НА ВОДКА И БИРА ЛОБАНОВСКИ ПРЕДСКАЗВА ТИТЛАТА НА БЕРОЕ

Летен ден – 12 април през 1985 г., България, все още народна република. Банкет след приятелски мач. Легендарният треньор Валерий Лобановски, каращ своя втори славен период в киевското Динамо, смело редува водка с бира, а колегата му от Берое Евгени Янчовски едва удържа темпото на „съветския другар“. Лобановски сякаш дави в алкохол раздразнението си от загубата на подопечните му от старозагорския тим с 1:3 в контрола под Аязмото. На следващата сутрин, противно на логиката, е „кукуряк“ и избива яда си върху своите възпитаници с наказателна тренировка още в 7:00 часа.

Вечерта обаче не пропуска да направи своето предсказание пред треньора на Берое: „Ако играете и в първенството така, както срещу нас, непременно ще станете шампиони!“ и изказва искреното си съжаление, че няма в състава си дясно крило като Данчо Митев, за да го направи веднага титуляр и в Сборная, която също води. Твърде смела прогноза, ако вземем предвид, че през сезон 1984/85 г. тимът, под ръководството на клубната легенда Петко Петков, едва се спасява в последния кръг като завършва 12-и, само на точка от първия изпаднал.

В основата на всяко невероятно футболно прераждане търсете треньора. Клубната легенда Евгени Янчовски се завръща у дома след впечатляващи резултати начело на Чирпан и Сливен. „Бях на вилата си и от Стара Загора ми пратиха човек да ми каже, че ме викат в окръжния комитет на БКП – искат да поема Берое. Облякох се и отидох. Споделих им, че имам действащ договор с Хасково, а там настояват: “Ти договора го остави. Само се съгласи, а останалото е наша работа. Ходиш по други градове, жънеш успехи, а за Берое като треньор още нищо не си направил – си спомня предводителят. – Поставената ни цел бе да се класираме в средата на таблицата”. Понякога реалността надхвърля мечтите… Моментът за чудото изглежда подходящ – обичайните заподозрени за титлата в онези времена ЦСКА и Левски са разбити с партиен замах и претопени в Средец и Витоша, но тогавашната футболна власт в лицето на отявления фен на канарчетата Иван Шпатов безсрамно бута Ботев Пд (под името Тракия) към първото място. В Пловдив домакините разбиват с 8:1 беройци с помощта на 3 дузпи, щедро дадени през първото полувреме. „Такова нещо не бях виждал. Сега говорят, че съдиите свирели лошо и пристрастно. Днешните са цвете, ако едно време те нарочеше някой рефер, загинал си, няма камери на стадиона, върви после доказвай как е било“, разказва Янчовски. Съдията с дузпите е небеизвестният Богдан Дочев, който месеци по-късно като тъчрефер няма да види „божията” ръка на Диего Марадона на Мондиал 86.

Няма друг отбор у нас, който е стигал до титлата след толкова унизително поражение, при това от пряк конкурент.

Няма и друг шампион в историята, срещу когото са били свирени толкова дузпи – в 7-ия кръг беройци два пъти повеждат на „Армията”, но в крайна сметка са пречупени с два наказателни удара, реализирани от Георги Славков. Две дузпи вкарва и славистът Младен Радков за обрата до 5:2 на „Овча купел”. Старозагорци обаче показват завидна психическа устойчивост, отговарят с победа веднага след тежка загуба и със забележителен финален спринт обезсърчават конкурентите си. Янчовски смело налага в състава отписания в столицата Мюмюн Кашмер, подвизаващ се под „възроденото” от партията име Милан Кашмеров, който заиграва сякаш е готов за трансфер… в италианския Милан. Централният нападател започва с хеттрик за 3:0 над Черно море в първия кръг и не спира да бележи до края. Постига 23 от всички 55 гола на своя тим и завършва втори при стрелците след Атанас Пашев (Ботев Пд). Бъдещият футболен агент често вкарва решителния първи гол в срещите – носи победи с по 1:0 над сини и червени в Стара Загора. Голът срещу тима от „Герена” е и негов личен реванш заради недалновидността на треньора Васил Методиев да го освободи като ненужен.

„Кулминационният момент настъпи, когато играхме с Етър в Попово заради наказание на домакините”, убеден и до днес е Янчовски. Срещата е от 19-ия кръг, който е първи след зимната пауза. „Ако биехме, ни се отваряха шансове за атака на първото място. Именно след този мач момчетата, а и аз самият, си повярвахме, че можем да се борим за титлата”, допълва треньорът. Берое побеждава с 2:1 и излиза с точка пред Ботев Пд. Звездният им миг идва на сакрална дата – 12 април, точно четвърт век, след като с Юри Гагарин започва звездната ера на човечеството. За триумфа на заралии им е необходима само една скъпоценна точица в домакинството на Славия в последния кръг, краят на удивителното пътешествие към мечтите идва при 1:0.

Никога по-късно Васил Драголов няма да вкара по-важен гол в своята кариера от този срещу белите, самият той няма да стигне до шампионски лаври дори с екипа на Левски. Както и никой друг от тогавашните му съотборници няма да покори по-висок връх. Кашмера няма да повтори головото си шоу от онези славни дни. Вратарят Ивко Ганчев по-късно ще играе и за Славия, но няма да вземе нещо повече от сребро. Архитектът на нечакания успех Евгени Янчовски също никога повече няма да вдигне трофей над главата си. Българският гений на завистта бързо ще го натика в казана с грешниците.

Дошъл в Берое по волята на партийно решение, Янчовски е принуден да си тръгне също с такъв „указ“ през февруари 1987 г. след неочаквано тежка загуба с 0:5 точно от Славия, при която наставникът пуска за първи път в игра бъдещия национал Гошо Гинчев. А премията си от 500 лева за шампионската титла така и не получава до ден днешен. „Веднага след успеха партийният отговорник за Берое ми каза, че нямало пари за всички, нека първо се изплатели на футболистите. Думите му бяха: “После и на теб, няма да се лъжем, я!“ После обаче работата се проточи, него го смениха след това, сетне и мен“.