локомотив (Пловдив) и шестия Етър.
Това е сезон, в който името на Берое е замесено в шумен скандал. Ябълката на раздора е домакинството срещу Янтра (Габрово) в осмия кръг на първенството.
УЛТРАСИТЕ НА БЕРОЕ „ЗАГРЯХА“ ЗА СЕЗОНА С ТРАДИЦИОНЕН ФЕН ТУРНИР
12 отбора се включиха в третото издание на превърналия се в традиционен футболен фен турнир. Zara boys 2026 се организира от НФК „Берое“ на изкуствения терен на Спортен комплекс „Трейс Арена“ в кв. „Кольо Ганчев“ и предложи незабравими емоции на беройските ултраси, напоени с много, много бира.
Във вълнуващата надпревара, приключила с драматичен финал, триумфира отборът на Livorno, наложил се след изпълнение на дузпи с 5:4 над достойния си опонент Bangaranga. С бронзовите медали се окичиха момчетата от Wasted Talents, доказали с игрите си, че съвсем не са пропилени таланти.
Не мина без индивидуални награди, традиционните беройски песни и обещанието за още по-масов и интересен турнир догодина. Допълнително емоциите повиши състезанието по дърпане на въже, в което феновете демонстрираха сила, издръжливост и здрави ръце.
Не забравяйте, че Берое е любов, призвана да обединява хората!
Само Берое!
НА ДВА ПЪТИ СЕ ОПИТАЛИ ДА ПРИОБЩЯТ ХРИСТО БЕЛЧЕВ КЪМ ОПЕРЕТНОТО ИЗКУСТВО, ФУТБОЛЪТ ОБАЧЕ СЕ ОКАЗАЛ НЕГОВОТО ПРИЗВАНИЕ
Цели три знакови юбилея отбеляза през 2026-а шампионът с Берое като футболист Христо Белчев. 110 години организиран футбол в Стара Загора, 40 години от шампионската титла на Берое и 75 години житейски път отпразнува славният футболен ветеран през настоящата година.
„Роден съм в Казанлък, а спортът още в ранна ученическа възраст не ми е чужд. Освен с футбол съм се занимавал още с баскетбол, волейбол и лека атлетика. Като ученик без да съм тренирал активно лека атлетика се включих в един маратон и завърших на 23-а позиция от общо 100 участници“, спомня си първите си стъпки в спорта Христо Белчев.
„Наред с всичките си спортни увлечения играех и футбол. От школата на Розова долина ме харесаха и някак естествено страстта по най-популярната игра надделя. Отличавах се в характерните за онова време спортни ученически игри. Така ме забелязаха и при юношите на Розова долина стигнахме до четвърто място в националния шампионат при старшата възраст. Между 67-а и 69-а вече бях в мъжкия отбор на „розите“ при треньора Минко Тричков. Бяхме част от състава на Югоизточната „В група“.
