Вицесветовният шампион с националния отбор на България от първенството на Планетата по волейбол при мъжете Във Филипините,  Руси Желев закратко бе в родната Стара Загора. Бившият капитан на волейболен клуб Берое 2016 ще продължи клубната си кариера в италианския отбор Мачерата, на второто ниво в мъжкия волейбол на Апенините.

Как се предпазихте от главозамайване след всяка победа на световния форум?

  – Мислихме само и единствено за волейбол. Бяхме улисани в изявите си на игрището. Фокусирахме се единствено в игрите си, абстрахирайки се от еуфорията, която носят те в България. Наставникът ни предварително ни помоли да стоим далеч от социалните мрежи. Да сме здраво стъпили на земята и да мислим само за следващия мач. Не ни беше лесно. Всяка една победа беше изключително ценна за нас.

Победата над САШ  на четвъртфинала ли беше решаващ, за  да стигнете до последния мач на големия форум?

   – Определено. Първоначалната ни цел обаче беше да излезем от предварителната си група и да продължим напред. Знаехме, че Германия и Словения са много стойностни отбори. Те бяха част от Волейболната Лига на Нациите. Участваха и на Летните Олимпийски игри в Париж 2024. Очертаваше се равностойна група, която за радост безпроблемно преодоляхме. Осминафиналът срещу Португалия го взехме с категоричното 3:0 гейма. Триумфът ни изглеждаше лесен, защото противникът ни беше респектиран от нас, усещайки силата ни. Срещу САЩ, дори при получилия се пасив от 2:0 гейма, на сто процента вярвахме, че сме способни на обрат. Изчаквахме те да спрат да играят така добре, както стартираха. Шансът ни за пробив дойде в третия гейм. Тогава го грабнахме и в нито един момент до края на двубоя не дадохме на противника да мисли за крайния успех. Късметът също беше с нас. Имахме нужда от него и се оказахме  победители.

Победата на полуфинала над Чехия с 3:1 изглежда дойде лесно?

    – Това беше най-слабият ни мач на световното първенство. Ако не се лъжа допуснахме над 20 грешки при сервис. При други обстоятелства след толкова много слабости в този компонент от играта е трудно да се спечели мач. Вероятно успокоението в чешките редици, за това, че вече са на полуфинал и са постигнали нещо голямо и неочаквано за самите тях в известна степен бе в наш плюс. Чехите дойдоха на световното като отбор от четвърта урна. Предварителните очаквания бяха, те рано да отпътуват към Прага, без дори да запишат победа. Играта им не е никак лоша. Ние обаче притежаваме повече индивидуална и отборна класа. Доказахме го и на игрището.

Във финала дадохте сериозен отпор на Италия?

  – В мача срещу адзурите им предложихме много борба. Може би спортният шанс ни липсваше в първите два гейма. До самия край се движехме на близка точкова разлика, спрямо тях. Те изпълняваха много силен и като удар и като тактика сервис. Това ни затрудняваше през целия мач и им позволи да ни държат на 3-4 зад себе си във всеки гейм. Сервисът реши финала в полза на адзурите. Това го знаехме предварително. Сервисът и посрещането са определящи в съвременния волейбол. Тренирахме ги непрестанно през последните пет месеца. Ще продължаваме да го правим. Надявам се на още по-добри резултати в бъдеще.

Добро представяне на следващите Летни Олимпийски игри ли е следващата цел пред българския мъжки национален волейболен тим?

   – Това ни е цел номер едно още от преди година-две. Всички състезания преди лятната Олимпиада са възможност да се изкачим в световната ранглиста и да вземем виза за САЩ. Във всяко състезание участваме с мисълта за победа. Световната ранглиста задължава отборите само да побеждават. Всяка загуба отнема точки и може да е фатална. Вече сме с десет позиции по-напред. Мисля, че сме на 9-а позиция в световната ранглиста. Рано ни е за сметки. Още не е ясно колко континентални квоти ще трябват за попадане на Лос Анжелис 2028.

В предишно интервю се пошегува, че на София ще й е нужен по-голям площад, за да ви приветства като Олимпийски шампиони?

  – Нека първо да се класираме за Олимпиадата. Бъдещето ще покаже колко реалистично е пожеланието  ми. Сметката показва, че ако европейски отбор се класира на Олимпиадата, отива там, за да я спечели. Европейските отбори са на изключително високо ниво. Доказа го изявата им на Световното първенство. И четирите отбора-полуфиналисти бяха от стария континент. В Европа почти всички играят силен волейбол. Европейското е много по-равностоен турнир, в сравнение със Световното първенство.

Във Волейболната Лига на Нациите игра на непривичен пост, като либеро?

  – Това беше изцяло ново предизвикателство за мен. Старши треньорът имаше нужда от мен на тази позиция. Докато той е треньор на националния отбор ще играя, на която позиция ме постави и ще давам всичко от себе си. Във ВНЛ постигнахме 6 победи от 12 мача. Срещу Иран не ни достигна малко свежест и опит за победа. В следващото издание на Волейболната Лига на Нациите обаче България ще излезе като фаворит.

Готови ли сте за големите бъдещи очаквания пред вас?

  – Да! Заявихме го пред събралото се множество на площад „Свети Александър Невски“. Ще даваме максимума си във всеки един момент буквално да „изкъртим“ противника.

На клубно ниво сменяш фланелката на Берое 2016 с тази на отбора на Мачерата от втора дивизия на Италия?

  – Последните ми три сезона в Берое бяха страхотни. Бяха с градация, която ни позволи да заемем две шести места, а в последното първенство на мъжкия ни волейболен елит да играем полуфинал срещу шампиона Левски. Бяхме на един гейм от триумф над сините и от поднасяне на една от най-големите сензации в първенството. В Стара Загора срещнах уникални примери на игрището. Научил съм много от тях – както от треньорите, с които съм работил, така и от състезателите, с които съм играл. Всички те много допринесоха за израстването ми като волейболист. Излизам да играя в чужбина, за да предизвикам себе си на ново място. В Италия играят много българи. Всички избират Ботуша, за да вдигнат класата си при жестока конкуренция.

Готов ли си за новото предизвикателство?

  – В Мачерата ме чакат от много време. Надявам се в рамките на две седмици да се сработя с момчетата и да встъпя в отбора с победи още в началото на своя престой.

Какви са амбициите ти на клубно и национално ниво през новия сезон?

  – За да съм добър в националния отбор, трябва да съм на ниво и в клубния си тим, защото конкуренцията сред трикольорите е огромна. Това е и голямо предимство за националния ни селекционер. Той може да избира между над 40 стойностни волейболисти. На моя пост от 13 волейболисти за световното заминахме само 5. Ще бъде много важно за мен да изиграя силен сезон със силна лична статистика в мачовете. Искам да се изградя като лидер в клубния си тим. Вече напредвам и с италианския език.

Как виждаш Берое без теб и Жасмин Великов в редиците му?

  – Сигурен съм, че Берое догодина ще е шампион. Или най-малкото ще играе финал в първенството. Остава само момчетата да го спечелят. Берое е селектирал изключително силен състав. Остава му само да трупа победи, особено в плейофите. Ще стискам палци на тима и ще следя всеки негов мач. Убеден съм, че Вили Чернокожев и съотборниците му ще се окичат с медал на родна сцена. Надявам се той да е златен и гарниран с титла.