Разбира се, той обхваща хора от всякакво естество.

  Интерес има от малки и големи до професионалисти. От любителя до професионалния състезател, от жени и мъже.

  Заниманията ни в Тракийския университет са основно в бокса и кик бокса. Надявам се в бъдеще да развиваме и другите бойни спортове.

  Джудото и бойното самбо. Умишлено не включвам ММА-ят, защото той твърде много се комерсиализира. За ММА-я са нужни по-сериозна подготовка и по-добра основа.

  Всичко започва с искрен разговор. Всеки желаещ идва говори с останалите. Има търсене както към бокса, така и към кик бокса. Важното е, който дойде при нас да получи една добра основа.  Това е и целта ни.

  За бокса 10-12-годишната възраст според мен е най-подходящата. С джудото и самбото може да се стартира още от 4-годишна възраст. Те включват повече гимнастически упражнения и правене на кълбо.

  В много ранна детска възраст джудото, борбата включват повече упражнения от игрови характер, за да се ангажира интересът на малчуганите към избрания от тях спорт.

  За да преминат те от занимарен към здравословен начин на живот, трябва да се намесят родителите и обществото. Стараем се да въведем дисциплина сред възпитаниците си, започвайки от строевата такава. Дисциплината и редът в залата са на първо място. Те липсват в цялото ни общество. Според мен това е резултат от външна директива.

  Всички виждаме, че дисциплината в обществото ни липсва, а тя е важна, защото създава личностите, които ще изграждат бъдещето на държавата ни.

  Стартирахме преди малко повече от две години. Аз преди това се занимавах с карате и с бокс. Специално благодаря на първия ми треньор и една от легендите в родното карате шихан Асен Асенов, под чието ръководство преди години тренирах и се състезавах. Благодарен съм и на г-н Стефан Желев, който след това пък ми даде основата в бокса. Предприех действия и тръгнах по свой път, първо завърших Националния военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново като придобих професия военнослужещ – офицер от Сухопътните войски на БА и в последствие НСА „Васил Левски“ с треньорски профил по бокс. След като прекратих активната си състезателна кариера, дотогавашното ми хоби – спортът трябваше да прерасне в нещо по-мащабно. Учредих СНЦ в обществена полза СК „БОЕЦ 22“.  Потърсих съдействие от Община Стара Загора. Благодаря на кмета Живко Тодоров, който е открит към всички спортове и много им помага. Кметът ни събра с Красимир Джамбазов, с идеята да разработим обща зала за бойни спортове, която приехме.  Тази среща прерасна в добро приятелство между мен и Краси и във взаимно полезна работа в спорта. Към нас се присъедини и популярният не само в Европа, но и в света Веселин Иванов. Той помоли Краси и мен да му помогнем в подготовката му за следващото му голямо професионално начинание – боксът с голи ръце (BKFS), провело се за пръв път през 2023-та в Европа в  България. В този процес тримата създадохме добър колектив. Веселин освен състезател е и треньор. Добрият ни колектив и треньорски състав ме наведе до идеята да вляза във връзка с ръководството на Тракийски университет. Благодаря на ректора на старозагорското висше училище проф. д-р Добри Ярков, че ни помогна да популяризираме спортовете бокс и кикбокс сред висшистите. В тренировките ни, макар и в ограничен състав се включват също наши приятели и познати, обичащи спорта и свързани по някакъв начин с Тракийски университет. С работата в тукашната алма матер целим основно да възпитаме у студентите дисциплина, която да прерасне в самодисциплина, да развием двигателните им качества и технически умения в избрания от тях боен спорт. Всеки от нас има собствен клуб, притежава собствен лиценз и е президент и треньор. Работим обаче съвместно и се допълваме.

