БЕРОЕ ИЗЛИЗА КАТО ФАВОРИТ В БИТКАТА ЗА ТРАКИЯ

             Който се притеснява от изхода в утрешния сблъсък между Берое и пловдивския Ботев от гледна точка на старозагорци, няма право. Заралии били „дантелени“. Нямали халф, казват скептиците. Ами, че какво чак толкова има в отбора на канарчетата? Нищо и половина. Ивелин Попов и Тодор Неделев вече са престарели. Повече искат на терена, отколкото могат. Димитър Митков е централен нападател с малко голове. Върнатият от италианския гранд Интер уж талан Никола Илиев е резерва дори и в тази експерементална формация на жълто-черните. Хърватинът Солдо е син на баща си Звонимир, а ако Андрей Йорданов беше наистина качествен футболист, той отдавна нямаше да е в Пловдив. Човекът във форма при ботевци е само Николай Минков, но едно канарче пролет не прави.

               Та, от този Ботев ли ще се плашим, ние под „Аязмото“? Едва ли трябва. Знаем го ние прехваления им наставник Николай Киров. Под негово ръководство Берое едва не загуби елитния си статут. Разбрахме, че прякорът му е Белият, просто защото е бял като платно преди всеки мач. Гледа в една точка и е безпомощен в решенията си. И стига са ни плашили с великата публика на Ботев. Често сме я чували да мълчи, когато отборът й губи. Уж е велика, пък и тя си избира мачовете, на които да ходи. На стадиона е, когато в двубоя има заряд и тръпка. Няма я, когато те липсват. Берое трябва и може да победи Ботев. Момчетата на Виктор Басадре влизат в сблъсъка след успех над Септември в София. А Ботев падна у дома от столичния Локомотив. Берое има в редиците си Салидо, Алгара и Пинеда. Това трио може да изненада неприятно всеки противников отбор у нас. Пък какво остава за събрания на магия Ботев. Да, той не умира, но изпада.