Любо Ганев: ВОЛЕЙБОЛЪТ НИ Е ПРОДУКТ, С КОЙТО МНОГО ФИРМИ ИСКАТ ДА СИ ПАРТНИРАТ
Наскоро президентът на българската федерация по волейбол Любо Ганев посети Стара Загора. Предлагаме ви да се запознаете с визията му за най-развиващия се колективен спорт у нас.
Г-н Ганев, неотдавна бяхте преизбран като президент на родната федерация по волейбол, какво Ви се иска да се подобри в начина й на работа?
– Трябва да работим. Когато човек работи, дори и да греши, слабостите в процеса на работата се изчистват. Всички членове на Управителния Съвет трябва да участват активно в работата и в комисиите, за да са полезни с каквото могат за общото благо.
Ще променяте ли с нещо визията на българския волейбол?
– Насоката на движение на волейбола ни е зададена много отдавна. Едва ли има друга българска федерация в колективните спортове у нас, която да работи по начина, по който ние го правим и да има успехите, които ние имаме. През 2024-та във волейбола се проведоха шест световни първенства в различните възрасти. България имаше представител във всички тях. От две възможни европейски първенства пък ще изпратим два отбора. При нас се работи много добре в детско-юношеското направление. Вътрешните първенства са много добре структурирани, благодарение на комисиите на Националната Волейболна Лига при мъжете и жените. Опитваме се високата летва, която сме поставили да я вдигаме все повече, и повече. Да накараме клубовете да заработят по-добре и по-професионално. Същото естествено, че се стремим да го правим и на ниво национални отбори.
Тайната на успеха в стиковката, за която говорите ли е?
– Тайната на успеха е в стремежа да предоставим най-добрите условия за работа. Същевременно и да се стремим клубовете да израстват, за да може повече деца да се записват да тренират волейбол, а не да избират други спортове. Работа, работа и пак работа, в процеса на тази работа вдигаме нивото на продукта волейбол. Волейболът вече е продукт, с който много фирми и на местно, и на национално ниво искат да си партнират. Общините искат да взимат домакинства за квалификации за европейски и световни първенства или балканиади. Медиите искат да ни излъчват, защото волейболът е търсен продукт и от рекламодателите. Нашето най-голямо богатство обаче са феновете.
Залите са пълни и нивото на мъжкото ни първенство е силно. Това на добрата работа в клубовете ли се дължи или повече на тази в школите?
– За да има добри отбори в мъжкото и женското направление, клубовете трябва да са работили много добре в школите. Българската федерация по волейбол си е поставила много ясни цели какво трябва да прави в дългосрочната си политика за развитието на спорта. Основното направление е работата с подрастващите. Тя означава да имаме по-силни мъжки и женски състави и повече конкурентни състезатели в чужбина.
На ниво ли е интересът на подрастващите към волейбола?
– Интересът е толкова голям, че на клубовете им се налага да връщат деца, желаещи да тренират, защото са запълнили бройката в съответната възрастова група. От липса на интерес към играта не страда нито един от клубовете. Нужно е да работим, така че максимален брой деца да достигат до мъжкото и женското направление.
Каква е целта пред националния селекционер при мъжете Джанлоренцо Бленджини?
– Тя беше ясна от самото начало. Затова и договорът му е дългогодишен. Освен работата с националните отбори, той ще продължи да посещава и клубовете. Ще наблюдава тренировките, ще събеседва с треньорите, за да се подобри работата им в дългосрочен план.
Спортната инфраструктура ли е тази, която „куца“. Трябва ли да се намеси държавата и да търси по-тясна връзка с бизнеса?
