ПЕТЬО ВИНКОВ, ПЕТЬО, АЛЕ!
Петко Винков
Днес рожден ден празнува един от последните големи любимци на беройската футболна публика – Петко Винков.
„Петьо Винков, Петьо, але“, е рефрен, който малко хора вече помнят. Още по-малко хора го знаят, но той е част от славния репертоар на истинския зелено-бял запалянко.
Сърцатият бивш десен бранител е родом от гурковското село Паничерево. Любопитен факт за него е, че спортният му път започва с борба.
„Бях в пети клас и вече една година тренирах на тепиха в родното ми село. Участвах в две състезания и явно съм впечатлил с изявите си, защото още като шестокласник ме поискаха в старозагорското Спортно училище „Тодор Каблешков“. Отидох там в дисциплината класическа борба при доказания специалист Петър Манев. Започнах от най-леката категория – 28 кг. Имах обаче много успехи. Постоянно редувах първо и второ място. Имам общо 16 медала като борец – 7 златни, 8 сребърни и 1 бронзов. Искарах в борбата общо 5 години. Имам и шампионска титла на България, като деветокласаник, в категория до 42 кг“.
„Аз обаче от малък съм запален по футбола. Няма как да е иначе. Паничерево е футболно село с богати традиции в този спорт. Освен мен от там са още бившият защитник на столичния Левски Иван Василев – Сусето, Георги Хашев и братовчед ми Иван Винков – Бекъма. Футболът ме влечеше наравно с борбата. И двата спорта ми се отдаваха. Още като бях 8-9-и клас разбрах, че и футболът ми е тръпка. Даже често сме играли мачове- борци срещу футболисти. Два пъти ние – масторите на тепиха, победихме тези на коженото кълбо. Не ги жалехме. Независимо дали се играеше с или без засади. В онези времена треньор на футболния Берое в моята възраст, набор 73 беше Иван Георгиев. Бате Шампо много ме искаше в състава си. Колегата му Петър Манев обаче не ме пускаше да се прехвърля във футбола. Бях шампион, носех медали. Как можеше някой да ме изтърве с лека ръка“, спомня си Петко Винков.
Страстта към футбола обаче надделява.
„Още преди да завърша Спортното училище, бях решил, че направя ли го, непременно ще се оттдам на царя на спортовете. Започнах в казармата, във военния отбор Армеец (Сливен). След отбиване на военната си служба бях за около месец в тима на Бенковски (Николаево). Оттам ме пратиха на проби в Локомотив (Стара Загора). Старши треньор на отбора тогава беше легендата Иван Танев. Той много ме хареса и заиграх при червено-черните в Югоизточната „В“ група. В третия ешелон, после носех и екипа на Свиленград. При митничарите изкарах около половин година.
„В края на 90-те се озовах сред професионалистите в Берое, които бяха част от „Б“ група. След като зелено-белите се свлякоха сред аматьорите, Станислав Танев ме взе в Олимпик (Галата). Останах там близо две години и половина. След това Олимпик стана част от елита и с други мои съотборници ни преотстъпиха в „Б“ група на Янтра (Габрово) в „Б“ група. Играл съм и за Ботев (Враца).
„После Берое и Олимпик се обединиха, през лятото на 99-а, в „А“ група. Върнах се в Стара Загора. Играл съм за почти всички отбори от града, които направиха име в последните години – Берое, Локомотив, Верея и Левски-Хюндай. Берое обаче ми е на сърцето. Имам стотина мача в елита със „зелената“ фланелка. Никога няма да забравя първия ни мач и победата ни над пловдивския Ботев с 5:2 под „Аязмото“. Стадионът беше препълнен. Градът беше зажаднял за футбол, след изгнанието сред аматьорите. Като видях претъпканите от терена трибуни си казах: „Тази невероятна публика заслужава много. Трябва да направим всичко възможно и да я зарадваме“. Феновете на Берое винаги са ме уважавали и обичали, защото се раздавах с всички сили за клуба. И до днес съм свързан с него.
„Играя при формацията на ветераните. Поритваме, забавляваме се, разнасяме славата на Берое у нас и по света“.
А колко сърцат беше Винков ли? Той игра в един мач на Берое срещу Литекс с гипс на ръката. Пробва и късмета си в аматьорските дивизии на Гърция. За него обаче Берое винаги ще е безспорният номер 1 във футболно отношение.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.
Васил Драголов: КЪДЕТО И ДА СЪМ С УДОВОЛСТВИЕ СЕ ВРЪЩАМ В СТАРА ЗАГОРА
Тежки наздравици за рождения си ден днес трябва да вдигне бившият футболист и някогашен изпълнителен директор на Берое Васил Драголов. С неговия гол в началните минути във вратата на Славия, пазена от Антонио Ананиев, беройци побеждават „белите“, за да триумфират с шампионската титла през 86-а.
„Заслужено грабнахме титлата тогава. Повярвахме, че можем да я вземем след победата ни над Етър в Попово с 2:1. Болярите бяха корав опонент и бяха наказани да ни посрещнат извън Велико Търново в този двубой. Подчинихме ги и това ни даде криле да станем шампиони. Радостта в очите на старозагорци след последния съдийски сигнал на двубоя ни срещу Славия е още пред очите ми. Хората бяха буквално полудели от радост. Тогава имах малък лек автомобил Лада. Бях на градския площад с него, а вътре освен мен бяха още съпругата и двамата ми синове, а събралото се множество вдигна автомобила във въздуха и го понесе из площада. После заминах с националния отбор за участие на Световното първенство в Мексико“.
„Роден съм в Катуница. В Берое дойдох през 1980 година, като възпитаник на Спортното училище в Пазарджик, по настояване на тогавашния беройски ръководител Бончо Мерджанов. Професионалният ми път във футбола ме отведе на много места у нас и по света“.
