Борис Киров: ГОРД СЪМ, ЧЕ ОТ БЛИЗО 200 ГОЛА НА ПЕТКОВ, 100 СА ДОШЛИ СЛЕД МОИ АСИСТЕНЦИИ
Борис Киров
Днес 81 години навършва славният ветеран на Берое Борис Киров-Бате Боре.
„На моите години искам само здраве, нищо друго. Запалих се по футбола на улицата, гонейки парцалената топка“, разказва Борис Киров.
„Дойдох в Берое от отбора на Горубсо (Мадан) през 1966-а. Старозагорци вече се бяха утвърдили в елита като водещ отбор с Янчо Димитров, Петър Жеков, Петко Петков, Георги Белчев и други. Аз бях голям майстор на финта. Развинтвал съм бившият национал и футболист на Левски Стефан Аладжов в сблъсъците ни срещу „сините“. В един мач дори преодолях почти целия отбор на противника, а вратарят ни Тодор Кръстев ми вика: „Боре, ела при мен, защото само мен не си финтирал, бе. Незабравимите ми мачове с Берое не са един или два. Разбира се дуела ни срещу Атлетик (Билбао) в осминафинала за КНК през 73-74-та няма как да го забравя. Първият мач ги разгромихме с убедителното 3:0, а на реванша, след геройства на Тодор Кръстев, загубихме само с 1:0 и отстранихме славния баски отбор“.
А голът, който Киров ще си спомня винаги?
„Още в първия си сезон за Берое се разписах срещу ЦСКА. Вървяхме към равенство – 3:3. С мое попадение обаче стигнахме до успеха и крайният резултат 4:3 под „Аязмото“. Това беше и първият ми гол с беройската фланелка. Ако пък ме питате на кой треньор съм най-благодарен, то отговорът ми без колебание е един – Христо Младенов. Под негово ръководство имам 4 мача в националния отбор. Дебютирах за държавния тим срещу Кипър. Бях в групата срещу Северна Ирландия. Играх още срещу Италия и СССР. Имам четири победи с националния екип“.
А любимия партньор на терена ми е легендарният голмайстор на Берое за всички времена Петко Петков.
„По негови собствени думи, от близо 200 гола, които има за Берое, за 100 съм му асистирал аз. Като дойдох в Берое трябваше да се конкурирам за място на крилото с друга зелено-бяла легенда – Янчо Димитров. Как да изместиш такъв майстор от титулярния състав? Та, докато Янчо играеше в Берое, аз трябваше да се преместя в средата на терена под номер 6, ако искам да съм сред титулярните единадесет. Ако пък той не беше отишъл в Славия, сигурно трудно щях да запиша толкова много мачове за Берое или пък щях да си остана в средата на игрището, като полузащитник“.
Освен добър футболист Борис Киров е и добър треньор на подрастващи. Доскоро той беше и успешен скаут в школата на Берое.
„Сигурно мога да изброя имената на поне 14 свои възпитаници, на които съм дал път, а те са се наложили в елитния ни футбол. Сега по отборите ни почти няма българи. То е въпрос на клубна политика. Не може в последното домакинство на Берое срещу ЦСКА единствените българи на терена да са тримата съдии.
Борето Киров си пожела Берое да запази елитния си статут.
„Ще бъде много трудно, но не е невъзможно“, не губи оптимизма си той.
Няма мое, няма твое – целият свят е „Берое“!
Имаме сърца на герои – бият само, само за „Берое“!
В мене бият две сърца! Две сърца – едното мое и едно за „Берое“!
ЕДНА ЛЕГЕНДА НА 70
Днес рожден ден и кръгла годишнина празнува бившият футболист и помощник треньор на Берое Кънчо Кашеров. Като състезател той е шампион със зелено-белите и е асистент на Теньо Минчев, когато легендарният капитан е старшия на тима в началото на 90-те при колоритния президент Атанас Атанасов – Кеби. Кънчо Кашеров е и дългогодишен учител по физкултура в старозагорското Основно училище „Митьо Станев“.
„Събрахме се с ветераните от шампионския отбор да се почерпим и да се отдадем на хубави спомени“, каза Кънчо Кашеров.
