Димо Бараков, член на УС на клуба по класическа борба Берое: РАБОТИМ МНОГО ДОБРЕ, РАЗВИВАЙКИ СЕ С МНОГО БЪРЗИ ТЕМПОВЕ

Димо Бараков

  Бизнесменът Димо Баракoв е част от УС на клуба по класическа борба Берое. Той бе любезен да сподели мнението си за новия спортен проект в Стара Загора и за развитието на родния спорт.

Как се роди идеята за създаването на спортния клуб по класическа борба Берое?

  – Работим вече няколко месеца, стартирайки буквално от нулата. Вече разполагаме с 54 деца в различните възрастови групи. Те биват обгрижвани от треньорите Деян Аврамов и Николай Николов. Президентът на клуба Милен Манов, аз, помощник треньорът Николай Ганчев и още един господин, който не е пряко ангажиран с тима, също се включваме в тренировъчния процес. Най-сериозна заслуга за съществуването на клуба по класичка борба Берое има неговият президент Милен Манов. Той е безкрайно деен и инициативен. Опитва да обхване целия организационен процес.

Какви участия в турнири ви предстоят?

   – Заявили сме участия в няколко надпревари. Ние сме „млад“ и нов клуб, а за жалост държавата не помага по никакъв начин на новите клубове. Това за мен не е нормално. Как искаме даден клуб да „проходи“, ако на старта не получава подкрепа от никъде? То е все едно работодател да си търси млад работник с 10-годишен стаж. Всички, ангажирани със спортния клуб по класическа борба Берое работим за каузата със собствени сили. Не бива да пренебрегваме обаче голямата помощ, която получаваме от ръководството на Община Стара Загора. Благодарим на кмета Живко Тодоров и на екипа му, че повярваха в нас. Кметът винаги е откликвал на проблемите на спортните хора в града. Той винаги е доказвал с дела, че обича спорта, но и че е социално ангажиран. Не всичко е икономика и бизнес. Спортът също е нужен на обществото. Той гарантира здрава нация и е инвестиция в нейното бъдеще.

С другия градски клуб – спортен клуб по свободна борба Берое делите залата в бившата Ученическа Спортна школа. Успявате ли да съвместявате тренировките?

   – Залата по борба беше реновирана с любезното съдействие на кмета Живко Тодоров. Много е трудно два клуба да съвместяват ползването на съоръжението. Масовостта в борбата не е проблем, а по-скоро щастие и говори, че интересът към борбата се разраства. Колегите от клуба в свободния стил работят прекрасно и това е много хубаво. В същата насока вървим и ние. Прогресивно се увеличават  децата, желаещи да тренират класическа борба. Явно тя е в кръвта на старозагорци. Проектът ни се радва на все по-голяма обществена популярност. Гордеем се, че напливът от желаещи да тренират при нас се увеличава. Базата става все по-тясна за спортуващите. Тя разполага с три тепиха, а можем да ангажираме малчуганите от 17:30 до 20 часа. Налага се да ги разделяме по групи с различни занимания, за да не си пречат и да се готвят пълноценно. За най-малките си борци сме обособили отделна заличка. Те изискват особено внимание и грижа, за да се научат на А,Б. Борбата е спорт, изграждащ най-вече физиката и чувството за поведение на тялото. Тя изгражда истинските умения в спорта, за това се учудвам, че по-възрастните поколения се страхуват за здравето на децата си, ако те искат да се занимават с борба. Много по-опасно обаче е деца с малко тренировки зад гърба си да се пускат в участия на турнири и състезания. Деца без двигателна култура нямат място в спортните надпревари. Борбата учи преди всичко на двигателна култура, започвайки от кълбо напред, кълбо назад, кълбо на страни. Едва тогава започваме да оформяме раменния пояс на подрастващите. После оформяме вратните мускули, които са сред най-важните в човешкото тяло. Едва когато се убедим, че детето е укрепнало, започваме да му показваме технически действия и тънкости. Съветът ми към родителите е да записват децата си най-напред на спорт, който ще им даде основата, после те сами ще се насочат към предпочитаната от тях дисциплина. Без правилна основа и двигателна култура, спортът е немислим. Според мен е най-правилно би било да ангажирате детето с организирани спортни занимания по борба не по-рано от 7-годишна възраст.

