ЧАСЪТ НА ФЕНА

Днес 81 години навършва славният ветеран на Берое Борис Киров-Бате Боре.

„На моите години искам само здраве, нищо друго. Запалих се по футбола на улицата, гонейки парцалената топка“, разказва Борис Киров.

„Дойдох в Берое от отбора на Горубсо (Мадан) през 1966-а. Старозагорци вече се бяха утвърдили в елита като водещ отбор с Янчо Димитров, Петър Жеков, Петко Петков, Георги Белчев и други. Аз бях голям майстор на финта. Развинтвал съм бившият национал и футболист на Левски Стефан Аладжов в сблъсъците ни срещу „сините“. В един мач дори преодолях почти целия отбор на противника, а вратарят ни Тодор Кръстев ми вика: „Боре, ела при мен, защото само мен не си финтирал, бе. Незабравимите ми мачове с Берое не са един или два. Разбира се дуела ни срещу Атлетик (Билбао) в осминафинала за КНК през 73-74-та няма как да го забравя. Първият мач  ги разгромихме с убедителното 3:0, а на реванша, след геройства на Тодор Кръстев, загубихме само с 1:0 и отстранихме славния баски отбор“.

А голът, който Киров ще си спомня винаги?

„Още в първия си сезон за Берое се разписах срещу ЦСКА. Вървяхме към равенство – 3:3. С мое попадение обаче стигнахме до успеха и крайният резултат 4:3 под „Аязмото“. Това беше и първият ми гол с беройската фланелка. Ако пък ме питате на кой треньор съм най-благодарен, то отговорът ми без колебание е един – Христо Младенов. Под негово ръководство имам 4 мача в националния отбор. Дебютирах за държавния тим срещу Кипър. Бях в групата срещу Северна Ирландия. Играх още срещу Италия и СССР. Имам четири победи с националния екип“.

Днес рожден ден и кръгла годишнина празнува бившият футболист и помощник треньор на Берое Кънчо Кашеров. Като състезател той е шампион със зелено-белите и е асистент на Теньо Минчев, когато легендарният капитан е старшия на тима в началото на 90-те при колоритния президент Атанас Атанасов – Кеби. Кънчо Кашеров е и дългогодишен учител по физкултура в старозагорското Основно училище „Митьо Станев“.

„Събрахме се с ветераните от шампионския отбор да се почерпим и да се отдадем на хубави спомени“, каза Кънчо Кашеров.

Точно споменатият шампионски сезон е най-скъп в кариерата му.

„Тогава никой не ни беше поставил като цел да триумфираме с шампионската титла. Повярвахме, че това е възможно след една победа над Етър в Попово с 2:1. Болярите бяха корав отбор, но бяха наказани и не ни приеха в старата столица, а на североизток. Тогава бяха изтеглили няколко пролетни шампионатни мача от пролетта за късна есен. На лошия терен в студеното време, бате Теньо Минчев наниза на виолетовите невероятен гол от около 30 метра. Триумфирахме над неудобен опонент и си казахме, че е настъпил нашият момент да превземем шампионския връх. Последния мач за първенството беше срещу Славия в Стара Загора. „Белите“ бяха сред най-силните отбори в онзи момент. Току що се бяха пуснали от хорото за златните медали. Водеше ги бившият национален селекционер Христо Младенов. Победата за нас беше задължителна, защото конкурентът ни в битката за златото – Ботев (Пловдив) дебнеше за всяка наша грешка. Ранният гол на Васил Драголов във вратата на Антонио Ананиев ни успокои, а след последния съдийски сигнал радостта от постигнатата заветна цел бе неописуема“, спомня си Къната.

На днешния Лазаровден наздравици вдига най-видният старозагорски именик д-р Лазар Будаков. Той е известен футболен естет и запалянко. Бивш футболен рефер е. Прочут е не само в града ни с прякора Шандор Пул, на името на популярния унгарски арбитър от 90-те.

„Кръстен съм Лазар на баба ми Лазаринка, а фамилията Будаков идва от буден“, каза Лазо.

„От малък много обичам спорта и в частност футбола. За родния спорт съм оптимист. Имаме силни изяви и атлети в биатлона, щангите, художествената гимнастика и волейбола. Расте младо нахъсано поколение, което показва, че могат да се случват чудеса, щом има мотивация и високи цели. Този мой оптимизъм в спорта обаче не важи и за футбола ни. Докато не се обърнем към школите и не започнем да залагаме на нашите български деца, ще говорим за успехи в най-популярната игра предимно в минало време. За жалост от близо десетилетие славната беройска школа не е интегрирала нито един юноша в мъжкия отбор. Явно с напредъка на технологиите, съвременните деца стават все по-недисциплинирани и мързеливи. Не им се тича след топката, защото спортът изисква много труд, ред и железни правила, каквито повечето младежи не желаят да спазват. Няма обаче и добре подготвени треньори, които да ги научат на тънкостите в спорта. Трудно можете да ме убедите, че в близо 300 000-та Старозагорска област, няма поне 3-4 талантливи момчета, които да покажат ниво и да бъдат налагани в мъжкия футбол“, категоричен е Лазар Будаков.

Като бивш съдия той има мнение и за Видео Асистент Реферите (ВАР) шестващи по футболните  терени.

