НА 80 КАТО НА 30
Борис Киров
Днес рожден ден празнува легендарното крило и бивш треньор в ДЮШ на Берое Борис Киров, навършващ 80 години. На него и на друг беройски славен ветеран доц. Георги Белчев, лазарниците не им личат.
Още помни когато „Берое“ постига една от най-паметните победи в историята си, надделявайки над испанския колос „Атлетик“-Билбао в първи осминафинален двубой за Купата на носителите на купи (КНК). Кръг по-рано, възпитаниците на Иван Танев не срещат проблеми срещу люксембургския „Фола“ и побеждават в двете срещи категорично със 7:0 и 4:1.
Срещу „Атлетик“-Билбао първият двубой, игран в Стара Загора пред 30 000 зрители, завършва с категоричното 3:0 с попаденията на Димитър Димитров, Жеко Желев и Методи Бончев. На 7 ноември е реваншът в Испания. „Атлетик“ надделява с минималното 1:0 след спорна дузпа, но и това не помага на „иберийците“ да отстранят беройци. Тогава 28-годишният Борис Киров записва пълни 90 минути и в двата двубоя.
Борис Киров е роден на 7 април 1945 г. в село Бъзовец, област Монтана и е играл на поста дясно крило. Футболната си кариера започва в „Горубсо“-Мадан, а през 1967 година преминава в „Берое“, чиито цветове защитава цели 13 сезона. От 1983 година насам е треньор в детско-юношеската школа на клуба.
„Преди да се изправим срещу „Атлетик“-Билбао, трябваше да премерим сили с други доказани имена на футболната карта на Европа, спомня си днес Киров. В сравнение с тях ние все още бяхме начинаещ отбор в евротурнирите, но въпреки това съумявахме да надиграем съперниците. В щаба на „Атлетик“ бяха убедени, че ще ни елиминират лесно. Мачът беше изключително труден. Противникът заигра твърдо и грубо от началните минути, което несъмнено се отрази на психологическата ни настройка и навлязохме със страх в срещата. В крайна сметка не се оставихме да ни пречупят и устремът ни към победата ни помогна бързо да се адаптираме. Успяхме да ги подчиним с три безответни попадения. Излязохме от с голяма доза оправдано самочувствие, което бе от изключителна важност и занапред. Едва след края на срещата усетихме сладкия привкус за триумфа и повярвахме, че наистина сме един добър отбор. Ако трябва да отлича някого от целия отбор, то човекът с огромна заслуга за този успех бе стражът Тодор Кръстев, който тогава изигра най-силният двубой в кариерата си. За мен той бе истинският герой и играч на мача“, категоричен е Киров.
„Не трябва да забравяме, че по това време ние играехме за премии по 20 долара, а противникът – приблизително за пари, развяващи се на един автомобил“, спомня си още славният ветеран. „Разликата беше огромна, но когато се играе с любов, а не само заради финансовата облага, плодовете на труда са по-сладки. Мачът бе изпълнен с груби действия от страна на гостите, като дори вратарят Кръстев доигра последните минути на срещата с комоцио, а аз получих тежък удар в главата. Две седмици по-късно в реванша в Испания съдийството бе в наш ущърб. Арбитърът отсъди много спорна дузпа за „Атлетик“, но дори и тя не помогна да ни отстранят след солидния аванс от първия двубой“, допълва Киров.
ИЛИАН ИЛИЕВ – ВАРНЕНСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ
Днес 58 навършва един от най-успешните треньори в най-новата история на ПФК Берое Илиан Илиев.
През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата за треньор номер 1 на България за сезон 2009 – 2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.
След триумфа с първата във витрината на беройци купа на България, Илиан Илиев изведе беройци до първата им турнирна изява на стария континент през 21 век. Съперникът за Лига Европа е австрийският гранд Рапид (Виена). Преди сблъсъците Берое е раздиран от вътрешни проблеми, а варненският му наставник се прибира в морската столица. Връща се по-късно под „Аязмото“ и сглобява бързо нов отбор само от българи. Тази команда е принудена да приеме коравия Рапид в първи мач от общия им дуел на „Герена“, защото стадионът в Стара Загора не отговаря на европейските изисквания. Селекцията на заралии е експериментална, но подкрепяна от над 5 000 верни свои привърженици стига до бойко реми- 1:1,а попадението за символичните домакини е дело на централния нападател Владислав Златинов.
МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ФЕН НА БАЙЕРН (МЮНХЕН)
От повече от седмица светът е в плен на първенството на планетата по футбол. Така е и за директора на Областна дирекция „Земеделие“ Камен Кършибрадов, който е отявлен привърженик на немския национален отбор и на баварския колос Байерн (Мюнхен).
„Гръмката победа на Германия над Кюрасао със 7:1 не ме заблуждава. Успехът е убедителен, но той не беше постигнат срещу сериозен опонент. Всеки голям триумф обаче носи радост на феновете. Особено, когато е постигнат на най-големия футболен форум, какъвто е световното първенството, той се помни дълго и остава за вечни времена“, откровен е Камен Кършибрадов.
По думите му резултатът 7:1 е леко историческо намигване за друга стряскаща победа на германците със същото голово изражение, но над Бразилия, на полуфинала на световния шампионат през 2014-а, на който именно кариоките са домакини.
„За Германия целта на всеки форум винаги е участие във финала. Ни повече, ни по-малко. Единственото слабо звено в сегашната формация на Бундестима е липсата на изявен централен нападател“.
ХРИСТО БЕЛЧЕВ НА 75
Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.
Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.
Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.
Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.
Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.
Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.