– Винаги съм казвал, че за това, което дава държавата на спорта трябва да й се „целуне“ ръка. Федерациите трябва да търсят други приходи за финансиране. Няма да се уморя да повтарям, че симбиозата между държавните институции, бизнеса и спорта е една от най-добрите, защото държавата е лимитирана да направи нещо за спорта. При образуване на ново правителство последно съобщават министерството на спорта. Това няма как да го променим. Всяка уважаваща себе си федерация трябва да търси допълнителни партньори, най-добрите от тях са от бизнеса. Да контактува и с други министерства от други отрасли. Спортът е тясно свързан с образованието. Федерацията ни има един от най-добре работещите социални проекти „С волейбол на училище“, разработваме го съвместно с Европейската Конфедерация по волейбол. Избираме родни училища, където има волейболен клуб, подаряваме им топки и мрежи. Целта е треньорите на волейболните клубове да имат достъп до тези училища, да набележат деца и да ги научат на А, Б, във волейбола. Така се „раждат“ бъдещите състезатели за клубовете.
Дамският профил обаче изостава. Първенството не е на нужното ниво?
– При подрастващите момичетата са повече от момчетата. При навлизането си в тийнейджърска възраст обаче момичетата често избират друга насока на развитие и ги губим за спорта. Може би не вярват, че могат да се реализират чрез него. Чрез вътрешното първенство се опитваме да ги задържим във волейбола. Може би и при дамите трябва да имаме волейболните легенди, каквито имаме при мъжете, на които децата да искат да подражават. Трябва да имаме повече деца. Имаме нужда от ръстови състезателки. Трябва да подобрим и нивото на първенството. Това обаче ще стане само с повече състезателки отдолу, сред подрастващите.
Точно положителните примери, за които говорите ли ви накараха да изберете Антонина Зетова за национален селекционер при дамите?
– Изборът на Тони Зетова бе логично продължение на работата, която тя свърши през годината, завоювайки европейската титла с националната селекция под 18 години. Повече от 4 десетилетия минаха от последното ни европейско отличие в женското направление. Ето защо беше напълно логично хората от УС, в голямата си част да подкрепят нея. Тони е отдала живота си на волейбола. Всичко, което прави, го прави със желание. Иска да работи и да се развива. Изборът й беше напълно логичен.
Как намирате нивото на първенствата при жените и мъжете?
– Отборите от мъжката Еfbet Съпер Волей лигата бележат израстване с всяка година. Дължим го и на работата на Националната волейболна лига в силния пол. Оспорвани мачове се получават и във второто ниво – Висшата лига. Засега повечето ни отбори при дамите разчитат на подрастващи, но лека, полека нещата и при тях ще се подобряват. При дамите също имаме израстване, макар и не с темповете, които виждаме сред мъжете.
Срещате ли подкрепата на кметовете по места?
– Откакто съм президент на волейболната федерация съм имал визити при над 60 кметове. С ръка на сърцето мога да кажа, че навсякъде местната власт се опитва да помогне. Естествено, не навсякъде успява с нужните темпове. Всеки обаче иска да помогне, защото волейболът изгражда човешки качества и публиката е възпитана. Щастлив съм, че навсякъде срещаме подкрепа, а така много по-лесно можем да намерим допълнителни партньори. Залите започват да се пълнят. Целта ни е да направим от волейбола продукт, атрактивен за зрителите. Все повече телевизии искат да излъчват волейбол, а това е голяма възможност за партньорите ни да покажат своите лога и брандове.
Постижимо ли е класирането на мъжкия ни национален отбор на летните Олимпийски игри в Лос Анжелис?
– Постижимо е, въпреки че волейболът е един от спортовете, в които е по-трудно да се класираш за Олимпиада, отколкото да я спечелиш. Само 12 отбора се класират за участие в най-големия спортен форум на континентален принцип. Остава ни да се борим за 1 от 7 места в Европа, за да се класираме. Ще бъде трудно. Трябва много работа. Нужен ни е силен екип от състезатели, изградени в няколко поколения. Обнадежден съм, защото виждам, че в последните години, националите ни сред подрастващите постигнаха много успехи. Те постепенно се вливат в мъжкия национален отбор. Всяка година трябва да сме все по-напред в световната ранглиста. Целта е в последната година, преди Олимпиадата да сме сред водещите 10-12 отбора, защото вече няма квалификации и броят на отборите, придобиващи право на участие в игрите е силно ограничен.