Как в борбата се борите с набиращите все по-широка популярност бойни спортове?

   – Конкуренция е силна дума. Борбата е в основата на бойните спортове, същевременно обаче коренно се различава от тях. Борбата не предразполага чак толкова към тежки травми, както бойните спортове. Според мен заниманията с тях трябва да стартират в по-напреднала детска възраст. Въпрос на избор от страна на спортуващите. Всяко дете, занимаващо се с какъвто и да е спорт е радост за нас спортните люде.

Как гледате на идеята класическата борба да отпадне от програмата на летните олимпийски игри и да бъде заменена от считаната за по-атрактивна плажна борба?

   – Коментари за замяната на класическата борба с плажна сред олимпийските спортове може и да има. Въпросът обаче никога не е бил поставян сериозно на масата за разисквания. Класическата борба не може да отпадне от олимпийското движение, защото е сред основоположниците му. Плажната борба е много интересна и атрактивна. И то не толкова със случващото се на пясъка, колкото със ставащото в страни от арената на събитията. В плажната борба има повече шоу елемент, за да се привлече повече публика. Тя е съпътствана с музика и плажни барове в страни от борбите в търсене на аудиторията. Плажната борба по никакъв начин не може да измести класическата борба. На местно ниво по-компетентен по темата плажна борба е международният съдия по борба Димитър Чифудов – младши. Фамилия Чифудови имат безспорен и огромен принос за развитието и запазването на старозагорския спорт през годините. Изграждането на съоръжения за плажна борба не е трудно, а и не е скъпо. Ако спортът се популяризира и комерсиализира допълнително, не изключвам изграждането на още съоръжения и в Стара Загора, по подобие на наличното на стадион „Трейс Арена“. Спортният клуб по класическа борба Берое цели да изгради борци в класическия стил. Сами те решават дали ще се насочат към плажната борба. Партнираме си с колегите от клуба по свободна борба Берое и ще продължим да го правим. Разделение в старозагорската борба няма. Работещите в двата клуба сме близки приятели. Борците – били те свободняци или класици, винаги са били и ще бъдат едно цяло. Просто колегите развиват свободния, а ние класическия стил. Ние искаме в Стара Загора да има класическа борба. Имаме визия за развитие на нашия клуб. Знаем какви цели гоним и работим за постигането им.

Какви са амбициите на клуба в дългосрочен план?

   – Ние сме много амбициозен екип. Визията ни за клуба, който изграждаме е дългосрочна. Първи треньор съм на носителите на не малко шампионски титли от международната сцена Христо Маринов и Явор Янакиев. Те не са просто старозагорци, а са последните етнически българи, носили сериозни успехи за мъжката ни борба. Явор Янакиев е и бронзов медалист от лятна олимпиада. Амбицията ни е чрез нашия клуб,  градът ни отново да стане люлка за шампиони на международно ниво в класическия стил. Стара Загора има сериозни традиции в класическата борба. Можем и трябва да ги възродим.

Срещате ли подкрепа от страна на бизнеса в издръжката на клуба?

   – На този етап с колегите издържаме клуба с лични средства и напълно „прозрачно“. Клубът не е създаден с комерсиална цел. Всички ангажирани с него, в това число и треньорите не се препитават чрез клуба. Правим всичко от любов към спорта. Разбира се, че той струва пари. На този етап успяваме да обезпечим клуба финансово. Всеки желаещ да помага за развитието на класическата борба е добре дошъл при нас.

Ще се включите ли в новия турнир „Старозагорска  слава“?

  – Той ще е само в свободния стил. Гледаме към следващите си изяви, в зависимост от готовността на възпитаниците  ни.  Ние сме много нов клуб. Имаме момчета, които вече се включват в състезанията, но имаме и такива, които тепърва прохождат в борбата и никога не са се занимавали с нея. Даваме им основата и искаме да укрепнат. Не целим да трупаме точки, които федерацията дава за участие в състезанията и цената за това да е здравето на децата ни. Не е оправдано състезатели с малък опит да се пускат в сериозни спортни изпитания. Това може да ги травмира за цял живот.

А може ли да ги откаже от спорта?

