СТАНИСЛАВ ТАНЕВ: ДАНО БЕРОЕ ДА ОСТАНЕ В ЕЛИТА, ТО СИ Е ВАЖНО ЗА СТАРА ЗАГОРА
Станислав Танев
Станислав Танев (Сашо Камилата) отбелязва днес своята 60-годишнина.
Припомняме, че той в края на миналия век, заедно с Боян Станков, Филип Данаилов и тогавашният президент на БФС Иван Славков-Батето върнаха ФК Берое в елита след продължило няколко сезона мизерстване из аматьорските групи.
По онова време Сашо и Страхил Димчев ръководят Олимпик (Галата), който по-късно се мести в Тетевен и става част от родната „А“ група. Задържа се там само един сезон и изпада във втория ешелон.
Станислав е роден в Стара Загора и му е ясно, че докато се състезава от името на Тетевен, на Олимпик ще му е трудно да се задържи в групата на майсторите. Мечтата му е да премести тима на старозагорска земя, но не успява. Това обаче не го отказва. На следващия сезон Олимпик пак придобива елитен статут и се завръща в него под името Олимпик-Берое. Сезонът е 1999-2000. Наставник на тима е Драголюб Беквалац. В състава са: Ивайло Петров, Димитър Топалов, Петко Винков, бащата на сегашния футболист на Берое Викторио Вълков – Тодор Тодоров, Господин Мирчев, Койчо Иванов, Желко Каранович, Предраг Маркович, Стелиян Попчев, Димитър Ралчев, Мариян Герасимов, Румен Гълъбов, Георги Иванов, Христо Янев, Христо Терзиев, Васил Киров, Росен Емилов, Зоран Райович, Борис Петрович и Тенчо Георгиев.
Технически директор на командата е бившият защитник и капитан на Берое, триуфирал с титлата през 86-та – Стойко Стойков. Треньор на вратарите е Кольо Петков.
В първия си сезон в елита възроденият Берое оцелява след като на бараж, игран на стадион „Овча купел“ се налага над Спартак (Плевен) с 2:0. Головете са дело на Мариян Герасимов, от дузпа и на Деян Божилов.
На следващата година заралии отново са сред най-добрите, но под името ПФК Берое и пак са на бараж за спасение. В него побеждават на стадион „Георги Аспарухов“ Пирин (Благоевград) с 1:0, след попадение на Стоян Желев. Беройци почти цяло второ полувреме играят с човек по-малко заради червения картон на халфа им Георги Георгиев, но се борят храбро. Триумфират, а Камилата печели втори бараж за оцеляване в „А“ група.
„Виждам светлина в тунела като с малка клечка кибрит. На Берое ще му е трудно да оцелее сега в Първа лига. Ако някой друг отбор се откаже, или фалира, задачата ще е по-лесна. Ако аз сега бях начело на тима, щях да знам как да го спася. Като гледам как собственика Ернан Банато подрежда нещата в Берое, не съм оптимист за бъдещето му. Сигурно и той иска съставът да оцелее, само че не познава родната футболна действителност. Дано да се намери някой в Стара Загора, който да му помага и Берое да остане в елита. То си е за нас. Важно е за Стара Загора“, каза Станислав Танев.
А какво си пожела за рождения ден?
„Когато ставам на 2 x 30 евро ми остава само да си пожелая повече евро, та да не усетя преминаването на България от лева към единната европейска валута. А на феновете на Берое пожелавам здраве, положителни емоции и малко късмет“.
Няма мое, няма твое – целият свят е „Берое“!
Имаме сърца на герои – бият само, само за „Берое“!
В мене бият две сърца! Две сърца – едното мое и едно за „Берое“!
ИЛИАН ИЛИЕВ – ВАРНЕНСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ
Днес 58 навършва един от най-успешните треньори в най-новата история на ПФК Берое Илиан Илиев.
През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата за треньор номер 1 на България за сезон 2009 – 2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.
След триумфа с първата във витрината на беройци купа на България, Илиан Илиев изведе беройци до първата им турнирна изява на стария континент през 21 век. Съперникът за Лига Европа е австрийският гранд Рапид (Виена). Преди сблъсъците Берое е раздиран от вътрешни проблеми, а варненският му наставник се прибира в морската столица. Връща се по-късно под „Аязмото“ и сглобява бързо нов отбор само от българи. Тази команда е принудена да приеме коравия Рапид в първи мач от общия им дуел на „Герена“, защото стадионът в Стара Загора не отговаря на европейските изисквания. Селекцията на заралии е експериментална, но подкрепяна от над 5 000 верни свои привърженици стига до бойко реми- 1:1,а попадението за символичните домакини е дело на централния нападател Владислав Златинов.
МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ФЕН НА БАЙЕРН (МЮНХЕН)
От повече от седмица светът е в плен на първенството на планетата по футбол. Така е и за директора на Областна дирекция „Земеделие“ Камен Кършибрадов, който е отявлен привърженик на немския национален отбор и на баварския колос Байерн (Мюнхен).
„Гръмката победа на Германия над Кюрасао със 7:1 не ме заблуждава. Успехът е убедителен, но той не беше постигнат срещу сериозен опонент. Всеки голям триумф обаче носи радост на феновете. Особено, когато е постигнат на най-големия футболен форум, какъвто е световното първенството, той се помни дълго и остава за вечни времена“, откровен е Камен Кършибрадов.
По думите му резултатът 7:1 е леко историческо намигване за друга стряскаща победа на германците със същото голово изражение, но над Бразилия, на полуфинала на световния шампионат през 2014-а, на който именно кариоките са домакини.
„За Германия целта на всеки форум винаги е участие във финала. Ни повече, ни по-малко. Единственото слабо звено в сегашната формация на Бундестима е липсата на изявен централен нападател“.
ХРИСТО БЕЛЧЕВ НА 75
Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.
Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.
Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.
Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.
Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.
Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.
