ТЕНЬО МИНЧЕВ КАПИТАНЪТ, СТЪЛБ В НАШАТА ОТБРАНА
Теньо Минчев
Теньо Минчев е бивш футболист, изявяащ се като защитник и дефанзивен полузащитник. Роден е в село Любеново, Старозагорско. Има 4 мача за „А“ националния отбор. Теньо Минчев е баща на Симеон Минчев, също играл за Берое.
Футболна кариера
Започва кариерата си в Енергетик (Гълъбово) (1970-1972).
Дълги години играе за тима на Берое (1972-1984, 1985/пр.-1987). С отбора на Берое е шампион на България през 1986 (когато е и капитан на тима), бронзов медалист през 1972, финалист за Купата на Съветската армия през 1973, 1979 и 1980 и двукратен носител на Балканската клубна купа през 1983 и 1984 г.
За Берое има 11 мача в евротурнирите (2 за КЕШ, 5 за КНК и 4 за купата на УЕФА).
През 1984 г. и през 1987-1988 носи екипа и на Локомотив (Стара Загора).
През 1986 г. интерес към него проявява тима на съветския Криля Советов (Куйбишев), но тогава на Берое предстои участие в Евротурнирите и клубът не се разделя с капитана си. Все пак през август 1988 г. председателят на областния спортен комитет в Куйбишев Владимир Заворин успява да договори трансфера на Минчев в Криля. Така Теньо става първият чуждестранен футболист в Съветското първенство. Първия си мач за новия клуб защитникът записва на 23 януари 1989 г. За 1 сезон записва 39 мача във всички турнири и отбелязва 2 гола. Скоро обаче прекратява кариерата си поради травми.
Треньорска кариера
Бивш треньор на Локомотив (Стара Загора), Розова долина, Берое, Тракия (Коларово) и Тунджа (Ягода). Преподава в Руската гимназия в Стара Загора. Почетен председател е на клуба на ветераните на ПФК Берое. Капитан е на шампионския тим на зелено-белите през 86-та.
Днес капитанът на футболните беройци от 86-та Теньо Минчев празнува рожден ден. Той навършва 71 години.
„Теньо Минчев капитанът, стълб в нашата отбрана“, гласеше популярен рефрен на зелено-бялата агитка от миналото.
„Запалих се по футбпла гонейки топката из поляните в родното ми село- Любеново- Община Раднево. Тогава изобщо не съм вярвал, че ще стана шампион на България и ще стигна до международната сцена“, каза Теньо Минчев, играл с беройския екип срещу грандове като Ювентус и Динамо (Киев).
„Преди шампионския сезон никой не ни беше поставил за цел да триумфираме с титлата. Ние повярвахме, че можем да го сторим след победата ни над Етър в Попово, заради наказанието на болярите с лишаване от домакинство. Мобилизирахме се и успяхме. Много приказки се изприказваха за загубата ни от основния ни конкурент Ботев (тогава Тракия) в Пловдив с 8:1. Истината е, че много футболисти от отбора ни получиха хранително натравяне преди двубоя, а и съдията им даде няколко дузпи и извади червени картони на наши играчи. За титлата ни дадоха малка парична премия, две щайги с грозде, чифт маратонки и плат за костюм.
Ботев се ползваше с облаги от футболната федерация, гарантирани от нейния председател и техен привърженик Иван Щпатов. Те бяха военен отбор и можеха да разчитат на подкрепата на другите силни военни отбори у нас по онова време – ЦСКА, Славия, Сливен, Черно море и Ботев (Враца). Играчите им, на които им предстоеше отбиване на военна служба бяха освободени, а нашите футболисти Радко Калайджиев и Кольо Ганев тогава ги прибраха в казармата. Изобщо, не бяхме равнопоставени с „канарчетата“ в борбата за титлата. Хубавото е обаче, че в крайна сметка ние я спечелихме и успяхме да зарадваме цяла Стара Загора“, отбеляза славният капитан.
ИЛИАН ИЛИЕВ – ВАРНЕНСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ
Днес 58 навършва един от най-успешните треньори в най-новата история на ПФК Берое Илиан Илиев.
През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата за треньор номер 1 на България за сезон 2009 – 2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.
След триумфа с първата във витрината на беройци купа на България, Илиан Илиев изведе беройци до първата им турнирна изява на стария континент през 21 век. Съперникът за Лига Европа е австрийският гранд Рапид (Виена). Преди сблъсъците Берое е раздиран от вътрешни проблеми, а варненският му наставник се прибира в морската столица. Връща се по-късно под „Аязмото“ и сглобява бързо нов отбор само от българи. Тази команда е принудена да приеме коравия Рапид в първи мач от общия им дуел на „Герена“, защото стадионът в Стара Загора не отговаря на европейските изисквания. Селекцията на заралии е експериментална, но подкрепяна от над 5 000 верни свои привърженици стига до бойко реми- 1:1,а попадението за символичните домакини е дело на централния нападател Владислав Златинов.
МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ФЕН НА БАЙЕРН (МЮНХЕН)
От повече от седмица светът е в плен на първенството на планетата по футбол. Така е и за директора на Областна дирекция „Земеделие“ Камен Кършибрадов, който е отявлен привърженик на немския национален отбор и на баварския колос Байерн (Мюнхен).
„Гръмката победа на Германия над Кюрасао със 7:1 не ме заблуждава. Успехът е убедителен, но той не беше постигнат срещу сериозен опонент. Всеки голям триумф обаче носи радост на феновете. Особено, когато е постигнат на най-големия футболен форум, какъвто е световното първенството, той се помни дълго и остава за вечни времена“, откровен е Камен Кършибрадов.
По думите му резултатът 7:1 е леко историческо намигване за друга стряскаща победа на германците със същото голово изражение, но над Бразилия, на полуфинала на световния шампионат през 2014-а, на който именно кариоките са домакини.
„За Германия целта на всеки форум винаги е участие във финала. Ни повече, ни по-малко. Единственото слабо звено в сегашната формация на Бундестима е липсата на изявен централен нападател“.
ХРИСТО БЕЛЧЕВ НА 75
Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.
Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.
Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.
Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.
Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.
Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.