   – Ако дадено дете се откаже от борбата, значи че тя не е за него. Борбата е мъжки спорт. Не случайно едни от най-успелите бизнесмени в най-новата история на България са минали през борбата. Борците са успешни и силни хора. Нашият спорт не допуска отказ при първата трудност. Далеч сме обаче от мисълта да трупаме точки на всяка цена. Важно е преди всичко здравето на децата.

Имате ли деца, които са възпитаници и на старозагорското спортно училище „Тодор Каблешков?

   – Да, 8 на брой. През новата учебна година очакваме тази цифра да се увеличи поне с 4-5 деца. Развиваме се динамично. Проектът ни не е просто траен, а постоянен. Не сме клечка кибрит, която бързо пламва и бързо изгасва. Искаме да произвеждаме стойностни борци, затова и не бързаме с резултатите. Искаме да селектираме качествени деца, които не „прегарят“ в спорта. Покрай качествените кадри могат да се развият и тези с ограничени на пръв поглед спортни заложби.

Бихте ли селектирали деца извън Стара Загора и региона?

   – Твърдо, не. Нямаме желание да даваме път на деца от други области на страната. Има опасност развием ли ги, те да отидат да се борят за друг клуб още при първото отправено им подобно предложение. Изграждането на един състезател за високо спортно майсторство не е евтино. В него инвестира и общината, давайки спортната база на клубовете безвъзмездно и поемайки консумативите по поддръжката й. Не е нормално в изграждането на един спортист да е впрегнат толкова материален и финансов ресурс, а после плодовете на успехите му да ги бере не родният му, а друг клуб. Един наемник никога няма да милее за клуба си както неговата рожба. Който няма сантименти към клуба си и не го носи в сърцето си, никога няма истински да милее за него. По тази причина кадровата политика на клуба по класическа борба Берое е насочена само към деца от старозагорски регион. Не бихме върнали никой, който желае да тренира и е от друга част на страната. В такъв случай обаче не се обвързваме с дългосрочна инвестиция към въпросния състезател.

На 10 март във Варна предстои избор на ново ръководство и на нов президент на федерацията ни по борба?

   – Личното ми мнение, с което не искам да ангажирам клуба е, че сегашното ръководство, начело с Христо Маринов, ще бъде преизбрано за нов мандат. Волята на делегатите на клубовете на събранието и времето ще покажат дали съм прав.

 Мнението Ви за скандала на държавния шампионат във Враца, в който част от клубовете ни в класическия стил бойкотираха националния селекционер – руснака Сослан Фарниев?

