ПЕТЬО ВИНКОВ, ПЕТЬО, АЛЕ!
Петко Винков
Днес рожден ден празнува един от последните големи любимци на беройската футболна публика – Петко Винков.
„Петьо Винков, Петьо, але“, е рефрен, който малко хора вече помнят. Още по-малко хора го знаят, но той е част от славния репертоар на истинския зелено-бял запалянко.
Сърцатият бивш десен бранител е родом от гурковското село Паничерево. Любопитен факт за него е, че спортният му път започва с борба.
„Бях в пети клас и вече една година тренирах на тепиха в родното ми село. Участвах в две състезания и явно съм впечатлил с изявите си, защото още като шестокласник ме поискаха в старозагорското Спортно училище „Тодор Каблешков“. Отидох там в дисциплината класическа борба при доказания специалист Петър Манев. Започнах от най-леката категория – 28 кг. Имах обаче много успехи. Постоянно редувах първо и второ място. Имам общо 16 медала като борец – 7 златни, 8 сребърни и 1 бронзов. Искарах в борбата общо 5 години. Имам и шампионска титла на България, като деветокласаник, в категория до 42 кг“.
„Аз обаче от малък съм запален по футбола. Няма как да е иначе. Паничерево е футболно село с богати традиции в този спорт. Освен мен от там са още бившият защитник на столичния Левски Иван Василев – Сусето, Георги Хашев и братовчед ми Иван Винков – Бекъма. Футболът ме влечеше наравно с борбата. И двата спорта ми се отдаваха. Още като бях 8-9-и клас разбрах, че и футболът ми е тръпка. Даже често сме играли мачове- борци срещу футболисти. Два пъти ние – масторите на тепиха, победихме тези на коженото кълбо. Не ги жалехме. Независимо дали се играеше с или без засади. В онези времена треньор на футболния Берое в моята възраст, набор 73 беше Иван Георгиев. Бате Шампо много ме искаше в състава си. Колегата му Петър Манев обаче не ме пускаше да се прехвърля във футбола. Бях шампион, носех медали. Как можеше някой да ме изтърве с лека ръка“, спомня си Петко Винков.
Страстта към футбола обаче надделява.
„Още преди да завърша Спортното училище, бях решил, че направя ли го, непременно ще се оттдам на царя на спортовете. Започнах в казармата, във военния отбор Армеец (Сливен). След отбиване на военната си служба бях за около месец в тима на Бенковски (Николаево). Оттам ме пратиха на проби в Локомотив (Стара Загора). Старши треньор на отбора тогава беше легендата Иван Танев. Той много ме хареса и заиграх при червено-черните в Югоизточната „В“ група. В третия ешелон, после носех и екипа на Свиленград. При митничарите изкарах около половин година.
„В края на 90-те се озовах сред професионалистите в Берое, които бяха част от „Б“ група. След като зелено-белите се свлякоха сред аматьорите, Станислав Танев ме взе в Олимпик (Галата). Останах там близо две години и половина. След това Олимпик стана част от елита и с други мои съотборници ни преотстъпиха в „Б“ група на Янтра (Габрово) в „Б“ група. Играл съм и за Ботев (Враца).
„После Берое и Олимпик се обединиха, през лятото на 99-а, в „А“ група. Върнах се в Стара Загора. Играл съм за почти всички отбори от града, които направиха име в последните години – Берое, Локомотив, Верея и Левски-Хюндай. Берое обаче ми е на сърцето. Имам стотина мача в елита със „зелената“ фланелка. Никога няма да забравя първия ни мач и победата ни над пловдивския Ботев с 5:2 под „Аязмото“. Стадионът беше препълнен. Градът беше зажаднял за футбол, след изгнанието сред аматьорите. Като видях претъпканите от терена трибуни си казах: „Тази невероятна публика заслужава много. Трябва да направим всичко възможно и да я зарадваме“. Феновете на Берое винаги са ме уважавали и обичали, защото се раздавах с всички сили за клуба. И до днес съм свързан с него.
„Играя при формацията на ветераните. Поритваме, забавляваме се, разнасяме славата на Берое у нас и по света“.
А колко сърцат беше Винков ли? Той игра в един мач на Берое срещу Литекс с гипс на ръката. Пробва и късмета си в аматьорските дивизии на Гърция. За него обаче Берое винаги ще е безспорният номер 1 във футболно отношение.
Валентин Тотев: БЕРОЕ ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕ ПО НОВ ПЪТ
Един от култовите фенове на Берое Валентин Тотев коментира ситуацията около славния зелено-бял тим. Той е и част от спортен клуб по риболов „Стара Загора“.
