ОТ БОРЦОВАТА ШКОЛА В СТАРА ЗАГОРА ДО ОЛИМПИЙСКИ ТРИУМФ В РИМ: НЕПОБЕДЕНИЯТ БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ ОЛИМПИАДАТА 1960
Динко Петров
България има огромни традиции в борбата – спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров – борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.
Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим
Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.
През 1956 г., когато е на 21 години, Динко прави олимпийския си дебют в Мелбърн. Още там той показва потенциала си, но не успява да го разгърне докрай заради липсата на достатъчно опит. През същата година българинът печели и сребърен медал от Световната купа в Истанбул. В следващите четири години Петров се фокусира изцяло върху това да се завърне на олимпийската сцена и да спечели медал.
Динко не допуска загуба в Рим, но е класиран трети
В предолимпийската година Динко Петров става балкански шампион, а през 1960-та отива в Рим и остава непобеден във всяка една от схватките. Той записва три поредни победи, а после в две срещи завършва наравно с опонентите си. Макар и да не допуска загуба, Петров в крайна сметка е класиран на трето място – след Каравеев от СССР и Чернея от Румъния, тъй като е с повече наказателни точки. Така той става един от шестимата българи, спечелили медал в борбата от Игрите в Рим.
Петров печели и световен бронз
Динко Петров продължава с борбата и след Олимпиадата в Рим, като през 1962-ра завършва четвърти на Световното първенство в Толедо. Година по-късно успява да вземе бронз и от световно първенство – това в Хелзингборг, Швеция. Това е и последният голям успех в кариерата му в борбата. По-късно Петров, който като състезател се слави с разнообразна техника от стойка и партер, предава опита си като треньор на деца, младежи и мъже.
Петров е удостоен със званията „Заслужил майстор на спорта“ и „Заслужил треньор на Република България“. Той напуска този свят на 17 декември 2007 г. след тежко заболяване. От 2009-та в негова памет се провежда открит турнир по свободна и класическа борба в Стара Загора, носещ неговото име. Динко Петров несъмнено е сред имената, оставили незаличима следа в историята на българската борба.
Няма мое, няма твое – целият свят е „Берое“!
Имаме сърца на герои – бият само, само за „Берое“!
В мене бият две сърца! Две сърца – едното мое и едно за „Берое“!
Валентин Тотев: БЕРОЕ ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕ ПО НОВ ПЪТ
Един от култовите фенове на Берое Валентин Тотев коментира ситуацията около славния зелено-бял тим. Той е и част от спортен клуб по риболов „Стара Загора“.
„Отстоявам тезата, че Берое трябва да рестартира и да извърви своя нов път от четвъртия ни футболен ешелон обратно към елита. Убеден съм, че стъпка по стъпка това е възможно. Беройският „проект“ с президент Ернан Банато се оказа измама. Аржентинецът дойде преди години на стадиона под „Аязмото“ с големи обещание, че ще инвестира в любимия на поколения старозагорци клуб и ще го развива. Не изпълни обаче нито един поет ангажимент. Берое в момента има огромни задължения. Тяхното погасяване ще е трудна задача. По тази причина е по-добре тимът да започне нов живот от най-ниското ниво на футболната ни йерархия. Направи ли го ще привлече и много повече публика в сравнение с тази, която в момента посещава мачовете на заралии. Да, изминаването на обратния път от аматьорските дивизии към групата на майсторите ще отнеме време. Той обаче е за предпочитане пред сегашното безперспективно състояние на Берое. Няма опасност да загубим подрастващите за зелено-бялата кауза. Стара Загора е единственият областен град в България, в който няма организиран фен клуб на Левски или ЦСКА. Това ще се запази и в бъдеше, въпреки сериозната синьо-червена пропаганда, заливаща ни отвсякъде“.
ЗНАКОВИЯТ ФЕН НА БК БЕРОЕ ИВАН ИВАНОВ: НАДЯВАМ СЕ ДА НАДГРАДИМ И ДА СМЕ ПО-КОНКУРЕНТНОСПОСОБНИ ПРЕЗ НОВИЯ СЕЗОН
Предлагаме ви втора част от интервюто със знаковия привърженик на старозагорския баскетболен клуб Берое Иван Иванов, посветено на мъжкото направление на зелено-белите.
ИМАШЕ ЛИ МЪЖКАТА ФОРМАЦИЯ НА БЕРОЕ ПОТЕНЦИАЛ ДА СТИГНЕ ПО-НАПРЕД ОТ ПЪРВИЯ КРЪГ НА ПЛЕЙОФИТЕ?
– Със сигурност. Слабата игра навън коства на тима по-добро класиране в редовния сезон. Само с две победи далеч от дома, няма как да се постигне нещо сериозно. Загубихме и много завързани мачове – с продължения във Варна, двете срещи в Перник, тук с Локомотив, поражение от Черно море с кош в последната секунда, срещу Балкан и други. Много рано се наложи поради една или друга причина смяна на чужденците, което също оказа влияние. Имахме потенциал за повече. Осмото място не подхожда на клуб като Берое и град като Стара Загора.
ДАНИЕЛ КЛЕЧКОВ Е ВЕЧЕ ВТОРИ СЕЗОН НАЧЕЛО НА ТИМА. УСПЯВА ЛИ ТОЙ ДА НАДГРАДИ ПОТЕНЦИАЛА МУ?
– Дани Клечков върши много добра работа. Полага много усилия, за да може Берое да играе атрактивен и бърз баскетбол. Този сезон трябваше отново да изгради почти изцяло нов отбор и се изисква време, за да може да наложи идеите си и играчите да се сработят. Надявам се, че ще запазим голямо ядро от състава и покрай него ще се надгради, за да сме по-конкурентноспособни през следващия шампионат.
И ОТБОР, И ФЕНОВЕ ИСКАТ ЖЕНСКИЯТ БАСКЕТБОЛЕН ТИМ НА БЕРОЕ ДА СЕ ВЪРНЕ ТАМ, КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО
Баскетболният ни шампионат при дамите е вече зад гърба ни. Как го видя един от най-емблематичните фенове на баскетболен клуб Берое Иван Иванов. Баскетболният ни шампионат при дамите е вече зад гърба ни. Как го видя един от най-емблематичните фенове на баскетболен клуб Берое Иван Иванов. Втора част от интервюто ни с него, посветена на мъжката формация на баскетболните зелено-бели очаквайте след края на сезона.
ОЦЕНКАТА ВИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ТИМА В ПОСЛЕДНИЯ СЕЗОН?
– Това е най-слабият сезон в последните десетина години. Със сигурност има разочарование в отбора и сред феновете, но видях и положителни неща. В Еврокъп играхме срещу много силни съперници и имаше хубави моменти. Важното за мен е, че отборът ни бе подмладен. Това може би трябваше да се случи по-рано. На фона на българското първенство с три тима, именно това е пътят – да се развиват играчи. Монтана изгради ядро през последните три години и добави класа с наш бивш опитен състезател, случиха и на добри чужденки. Рилски спортист е млад отбор, но също играят доста време заедно. Ние направихме нов отбор, имаше голямо текучество на чужденки, както и смяна на треньори. Фактори, които оказаха влияние на целия сезон.