  Клубът ми е създаден през 2007-ма, тогава под името клуб ММА 300. Тогава ММА-ят набираше популярност. Веселин Иванов беше активен състезател. Бяха много хубави години. Тренирахме в бившата зала по борба на „Столетов“. Бях събрал треньори по джудо, самбо и други бойни спортове. После закратко прекратих тренировъчната си дейност, възстанових я чрез  боксов клуб Берое, както е името на новия ми проект. С Николай Колев ще готвим млади състезатели, които да се включват в срещите от родния календар. Това е целта ни за 2025-та. Градим състезатели от нулата. Често ни се налага да учим бойците съвсем от начало на правилната методика на работа, започвайки с основните елементи, защото предишната им подготовка е била сбъркана до голяма степен. За мен обаче най-важното е хората да спортуват и да развиват двигателната си култура. Имаме удоволствието да работим със студенти. С тях това става по-лесно, защото са интелигентни хора и са целеустремени. С нас работят и доценти, които се раздават в тренировките и стриктно изпълняват поставените им задачи. По мои наблюдения двигателната култура на преобладаващата част от нацията е плачевна. Тук е ролята на бойните спортни клубове да я подобрят и да популяризират спорта. За да се развива той. Аз се занимавам със спорт преди 12-годишната си възраст. Тренирал съм карате при Асен Асенов. През 96-та преминах при Жельо Илиев в спортен клуб Сезан. Многократен републикански шампион съм по кик бокс. Бронзов медалист съм от световно първенство. През 98-ма преминах в боксов клуб Боруй, където треньор ми беше Стефан Желев. Той ми даде фундамента в бокса. Като войник бях в спортната рота на ЦСКА. Състезавах се и в двата формата – бокс и кик бокс. След спортната рота на ЦСКА продължих в НСА. Ставал съм шампион по У-ШУ и Сан-Да. Постепенно боксът остана в сърцето ми. Тази страст ще ме владее цял живот. Боксът за мен е начин на живот и нещо като религия. Това е интелигентен спорт за мислещи хора. Не пренебрегвам разбира се и кик бокса, където България също има много успехи през годините.

  Зависи в какъв аспект разглеждаме двете дисциплини и какво цели да постигне занимаващият се с тях. Аматьорският бокс и кик бокса са най-подходящи за младежи до 18-годишна възраст, не за друго, а защото децата порастват и започват да имат други приоритети, а също така финансовата рамка е важна. Федерациите осигуряват подобаващ награден фонд, особено за медалистите. Който избере професионалния бокс трябва да е предварително наясно, че променя изцяло тренировъчния си режим. От тренировъчна гледна точка аматьорският и професионалният бокс нямат нищо общо. Техниката, тактиката, силата на ударите, времетраенето на рундовете, всичко е различно. Добрият професионалист задължително минава през аматьорския бокс, за да получи основата, е разбира се има и изключения. Това е доказано в практиката.

  Проектът ми е регистриран през 2001 година под името боен клуб по джудо, самбо и бойно самбо Болгар. Занимавам се с деца между 12 и 14-годишна възраст. Имам и група по джудо за 4-5-годишни.  Самбото е занемарено в последните години в града ни. Надявам се през 2025-та да се включим с децата в някое състезание. Джудото и самбото са много различни като правилник и често ги бъркат. Имам шестима състезатели в джудото. И още четири деца, които ще усъвършенствам. Самбото развивам тепърва. Що се отнася до състезателната ми визитка, то след 20-годишната си възраст съм шампион за младежи на България по джудо и самбо. Финиширах пети на европейско по самбо. Прекъснах състезателната си кариера за кратко. През 2007-ма започнах да се занимавам с бойно самбо и с ММА, където съм един от пионерите. С бойното самбо пък тръгнах нагоре.  През 2012-та си смених категорията и станах европейски и два пъти световен шампион. Бях и вице европейски шампион. Пуснах се и на сан-да в Англия. Там имам един европейски, един световен и Бритиш колан. Последната ми изява в бойното самбо бе през 2021-ва в Узбекистан, където съдиите ме ощетиха. За кратко време през 2023-та и 2024-та проведох две срещи по бокс с голи ръце.