Точно споменатият шампионски сезон е най-скъп в кариерата му.
„Тогава никой не ни беше поставил като цел да триумфираме с шампионската титла. Повярвахме, че това е възможно след една победа над Етър в Попово с 2:1. Болярите бяха корав отбор, но бяха наказани и не ни приеха в старата столица, а на североизток. Тогава бяха изтеглили няколко пролетни шампионатни мача от пролетта за късна есен. На лошия терен в студеното време, бате Теньо Минчев наниза на виолетовите невероятен гол от около 30 метра. Триумфирахме над неудобен опонент и си казахме, че е настъпил нашият момент да превземем шампионския връх. Последния мач за първенството беше срещу Славия в Стара Загора. „Белите“ бяха сред най-силните отбори в онзи момент. Току що се бяха пуснали от хорото за златните медали. Водеше ги бившият национален селекционер Христо Младенов. Победата за нас беше задължителна, защото конкурентът ни в битката за златото – Ботев (Пловдив) дебнеше за всяка наша грешка. Ранният гол на Васил Драголов във вратата на Антонио Ананиев ни успокои, а след последния съдийски сигнал радостта от постигнатата заветна цел бе неописуема“, спомня си Къната.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ШАНДОР ПУЛ: СЛАБ ФУТБОЛ, СЛАБО СЪДИЙСТВО
На днешния Лазаровден наздравици вдига най-видният старозагорски именик д-р Лазар Будаков. Той е известен футболен естет и запалянко. Бивш футболен рефер е. Прочут е не само в града ни с прякора Шандор Пул, на името на популярния унгарски арбитър от 90-те.
„Кръстен съм Лазар на баба ми Лазаринка, а фамилията Будаков идва от буден“, каза Лазо.
„От малък много обичам спорта и в частност футбола. За родния спорт съм оптимист. Имаме силни изяви и атлети в биатлона, щангите, художествената гимнастика и волейбола. Расте младо нахъсано поколение, което показва, че могат да се случват чудеса, щом има мотивация и високи цели. Този мой оптимизъм в спорта обаче не важи и за футбола ни. Докато не се обърнем към школите и не започнем да залагаме на нашите български деца, ще говорим за успехи в най-популярната игра предимно в минало време. За жалост от близо десетилетие славната беройска школа не е интегрирала нито един юноша в мъжкия отбор. Явно с напредъка на технологиите, съвременните деца стават все по-недисциплинирани и мързеливи. Не им се тича след топката, защото спортът изисква много труд, ред и железни правила, каквито повечето младежи не желаят да спазват. Няма обаче и добре подготвени треньори, които да ги научат на тънкостите в спорта. Трудно можете да ме убедите, че в близо 300 000-та Старозагорска област, няма поне 3-4 талантливи момчета, които да покажат ниво и да бъдат налагани в мъжкия футбол“, категоричен е Лазар Будаков.
Като бивш съдия той има мнение и за Видео Асистент Реферите (ВАР) шестващи по футболните терени.
Синът на Стара Загора преди Берое – ЦСКА: НЯМА ДА ЗАГУБИМ ТОЗИ МАЧ
Днес рожден ден празнува бившият футболист на Берое, а доскоро и кондиционен треньор при зелено-белите Пламен Липенски, когото феновете на най-популярната игра с основание наричат Сина на Стара Загора, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в беройската история.
„Част съм от шампионския състав на Берое като играч. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник треньор в щаба на Стойчо Младенов. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон не вярвахме, че можем да триумфираме като първенци. Повярвахме в успеха на каузата ни след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата, с 3:2“, разказва Пламен Липенски.
И той си има собствена куриозна случка от шампионския сезон.
„Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен отбор. Той играеше силно срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев (Пловдив), който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха. Затрудниха ни и завършихме при резултат 0:0, а тогава в двубоите без попадения точки не се присъждаха, а аз изтървах чист гол на празна врата. Хубаво поне, че този мой пропуск не се оказа фатален и спечелихме титлата. Незабравими моменти както и победата на Берое над Ювентус с 1:0 за КНК на стадион Локомотив.