„Отстоявам тезата, че Берое трябва да рестартира и да извърви своя нов път от четвъртия ни футболен ешелон обратно към елита. Убеден съм, че стъпка по стъпка това е възможно. Беройският „проект“ с президент Ернан Банато се оказа измама. Аржентинецът дойде преди години на стадиона под „Аязмото“ с големи обещание, че ще инвестира в любимия на поколения старозагорци клуб и ще го развива. Не изпълни обаче нито един поет ангажимент. Берое в момента има огромни задължения. Тяхното погасяване ще е трудна задача. По тази причина е по-добре тимът да започне нов живот от най-ниското ниво на футболната ни йерархия. Направи ли го ще привлече и много повече публика в сравнение с тази, която в момента посещава мачовете на заралии. Да, изминаването на обратния път от аматьорските дивизии към групата на майсторите ще отнеме време. Той обаче е за предпочитане пред сегашното безперспективно състояние на Берое. Няма опасност да загубим подрастващите за зелено-бялата кауза. Стара Загора е единственият областен град в България, в който няма организиран фен клуб на Левски или ЦСКА. Това ще се запази и в бъдеше, въпреки сериозната синьо-червена пропаганда, заливаща ни отвсякъде“.
ЗНАКОВИЯТ ФЕН НА БК БЕРОЕ ИВАН ИВАНОВ: НАДЯВАМ СЕ ДА НАДГРАДИМ И ДА СМЕ ПО-КОНКУРЕНТНОСПОСОБНИ ПРЕЗ НОВИЯ СЕЗОН
Предлагаме ви втора част от интервюто със знаковия привърженик на старозагорския баскетболен клуб Берое Иван Иванов, посветено на мъжкото направление на зелено-белите.
ИМАШЕ ЛИ МЪЖКАТА ФОРМАЦИЯ НА БЕРОЕ ПОТЕНЦИАЛ ДА СТИГНЕ ПО-НАПРЕД ОТ ПЪРВИЯ КРЪГ НА ПЛЕЙОФИТЕ?
– Със сигурност. Слабата игра навън коства на тима по-добро класиране в редовния сезон. Само с две победи далеч от дома, няма как да се постигне нещо сериозно. Загубихме и много завързани мачове – с продължения във Варна, двете срещи в Перник, тук с Локомотив, поражение от Черно море с кош в последната секунда, срещу Балкан и други. Много рано се наложи поради една или друга причина смяна на чужденците, което също оказа влияние. Имахме потенциал за повече. Осмото място не подхожда на клуб като Берое и град като Стара Загора.
ДАНИЕЛ КЛЕЧКОВ Е ВЕЧЕ ВТОРИ СЕЗОН НАЧЕЛО НА ТИМА. УСПЯВА ЛИ ТОЙ ДА НАДГРАДИ ПОТЕНЦИАЛА МУ?
– Дани Клечков върши много добра работа. Полага много усилия, за да може Берое да играе атрактивен и бърз баскетбол. Този сезон трябваше отново да изгради почти изцяло нов отбор и се изисква време, за да може да наложи идеите си и играчите да се сработят. Надявам се, че ще запазим голямо ядро от състава и покрай него ще се надгради, за да сме по-конкурентноспособни през следващия шампионат.
И ОТБОР, И ФЕНОВЕ ИСКАТ ЖЕНСКИЯТ БАСКЕТБОЛЕН ТИМ НА БЕРОЕ ДА СЕ ВЪРНЕ ТАМ, КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО
Баскетболният ни шампионат при дамите е вече зад гърба ни. Как го видя един от най-емблематичните фенове на баскетболен клуб Берое Иван Иванов. Баскетболният ни шампионат при дамите е вече зад гърба ни. Как го видя един от най-емблематичните фенове на баскетболен клуб Берое Иван Иванов. Втора част от интервюто ни с него, посветена на мъжката формация на баскетболните зелено-бели очаквайте след края на сезона.
ОЦЕНКАТА ВИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ТИМА В ПОСЛЕДНИЯ СЕЗОН?
– Това е най-слабият сезон в последните десетина години. Със сигурност има разочарование в отбора и сред феновете, но видях и положителни неща. В Еврокъп играхме срещу много силни съперници и имаше хубави моменти. Важното за мен е, че отборът ни бе подмладен. Това може би трябваше да се случи по-рано. На фона на българското първенство с три тима, именно това е пътят – да се развиват играчи. Монтана изгради ядро през последните три години и добави класа с наш бивш опитен състезател, случиха и на добри чужденки. Рилски спортист е млад отбор, но също играят доста време заедно. Ние направихме нов отбор, имаше голямо текучество на чужденки, както и смяна на треньори. Фактори, които оказаха влияние на целия сезон.