  – Скандал, бойкот или протест, както искате го наричайте, но случилото се бе силно преекспонирано и според мен няма да се повтори. Клубовете са прави. Сослан Фарниев няма право еднолично да променя регламента и жребия в състезанията от родния календар.  Това е в правомощията само на УС на федерацията ни по борба. Руснакът самоволно пренебрегна жребия и направи нов такъв, за да покаже, че последната дума е само и единствено  негова. Направи  го и за да даде шанс на натурализираните чужденци да стигнат максимално напред в надпреварата осигурявайки им леки съперници. В борбата не признаваме нищо друго освен първото място и международните успехи. В продължение на дълги години обаче родната борба бе оставена на произвола на съдбата. Явно отговорните фактори в държавата са вярвали, че успехите ще продължат да идват и без сериозна подкрепа и когато те изведнъж секнаха, се наложи да натурализираме чужденци, за да се радваме на медали отново. Задавали ли сте си въпроса защо случилото се във Враца става сега, а не преди 4-5 години? Отговорът ми е следният. Гриша Ганчев и останалите финансови благодетели на борбата ни са били прави да натурализират чужденци за националния отбор, главно от бившите съветски републики. Наличието им създава конкурентна среда в българската борба и качеството й се вдига. Титулярните места в отделните категории вече не са запазени само за натурализираните чужденци, които до скоро побеждаваха в турнирите на местно ниво често дори без да излязат на тепиха, защото нямаха достойни конкуренти. Случилото се във Враца е „сигнална лампа“, че етническите български борци вече са готови да опонират със спортни аргументи на наемниците и да се борят за място в националния отбор. Проблемът е, че руснакът се е държал  арогантно към колегите си от родните клубове. Търсене на евтина сензация са приказките, че изисквал от българските състезатели да говорят само на руски по време на лагерите на националните отбори. Случилото се във Враца не е скандал, а „буря в чаша вода“. То за пореден път доказа, че българските борци са изключително задружни. Накърнят ли се правата на един клуб, всички скачат в негова защита и защото са наясно, че времената за спорта ни са много тежки, a финансовата издръжка на клуб на високо ниво е нелека задача. Твърдо стоя зад думите си, че скандал в класическата ни борба няма. Руснакът по народност и български национален селекционер си подаде оставката в качеството си на такъв. Тя обаче не бе приета. Сослан Фарниев дойде в България благодарение на Гриша Ганчев и е треньор на олимпийския шампион Симон Новиков. Фактите и резултатите говорят в полза на това, той да остане на поста си в държавния тим. Позволявам си да запитам истинските радетели  на родната борба: „Приятели, мислите ли, че при положение, че когато преди години държавата буквално ни изостави, щяхме да говорим за българска борба сега, без подкрепата на Валентин Йорданов и на Гриша Ганчев?“. Моят отговор е – не. Страстите в класическия стил ще утихнат. Още повече, че световната борцова федерация въведе правило, че всяка държава може да бъде представлявана на големи форуми от не повече от двама натурализирани състезатели и от максимум един на лятната олимпиада. Така, че и тези наши колеги, които искат повече етнически българи в националните гарнитури, получават своето. Скандал няма и не бива да има. Не трябва да се подвеждаме излишно по теми, които биха повели борбата ни по лош път. Христо Маринов е изключително интелигентен представител на нашия спорт. Изключително добър е и като човек. Не е отказал помощ на никого. Старае се да угоди на всички. Прагът му на търпимост е изключително висок, дори и към най-сериозните му опоненти. Като действащ президент на федерацията ни по борба се старае да лавира, защото почти всеки клуб е с някакви претенции, а в собствените си очи, всеки човек е специалист по всичко.  Моето уважение към Станка Златева, която е един от основните претенденти за президентския пост в борбата ни. Успехите й като спортист са безспорни. Тя обаче още не се е доказала като управленец, а както знаем в повечето случаи големите спортисти се провалят като спортни шефове. Друг е въпросът дали тя иска да стане национален селекционер в женската ни борба. Нейно право на избор е дали да пусне състезателките от своя тим на лагера на националния отбор или не. С една подготовка те няма да станат повече или по-малко боркини. За всеки състезател трябва да е чест да бъде извикан в националния отбор. Това е стъпка напред в кариерата и развитието му.  И като наставник по борба Станка Златева има много още какво да доказва. Да си такъв понякога не е призвание  дори на най-успелите спортисти.

Много близки до борбата хора  са на мнение, че реформите в този спорт у нас са неизбежни?

  – Световната федерация по борба направи реформата с въвеждането на квоти лимитиращи броя на натурализираните спортисти, които всяка държава може да ползва на международния тепих. Повече от това няма как да искаме. Ако някой от етническите българи не може да надвие натурализиран борец в състезанията от вътрешния календар, как да очакваме, че ще представлява успешно България при още по-жестоката  конкуренция  на международно ниво. Претенциите за квоти в националния отбор се защитават най-добре на тепиха. В спорта времето на местния шовинизъм мина на заден план. На сериозното състезание отиват най-подготвените, независимо от етническата им принадлежност. Иначе успехи и пари, няма. Времето когато само български състезатели и треньори носеха медали и спортна слава на родината ни остана далеч в миналото. От демократичните промени насам държавата е хвърлила спорта борба на произвола на съдбата и с минимално финансиране. Нейно право е да се спасява както може.

Как гледате на идеята за изграждане на национални центрове по борба за млади таланти в няколко български града, от които да бъдат селектирани родните представители на тепиха за летните олимпийски игри в Лос Анжелис 2028?

  – Ако се случи би било много добре. Звучи много хубаво. По мое мнение обаче това е повече на основата на добрите намерения, отколкото на реализацията. Такъв проект би имал смисъл и би се реализирал трайно само с държавна финансова подкрепа. Иначе трябва пак да се търсят пари от спортен меценат с добро сърце. Моделът би бил 100% работещ, но ми звучи по-скоро фантастично. Трудно изпълним е, защото подобни центрове значат целогодишен тренировъчен лагер. Това освен, че поглъща много ресурси води и до въпроса: „Кой съвременен родител ще си пусне детето далеч  от дома за цяла година?“

Как бизнесът може да бъде стимулиран да помага на спорта. Нужен ли е на България нов спортен закон?

