вторник, 07 април 2026 г.
Борис Киров: ГОРД СЪМ, ЧЕ ОТ БЛИЗО 200 ГОЛА НА ПЕТКОВ, 100 СА ДОШЛИ СЛЕД МОИ АСИСТЕНЦИИ
Борис Киров
Днес 81 години навършва славният ветеран на Берое Борис Киров-Бате Боре.
„На моите години искам само здраве, нищо друго. Запалих се по футбола на улицата, гонейки парцалената топка“, разказва Борис Киров.
„Дойдох в Берое от отбора на Горубсо (Мадан) през 1966-а. Старозагорци вече се бяха утвърдили в елита като водещ отбор с Янчо Димитров, Петър Жеков, Петко Петков, Георги Белчев и други. Аз бях голям майстор на финта. Развинтвал съм бившият национал и футболист на Левски Стефан Аладжов в сблъсъците ни срещу „сините“. В един мач дори преодолях почти целия отбор на противника, а вратарят ни Тодор Кръстев ми вика: „Боре, ела при мен, защото само мен не си финтирал, бе. Незабравимите ми мачове с Берое не са един или два. Разбира се дуела ни срещу Атлетик (Билбао) в осминафинала за КНК през 73-74-та няма как да го забравя. Първият мач ги разгромихме с убедителното 3:0, а на реванша, след геройства на Тодор Кръстев, загубихме само с 1:0 и отстранихме славния баски отбор".
А голът, който Киров ще си спомня винаги?
„Още в първия си сезон за Берое се разписах срещу ЦСКА. Вървяхме към равенство - 3:3. С мое попадение обаче стигнахме до успеха и крайният резултат 4:3 под „Аязмото“. Това беше и първият ми гол с беройската фланелка. Ако пък ме питате на кой треньор съм най-благодарен, то отговорът ми без колебание е един - Христо Младенов. Под негово ръководство имам 4 мача в националния отбор. Дебютирах за държавния тим срещу Кипър. Бях в групата срещу Северна Ирландия. Играх още срещу Италия и СССР. Имам четири победи с националния екип".
А любимия партньор на терена ми е легендарният голмайстор на Берое за всички времена Петко Петков.
„По негови собствени думи, от близо 200 гола, които има за Берое, за 100 съм му асистирал аз. Като дойдох в Берое трябваше да се конкурирам за място на крилото с друга зелено-бяла легенда - Янчо Димитров. Как да изместиш такъв майстор от титулярния състав? Та, докато Янчо играеше в Берое, аз трябваше да се преместя в средата на терена под номер 6, ако искам да съм сред титулярните единадесет. Ако пък той не беше отишъл в Славия, сигурно трудно щях да запиша толкова много мачове за Берое или пък щях да си остана в средата на игрището, като полузащитник".
Освен добър футболист Борис Киров е и добър треньор на подрастващи. Доскоро той беше и успешен скаут в школата на Берое.
„Сигурно мога да изброя имената на поне 14 свои възпитаници, на които съм дал път, а те са се наложили в елитния ни футбол. Сега по отборите ни почти няма българи. То е въпрос на клубна политика. Не може в последното домакинство на Берое срещу ЦСКА единствените българи на терена да са тримата съдии.
Борето Киров си пожела Берое да запази елитния си статут.
„Ще бъде много трудно, но не е невъзможно“, не губи оптимизма си той.
Няма мое, няма твое – целият свят е „Берое“!
Имаме сърца на герои – бият само, само за „Берое“!
В мене бият две сърца! Две сърца – едното мое и едно за „Берое“!
СОЛИДЕН СЕЗОН ЗА БЕРОЕ И… ШУМЕН СКАНДАЛ В СТАРА ЗАГОРА
През сезон 1993/1994 година Берое е предвождан от две от големите фигури в клубната си история – старши треньор е Теньо Минчев, а негов асистент – Кънчо Кашеров.
Те имат нелеката задача да задържат нивото на отбора и след напускането на някои основни единици. В крайна сметка отборът завършва на 7-а позиция, само две точки зад петия Локомотив (Пловдив) и шестия Етър.
Това е сезон, в който името на Берое е замесено в шумен скандал. Ябълката на раздора е домакинството срещу Янтра (Габрово) в осмия кръг на първенството.
УЛТРАСИТЕ НА БЕРОЕ „ЗАГРЯХА“ ЗА СЕЗОНА С ТРАДИЦИОНЕН ФЕН ТУРНИР
12 отбора се включиха в третото издание на превърналия се в традиционен футболен фен турнир. Zara boys 2026 се организира от НФК „Берое“ на изкуствения терен на Спортен комплекс „Трейс Арена“ в кв. „Кольо Ганчев“ и предложи незабравими емоции на беройските ултраси, напоени с много, много бира.
Във вълнуващата надпревара, приключила с драматичен финал, триумфира отборът на Livorno, наложил се след изпълнение на дузпи с 5:4 над достойния си опонент Bangaranga. С бронзовите медали се окичиха момчетата от Wasted Talents, доказали с игрите си, че съвсем не са пропилени таланти.
Не мина без индивидуални награди, традиционните беройски песни и обещанието за още по-масов и интересен турнир догодина. Допълнително емоциите повиши състезанието по дърпане на въже, в което феновете демонстрираха сила, издръжливост и здрави ръце.
Не забравяйте, че Берое е любов, призвана да обединява хората!
Само Берое!
НА ДВА ПЪТИ СЕ ОПИТАЛИ ДА ПРИОБЩЯТ ХРИСТО БЕЛЧЕВ КЪМ ОПЕРЕТНОТО ИЗКУСТВО, ФУТБОЛЪТ ОБАЧЕ СЕ ОКАЗАЛ НЕГОВОТО ПРИЗВАНИЕ
Цели три знакови юбилея отбеляза през 2026-а шампионът с Берое като футболист Христо Белчев. 110 години организиран футбол в Стара Загора, 40 години от шампионската титла на Берое и 75 години житейски път отпразнува славният футболен ветеран през настоящата година.
„Роден съм в Казанлък, а спортът още в ранна ученическа възраст не ми е чужд. Освен с футбол съм се занимавал още с баскетбол, волейбол и лека атлетика. Като ученик без да съм тренирал активно лека атлетика се включих в един маратон и завърших на 23-а позиция от общо 100 участници“, спомня си първите си стъпки в спорта Христо Белчев.
„Наред с всичките си спортни увлечения играех и футбол. От школата на Розова долина ме харесаха и някак естествено страстта по най-популярната игра надделя. Отличавах се в характерните за онова време спортни ученически игри. Така ме забелязаха и при юношите на Розова долина стигнахме до четвърто място в националния шампионат при старшата възраст. Между 67-а и 69-а вече бях в мъжкия отбор на „розите“ при треньора Минко Тричков. Бяхме част от състава на Югоизточната „В група“.