Днес рожден ден празнува бившият футболист на Берое, а доскоро и кондиционен треньор при зелено-белите Пламен Липенски, когото феновете на най-популярната игра с основание наричат Сина на Стара Загора, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в беройската история.

„Част съм от шампионския състав на Берое като играч. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник треньор в щаба на Стойчо Младенов. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон не вярвахме, че можем да триумфираме като първенци. Повярвахме в успеха на каузата ни след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата, с 3:2“, разказва Пламен Липенски.

И той си има собствена куриозна случка от шампионския сезон.

„Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен отбор. Той играеше силно срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев (Пловдив), който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха. Затрудниха ни и завършихме при резултат 0:0, а тогава в двубоите без попадения точки не се присъждаха, а аз изтървах чист гол на празна врата. Хубаво поне, че този мой пропуск не се оказа фатален и спечелихме титлата. Незабравими моменти както и победата на Берое над Ювентус с 1:0 за КНК на стадион Локомотив.

Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.

Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.

Състезателна кариера

Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.

Треньорска кариера

Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).

Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.

Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.

В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.

Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.

Тежки наздравици за рождения си ден днес трябва да вдигне бившият футболист и някогашен изпълнителен директор на Берое Васил Драголов. С неговия гол в началните минути във вратата на Славия, пазена от Антонио Ананиев, беройци побеждават „белите“, за да триумфират с шампионската титла през 86-а.

„Заслужено грабнахме титлата тогава. Повярвахме, че можем да я вземем след победата ни над Етър в Попово с 2:1. Болярите бяха корав опонент и бяха наказани да ни посрещнат извън Велико Търново в този двубой. Подчинихме ги и това ни даде криле да станем шампиони. Радостта в очите на старозагорци след последния съдийски сигнал на двубоя ни срещу Славия е още пред очите ми.  Хората бяха буквално полудели от радост. Тогава имах малък лек автомобил Лада. Бях на градския площад с него, а вътре освен мен бяха още съпругата и двамата ми синове, а събралото се множество вдигна автомобила във въздуха и го понесе из площада. После заминах с националния отбор за участие на Световното първенство в Мексико“.

„Роден съм в Катуница. В Берое дойдох през 1980 година, като възпитаник на Спортното училище в Пазарджик, по настояване на тогавашния беройски ръководител Бончо Мерджанов. Професионалният ми път във футбола ме отведе на много места у нас и по света“.

Днес повод да почерпи има бившият футболист и шампион с Берое, а за кратко и негов треньор – Илия Илиев.

Привлечен при зелено-белите през 79-а за заместник на загиналия в катастрофа Петко Бароков, Илия Илиев е в Стара Загора вече 47 години.

„Този факт ме кара вече да се чувствам старозагорец, въпреки че съм роден в Шумен. Дойдох в града на липите по настояване на бившия беройски ръководител Бончо Мерджанов. В кариерата ми съм имал две оферти да напусна Берое. Едната дойде от Черно море (Варна), другата от Локомотив (Пловдив), отказах ги, защото в Стара Загора ми харесва“.

„Гордея се, че и двамата ми синове Данаил и Здравко минаха през футбола. Сега внукът ми Радослав, който е син на Данаил продължава традицията. Тренира футбол в Берое с набор 2014 под ръководството на Иван Гаджев. Развива се добре. Левичар е. Пускат го  навсякъде – и като ляв бранител и като ляв външевн халф и като ляво крило.“ 

Илия Илиев никога няма да забрави шампионската за Берое 1986 година.

„Очаквахме титлата. Повярвахме в нея след победата над Етър с 2:1 като гости. Биолярите бяха наказани и ни приеха в Попово. Триумфът там ни убеди, че можем да грабнем най-ценния трофей в българския клубен футбол“.

На европейската сцена пък незабравими със зелено-белия екип остават сблъсъците срещу Ювентус за КНК.

Дългогодишният спортен журналист и любим глас на мнозина от „Радио Стара Загора“ Чавдар Златев все още не е загубил надежда, че любимият на поколения наши съграждани ПФК Берое  може да запази елитния си статут през този сезон.

„Ако обаче в клубът не настъпи кардинална промяна, свързана с наличието на средства, разплащане с футболистите и привличане на още един-двама офанзивни и разиграващи в центъра на терена състезатели, трудно ще оцелеем сред майсторите. С настоящите изяви и поведение на игрището, Берое не дава индикации, че ще оцелее в Първа лига дори под ръководството на добър наставник, какъвто безспорно е Хосу Урибе. Задачата му да помогне на зелено-белите да излязат на правилния път ще е много, много трудна“. 

„Разликата между Берое и 13-тото място, даващо право на бараж за оцеляване, не е чак толкова голяма. На теория беройци могат да останат в елита и догодина. До края на първенството им остават цели 11 мача.  А тези 4 от редовния сезон определям като не по-малко важни от плейофните сблъсъци. Всеки двубой и всяка точка ще са от значение за заралии и не бива да бъдат отписвани с лека ръка. Не е без значение с какъв актив ще влязат те в решителната плейофна фаза. С оглед сегашната подредба на тимовете, на Берое  в плейофите се очертават 3 домакинства и 4 гостувания и много трудна битка за спасение. Виждаме, че и съдийството не е на ниво. Едни отбори биват толерирани за сметка на други“.