  Да си състезател е много по-лесно. Отговаряш само за себе си. Треньорът трябва да е педагог, психолог, мениджър. На състезание адреналинът на треньора се вдига максимално и няма как да се контролира, защото не треньорът е на ринга. Излезе ли на среща мой състезател се потя наравно с него.

  Треньорската работа е много важна. Всеки състезател е различен. Може да попадне в дупка. Дори обаче и някога да загуби, треньорът трябва да го мотивира. Трябва педагогика и психология!

  В момента бойните спортове у нас са на много ниско ниво. Липсва ни държавна политика.

  Държавата отдавна е абдикирала от спорта. Федерациите се борят с проблемите самостоятелно и както могат. Във всяка бойна федерация има клубове, които от години доминират. Професионален спорт се прави с пари. Гледаме професионални боксови мачове, а понякога се изумявам от крайния им изход. Изумявам се и от гласовете на съдиите край ринга. Понякога те са нереални и ощетяват по-добрия. Във всеки спорт има корупция и задкулисни игри, особено щом са намесени много пари. Големите боксови сблъсъци в момента стават в Саудитска Арабия. Благодарение на тях успяваме да се наслаждаваме на най големите в различните теглови категории, а именно, че са договорени финансовите параметри.

  И в бойните спортове има договорки и тото.

  И в Стара Загора нивото е паднало много. Масово клубовете нямат мъжки формации, защото работата в школите е занимарена. Преди имаше приемственост между поколенията. Вече я няма. Младите няма от кого да се учат на тънкостите в спорта и талантите губят интерес.

  Една от мисиите на трима ни е това да се промени. През годините имаме много примери за „залезли“ рано таланти, поради недоглеждане или , защото не са били оценени. Развиваме ли децата, те ще представляват България на международно ниво.

  Темата с талантите е много всеобхватна. Постоянно си говорим, че е нужна промяна за запазването им. Вярно е, че и клубовете са много.

  Ако зависи от нас много неща ще се променят. Ще работим за положителна промяна. Може и някой ден тя да се случи.

  Навремето я създадохме, за да има по-добра комуникация между нас. Идеята беше много хубава и беше на Асен Асенов. След него обаче никой не продължи делото му. Идеята трябва да се възроди.

  Да, с наша помощ.

  Има някои неща, които трябва да се променят. Те не зависят само от нас. Ние като професионалисти знаем какво трябва да направим и за подрастващите, и за любителите. Но както гласи поговорката „Рибата се вмирисва откъм главата“. Докато държавата не се замисли по-сериозно за спорта, ще става все по-трудно да привлечем децата към него.

  Основната ни идея е да изграждаме личности. Развитието на спортната и двигателната им култура идва след това. Това ни обединява. Без качествени хора нищо не става. Преди това обаче се минава през „железни“ правила,  дисциплина и морал.

Предупредени са да не го правят и спазват това правило.

  Когато прецени треньорският му щаб.

  При всеки състезател е различно. Може и в сравнително напреднала възраст да се впуснеш в професионалния спорт и пак да имаш успехи. Това, че си имал успехи като аматьор обаче, не ти гарантира, че ще ги повториш като професионалист. Важно е с кого и как работиш.

  Не, от много отдавна. Превърнаха се в пълна пародия. Треньорите станаха твърде много, а истинските специалисти са малко.

  Апелирам подрастващите много внимателно да подбират треньорите, с които работят, за да се развиват и да бъдат по-продуктивни.

  Грешно е да се пускат деца на спаринг още след първия месец на тренировки. С времето децата, които могат да станат спортисти, а не любители се отсяват сами.

  Няма нищо лошо в роенето на клубове. Конкуренцията е хубаво нещо. Лошото е когато пада качеството.

