СТАНИСЛАВ ТАНЕВ: ДАНО БЕРОЕ ДА ОСТАНЕ В ЕЛИТА, ТО СИ Е ВАЖНО ЗА СТАРА ЗАГОРА
Станислав Танев
Станислав Танев (Сашо Камилата) отбелязва днес своята 60-годишнина.
Припомняме, че той в края на миналия век, заедно с Боян Станков, Филип Данаилов и тогавашният президент на БФС Иван Славков-Батето върнаха ФК Берое в елита след продължило няколко сезона мизерстване из аматьорските групи.
По онова време Сашо и Страхил Димчев ръководят Олимпик (Галата), който по-късно се мести в Тетевен и става част от родната „А“ група. Задържа се там само един сезон и изпада във втория ешелон.
Станислав е роден в Стара Загора и му е ясно, че докато се състезава от името на Тетевен, на Олимпик ще му е трудно да се задържи в групата на майсторите. Мечтата му е да премести тима на старозагорска земя, но не успява. Това обаче не го отказва. На следващия сезон Олимпик пак придобива елитен статут и се завръща в него под името Олимпик-Берое. Сезонът е 1999-2000. Наставник на тима е Драголюб Беквалац. В състава са: Ивайло Петров, Димитър Топалов, Петко Винков, бащата на сегашния футболист на Берое Викторио Вълков – Тодор Тодоров, Господин Мирчев, Койчо Иванов, Желко Каранович, Предраг Маркович, Стелиян Попчев, Димитър Ралчев, Мариян Герасимов, Румен Гълъбов, Георги Иванов, Христо Янев, Христо Терзиев, Васил Киров, Росен Емилов, Зоран Райович, Борис Петрович и Тенчо Георгиев.
Технически директор на командата е бившият защитник и капитан на Берое, триуфирал с титлата през 86-та – Стойко Стойков. Треньор на вратарите е Кольо Петков.
В първия си сезон в елита възроденият Берое оцелява след като на бараж, игран на стадион „Овча купел“ се налага над Спартак (Плевен) с 2:0. Головете са дело на Мариян Герасимов, от дузпа и на Деян Божилов.
На следващата година заралии отново са сред най-добрите, но под името ПФК Берое и пак са на бараж за спасение. В него побеждават на стадион „Георги Аспарухов“ Пирин (Благоевград) с 1:0, след попадение на Стоян Желев. Беройци почти цяло второ полувреме играят с човек по-малко заради червения картон на халфа им Георги Георгиев, но се борят храбро. Триумфират, а Камилата печели втори бараж за оцеляване в „А“ група.
„Виждам светлина в тунела като с малка клечка кибрит. На Берое ще му е трудно да оцелее сега в Първа лига. Ако някой друг отбор се откаже, или фалира, задачата ще е по-лесна. Ако аз сега бях начело на тима, щях да знам как да го спася. Като гледам как собственика Ернан Банато подрежда нещата в Берое, не съм оптимист за бъдещето му. Сигурно и той иска съставът да оцелее, само че не познава родната футболна действителност. Дано да се намери някой в Стара Загора, който да му помага и Берое да остане в елита. То си е за нас. Важно е за Стара Загора“, каза Станислав Танев.
А какво си пожела за рождения ден?
„Когато ставам на 2 x 30 евро ми остава само да си пожелая повече евро, та да не усетя преминаването на България от лева към единната европейска валута. А на феновете на Берое пожелавам здраве, положителни емоции и малко късмет“.
Няма мое, няма твое – целият свят е „Берое“!
Имаме сърца на герои – бият само, само за „Берое“!
В мене бият две сърца! Две сърца – едното мое и едно за „Берое“!
ДАНЧО МИТЕВ: БЕРОЕ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.
Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.
ШЕСТ ГОДИНИ БЕЗ ГОЛОВОТО ТОРПЕДО НА БЕРОЕ
Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.
Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.
Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.
За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.
Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.
ОТ БОРЦОВАТА ШКОЛА В СТАРА ЗАГОРА ДО ОЛИМПИЙСКИ ТРИУМФ В РИМ: НЕПОБЕДЕНИЯТ БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ ОЛИМПИАДАТА 1960
България има огромни традиции в борбата – спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров – борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.
Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим
Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.