  – Въпросът следва да се разглежда от две страни. Държавата се издържа от данъци. Аз харесвам формулировката на икономиста доц. Григор Сарийски за данъка: „Данъкът е това нещо, с което си купуваме нещото, което не можем да си купим“. Според мен данъчните облекчения няма да стимулират бизнесмените да дават повече пари за спорт. Тях определям като неработещ и порочен модел за родните условия. Той ще ощети държавната хазна и ще създаде порочна практика. Пари, уж дарени за спорт, ще отиват другаде. По мое мнение е по-добре е да има нов закон и нова държавна политика за спорта. Спортовете у нас трябва да се разделят на национални и спортове, в които гоним развитие. Към националните, чието финансиране  следва да е с приоритет, отнасям борба, бокс, вдигане на тежести, художествена гимнастика, акробатика, джудо и самбо. Те не просто носят медали за България. В тях все още можем да се конкурираме на световно и на европейско ниво. Доказано е във времето, че към тези дисциплини нацията ни е генетично предразположена. Ето защо все още те ни носят медали и не е нормално да им намаляваме финансирането, а да даваме маса пари за бутикови спортове с уж престижни, но кухи класирания, в които често нямаме и традиции. В спорта няма скрито, покрито. Резултатите и медалите са видими и  говорят вместо цифрите и „сухата статистика“. Само, където има големи успехи и правилна работа, е редно да има и подобаващо държавно финансиране. Много се възмущавам от приказките, че сме прекалено малка държава, за да искаме да имаме работеща икономика и успешен спорт. По население България е по-голяма от половината държави в Европа и света. Вече и икономически може да се конкурира с немалка част от тези от тях, които доскоро определяхме като развити. България се развива много бързо в икономическо отношение. Периферна икономика сме на Запада. Произвеждаме продукти, без които той не може.  Животът у нас в момента е в пъти по-хубав от този в редица европейски водещи държави. И е по-спокоен, и е по-уреден. Социалното разделение между хората на Запад е много по-голямо и страшно от това у нас.

За или против изграждането на многофункционална спортна зала в Стара Загора?

  – Голямата зала винаги би била предимство за града. Наскоро в „Общинска зала – Стара Загора“ (бивша „ДЗУ“) проведохме държавно първенство при мъжете, каквото не е имало тук от десетилетия насам. Дължим много за случването му на Живко Тодоров и на Христо Маринов. Споменатото от мен съоръжение обаче не е подходящо за арена на големи събития, а по-голяма спортна зала в града няма. Стара Загора има нужда от многофункционална спортна зала. Стане ли тя факт, не изключвам възможността да сме домакини на два сериозни турнира по класическа борба. Вярвам, че проектът ще се реализира. Голям град, като нашия, заслужава многофункционална зала.

Оптимист ли сте за бъдещето на старозагорската класическа борба?

  – Клубът ни е на прав път. В него се работи много добре. Развиваме се с изключителни темпове. Селектираме качествени състезатели сред подрастващите. На подобаващо ниво са и техните треньори. Вярвам, че ще продължим да се развиваме в тази насока, което ще наложи, привличането на още квалифицирани кадри сред наставниците. Стара Загора има богати традиции в класическата борба. Ще ги съхраняваме и развиваме. Не споделям тезата, че съвременните деца нямат афинитет към спорта. Виждам, че страстта им към високите технологии отмина. Все повече малчугани у нас обръщат поглед към спорта. Често те се ангажират със занимания в няколко спорта едновременно. Нерядко към това ги подтикват и родителите. Призивът ми към родителите е да стимулират и обичат своите рожби. Ще си позволя да завърша с цитат на полския лекар, педиатър, писател и педагог Януш Корчак:

 „Обичай своето дете, такова каквото е – неталантливо, неуспешно, обичай го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, защото детето – това е празник, който все още е с теб.

  Не очаквай твоето дете да бъде човекът, който си ти, или който искаш да бъде. Помогни му да стане себе си, а не теб“!