  Много пъти сме повдигали въпроса на високо ниво, че треньори трябва да стават можещите, а не тези, които имат кетап, защото качеството пада. Много е опасно в състезания да участват неподготвени състезатели, защото нашите спортове са силови, контактни и могат да причинят тежки травми, както физически така и психически.

  Нужен е работещ закон за спорта. Който да направи спорта по-истински и по-малко комерсиален. Тук обаче е ролята на държавата.

  В спортовете, с които сме ангажирани ние федерацията е само една. Всичко е документирано и може да се провери.

  Лобизмът в спорта трябва да отстъпи на здравата база и на фактите.

  Добро е. С възпитаниците от моя клуб тренираме в зала „Берое“ (бивша БСФС), където е топло и има вода. Условията за тренировки ги има, но залата за джудо е малка.

  Спортните бази не са достатъчни. Стара Загора е сред големите градове у нас и се нуждае от многофункционална зала. Тя би била голям плюс за цялата област. Спортът се нуждае най-вече от това проблемите му да се решават на високо държавно ниво от хора, които имат силата да го направят. Тези, които имат резултати и работят, те заслужават субсидия.

  Да, имаме, за което предварително благодарим на кмета. В нея ще можем по-мащабно да развием идеите си. Тук е моментът да кажа няколко думи за социалния ни проект – интегриране към спорта на деца с двигателни и  други здравословни проблеми.

  Пътят на война е дълъг и трънлив. Ще се борим с каквото дойде.

  С проф. Ярков и проф. Гергинов от Тракийския университет обмисляме идеята за създаване на отбор по кик бокс, който да участва успешно на студентски универсиади. През 2023-та бяхме поканени и постигнахме няколко призови класирания с хора, които никога преди това не бяха тренирали. Преборихме се и с много сериозна конкуренция.

  Защото жените станаха мъже, а мъжете жени. Това е видно още в ранна детска възраст.  Майките обгрижват момчетата твърде много докато са малки и те са по-разлигавени. Момичетата обратно станаха по-амбицирани, по-концентрирани.

  Имаме цяла група от дами в Тракийския университет, с тях работят Красимир и Веселин. Представителките на нежния пол са много мотивирани, сами пожелаха да се занимават с бойни спортове.

  Темата за хранителния режим в днешно време стана твърде комерсиална и се превърна в бизнес, за който всеки втори човек се изказва  едва ли не от позицията на водещ експерт. Хранителният режим е строго индивидуален за всеки отделен организъм. Важна роля тук играят метаболизмът и физиологията. Хранителният режим трябва да стъпи на здрава основа, а не на сегашната масовост. Всеки трябва да си прави равносметката как организмът да поема храната, как ще я усвоява и как ще я отделя. Всеки организъм е индивидуален, затова е и склонен към определен спорт.

  На Запад хората си правят кръвни изследвания. В зависимост от това коя е кръвната им  група се научават и как да се хранят правилно. Много е важно да усещаме тялото си и така да знаем как да го поддържаме с тренировки.

  Масово деца на 14-15 години си правят диети, което за мен е противопоказно. Децата трябва да усвояват всички необходими храни, защото човешкият организъм расте до 21-22 години. Въпросът е в това не толкова с какво се храниш, а колко количество си изял. След това какво си направил за да изгориш калориите. Всеки организъм е индивидуален. Има хора с бърз и такива с бавен метаболизъм. Младите да спортуват правилно под грижата на специалист, за да  избегнат нежелани гръбначни изкривявания.

  Да сме здрави и да се уважаваме повече.

Дай Боже да не идва такъв момент. За това ще се борим.

От 86-та се занимавам с бойни спортове. От тогава до сега интересът към тях не е спаднал, напротив върви нагоре.

  За да се промени това е нужно ползотворно партньорство между треньори и родители.

  Стане ли на 14-15 години детето никой не може да го спре, ако иска да е в залата. То „гори“ там. Аз живея със спорта. Постоянно съм в залата. Това важи и за колегите ми.